Бронзова епоха: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки, разместване |
подреждане |
||
Ред 26:
[[Файл:IE5500BP.png|thumb|200px|[[Майкопска култура]] в Северен Кавказ – вероятното място на откриването на [[бронз]]а]]
[[Файл:Collier de Penne.jpg|thumb|200px|Артефакти от бронзовата епоха – [[Музей в Тулуза]]]]
[[Файл:Cuneiform script2.jpg|thumb|150px|Клинописно писмо от 2041 – 2040 г. пр.н.е.]]
Границата, отделяща медната епоха от бронзовата е разпадът на Балкано-Карпатската металургична провинция (през първата половина на IV хилядолетие пр.н.е.) и формирането около 3500 – 3300 г. пр.н.е. на Циркумпонтийската металургична провинция. В границите на Циркумпонтийската металургична провинция, доминираща през ранната и средната бронзова епоха са открити и е започнала експлоатацията на медно-рудните центрове на Южен Кавказ, Анатолия, Балкано-Карпатския регион, Егейските острови. На запад от тях функционират планинските металургични центрове на Южните Алпи, Иберийския полуостров, Британските острови, а на юг и югоизток металообработващи култури са известни в Египет, Арабия, Иран и Афганистан, включително Пакистан.
Line 44 ⟶ 45:
== Регионална проява на бронзовата епоха ==
Целият период на бронзовата епоха се характеризира с широко използване на бронза, но мястото и времето на въвеждане и развитие на технологията на бронза се различават значително в различните части на света. Технологията на изкуствения калаен бронз изисква цял кръг от производствени процеси. Калаят трябва да бъде добит, главно във вид на рудата [[каситерит]], и претопен самостоятелно, след което да се добави към разтопената мед, за да се получи бронзова сплав. Бронзовата епоха е време на активно използване на металите и на развитие на търговските мрежи.
Според някои източници най-ранното свидетелство за използване на калаен бронз е от неолитната [[Винчанска култура]] на [[Балкани]]те в средата на V хилядолетие пр. Хр.,{{hrf|Radivojevic|2013|1030 – 1045}} но датировката на тези находки е спорна.{{hrf|Sljivar|2014|1310 – 1315}}{{hrf|Radivojevic|2014|1315 – 1319}} [[Майкопска култура|Майкопската култура]] в [[Северен Кавказ]] използва [[арсенов бронз]] в средата на IV хилядолетие пр. Хр., но [[Югозападна Азия|Предна Азия]] се смята за мястото, откъдето започването масовото използване на технологията на бронза.
=== Близък Изток ===
{{Основна|Древен Египет|Месопотамия}}
<div style="float:right">
<timeline>
ImageSize = width:400 height:665
PlotArea = width:300 height:640 left:80 bottom:20
AlignBars = justify
Colors =
id:time value:rgb(0.7,0.7,1) #
id:period value:rgb(1,0.7,0.5) #
id:age value:rgb(0.95,0.85,0.5) #
id:era value:rgb(1,0.85,0.5) #
id:eon value:rgb(1,0.85,0.7) #
id:filler value:gray(0.8) # background bar
id:black value:black
Period = from:1200 till:3500
TimeAxis = orientation:vertical
ScaleMajor = unit:year increment:100 start:1200
ScaleMinor = unit:year increment:50 start:1200
PlotData =
align:center textcolor:black fontsize:8 mark:(line,black) width:20 shift:(25,-5)
bar:Phase color: era
from: 3300 till: 3500 text:РБЕ 0
from: 3300 till: 3000 text:РБЕ I
from: 3000 till: 2700 text:РБЕ II
from: 2700 till: 2200 text:РБЕ III
from: 2200 till: 2100 text:РБЕ IV
from: 2100 till: 2000 text:СБЕ I
from: 2000 till: 1750 text:СБЕ II A
from: 1750 till: 1650 text:СБЕ II B
from: 1650 till: 1550 text:СБЕ II C
from: 1550 till: 1400 text:КБЕ I
from: 1400 till: 1300 text:КБЕ II A
from: 1300 till: 1200 text:КБЕ II B
bar:Period color: age
from: 3300 till: 2100 text:Ранна бронзова епоха (РБЕ)
from: 2100 till: 1550 text:Средна бронзова епоха (СБЕ)
from: 2100 till: 1550 shift:(25,-20) text:(Промеждутъчна бронзова епоха)
from: 1550 till: 1200 text:Късна бронзова епоха (КБЕ)
bar:Age color: period
from: 3300 till: 1200 shift:(-25,0) text:Бронзова епоха
</timeline>
</div>
В Близкия изток на трите периода съответстват следните времеви интервали:
* '''РБЕ''' – Ранна бронзова епоха (3500 – 2000 г. пр.н.е.)
* '''СБЕ''' – Средна бронзова епоха (2000 – 1600 г. пр.н.е.)
* '''КБЕ''' – Късна бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр.н.е.)
Всяка епоха се разделя на по-кратки периоди: пример ''РБЕ I'', ''РБЕ II'', ''СБЕ IIa'' и др.
Бронзовата епоха в Близкия изток започва в [[Анатолия]] (съвременна [[Турция]]). Анатолийските планини имат богати залежи от мед и олово. Мед се е добивала и на остров [[Кипър (остров)|Кипър]], в [[Древен Египет]], [[Израел]], [[Иран]] и в [[Персийски залив|Персийския залив]]. Медта обикновено се смесвала с арсен, а растящата необходимост от олово в региона оформя търговски маршрути минаващи през Анатолия. По море мед се е доставяла в [[Древен Египет]] и [[Месопотамия]].
Ранната бронзова епоха е характерна с появата на урбанизация и възникването на [[Град-държава|градове-държави]], както и с появяването на писмеността ([[Урук]], IV хилядолетие пр.н.е.). По време на средната бронзова епоха е установено силно прегрупиране в региона – ([[аморити]], [[хети]], [[хурити]], [[хиксоси]] и навярно [[израилтяни]]).
През късната бронзова епоха доминира конкуренция между могъщите държави в региона и техните васали ([[Древен Египет]], [[Асирия]], [[Вавилон]], [[хети]], [[митани]]йци). Широки контакти се осъществяват с [[Егейски цивилизации|егейската цивилизация]] на [[ахейци]]те, при които медта играе важна роля. Бронзовата епоха в Близкия изток завършва с историческо явление, което в средите на професионалните изследователи е прието да се нарича [[бронзов колапс]]. Тези събития имат отражение в цялото Източно Средиземноморие и Близкия изток.
[[Желязо]]то се появява в Близкия изток и Анатолия едва през късната бронзова епоха. Настъпването на [[Желязна епоха|желязната епоха]] се свързва най-вече с политически промени, а не толкова с пробив в [[металургия]]та.
==== Месопотамия ====
[[Файл:Ancient ziggurat at Ali Air Base Iraq 2005.jpg|thumb|350px|[[Зикурат]] в Ур – паметник на [[шумер]]ската архитектура от бронзовата епоха]]
Подобно на Египет в [[Месопотамия]] вече е развита една висша [[култура]] − от около 3500 г. пр.н.е. − със [[земеделие]], [[писменост]], градостроителство и организирана държавност, преди да дойде новият материал бронз към разпространения вече мед. Необходимият [[калай]] за производството на бронз вероятно се внася от съседните региони в Западен [[Иран]] и [[Узбекистан]]. Употребата на бронз се налага в по-големи размери едва през II хил. пр. Хр. В предния Ориент най-късно около 1000 г. пр.н.е. бронзът е заменен от желязото като по-подходящ материал.
Line 79 ⟶ 137:
С началото на средната бронзова епоха (ок. 1900 – 1650 г. пр.н.е.) са доказани множество контакти с другите средиземноморски култури. Кипър (като ''Alaschia'') е споменаван в клинописни надписи. През края на периода се водят войни. Често се намират оръжия и селищата са силно укрепени. Това вероятно е свързано с политически неспокойствия в Сирия и Мала Азия. Търговията с Египет и Палестина силно се увеличава. Кипър става износител на мед и малки шишета, които вероятно са съдържали луксозни мазила. През късната бронзова епоха (ок. 1650 – 1050 г. пр.н.е.) се създават градове и една азбука.
=== Европа ===
==== Ранно гръцко влияние ====
През III хил. пр.н.е. на [[Крит]] се развиват множество селища като средище на ръчното производство и търговията.
Line 91 ⟶ 150:
Бронзовата епоха пристига късно в Средна и Северна Европа – около 2200 г. пр.н.е.
==== Бронзова епоха в България ====
{{основна|Бронзова епоха в България}}
Бронзовата епоха в България съвпада с III и II хил. пр. Хр. В много селищни могили от новокаменната или каменно-медната епоха най–горните културни пластове илюстрират само първите фази на бронзовата култура, а не нейното последващо развитие, което показва, че носителите на тази култура след един сравнително къс период на живот на едно място напускат старите обиталища и се заселват на нови места. Така е например в [[Карановска култура|Караново]], където Караново VII представлява първата фаза на една нова бронзова култура, но нейното продължение не се открива в същото селище. В [[Казанлък]] бронзовата култура е след хиатус върху развалините на неолитно селище от типа Караново I-III.
Особено значение за праисторията на балканските земи имат условно наречените [[наколно жилище|наколни селища]], открити в дълбоките слоеве на [[Варненско езеро|Варненското езеро]].
Най-важните данни, които притежаваме за културата на бронза, са почерпени от изследването на някои селищни могили – Дипсизката могила при [[Езеро (село)|с. Езеро]], Новозагорско, могилите в Казанлък, в с. [[Биково]], Старозагорско, в Свети Кирилово, Веселиново и [[Михалич (Област Хасково)|Михалич]], Хасковско, Разкопаница и [[Юнаците]], Пловдивско. В Циганската могила в Нова Загора бронзовата култура е засвидетелствала пряко продължение на ранния бронз в Дипсизката могила в нейните средни фази, като продължава развитието на културата до ранножелязната епоха. Особено интересна група находища от бронзовата епоха има в Северозападна България. Най–важно от тях е селището при с. [[Балей]] на р. Тимок.
Появата на бронзовата култура в България се свързва с най-стария културен пласт на Троя. В селището при с. Езеро бронзовата култура е представена в минимум 13 жилищни хоризонта (някои автори са склонни да смятат, че хоризонтите са 15 – 16) в пласт, дебел 3,5 м, първите хоризонти от който най-вероятно датират във времето преди Троя I-IV хоризонт.
Керамиката през бронзовата епоха в България изглежда се изработвала на специални плоски глинени кръгове, останки от които говорят за зачатъци на техниката на колелото. Явяват се типични за бронзовата епоха чаши с обърнат навън ръб на устието, с или без дръжки, т.нар. чаши тип „Свети Кирилово“. Освен такива чаши в западната част на Горнотракийската низина се появяват друг тип остродънни чаши, наречени чаши тип „Юнаците“ (наречени по епонимния обект). Интересното при тези чаши е, това че с острото си дъно те не могат да стоят на него, оттук някои учени изказват теорията, че те са за пиене на вино „на екс“. Дълбоки делви с цилиндрични шии и малки дръжчици, кани с една дръжка и косо отрязано устие и подобни съдове се срещат масово в ранната и средната фаза на бронзовата епоха.
Типични за бронзовата епоха са съдове с дръжки, наподобяващи животински фигури, много обобщени като обем и стилизирани в духа на изкуството на епохата, но със своеобразна геометрична изразителност. Дръжките не възпроизвеждат определен вид животно, а животно въобще.
По отношение на погребалните обреди през бронзовата епоха за първи път на територията на България се появяват могилни гробове.
Късната бронзова епоха (1650 – 1200 г. пр. Хр.), както във Варненско, така и почти в цялата страна, показва ново разместване на населението. Миграционни процеси и нови контакти са засвидетелствани през ХIII-ХII в. пр. Хр. чрез колективни находки от сърпове при [[Суворово]], бронзови сечива. Е
Със започването на желязната епоха етническите процеси вече приемат познатия от историята облик. [[Траки]]те вече трайно са настанени по нашите земи. Започва и гръцката колонизация. Траки и колонисти активно си съжителстват. Проучени са много тракийски некрополи, които чрез находките показват и връзките с древна Гърция и своето самостоятелно развитие.
==== Други европейски култури от бронзовата епоха ====
Line 116 ⟶ 196:
Индоевропейските пришълци от запад повлияват на културата от бронзовата епоха в Южен Сибир – най-вече на [[Карасукска култура|карасукската]] и [[Тагарска култура|тагарската]] култури. Находки на идентично оръжие на разстояние от хиляди километри позволява на археолозите да предположат, че над туземните народи от степния пояс на Евразия от XVI в. пр.н.е. господства някакъв подвижен конен елит.{{hrf|Уральская Историческая Энциклопедия|2015}}
== Бележки ==
| |||