Смоленска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 30:
Смоленска област се намира в западната част на [[Руската Федерация]]. На северозапад граничи с [[Псковска област]], на север – с [[Тверска област]], на изток – с [[Московска област]], на югоизток – с [[Калужка област]], на юг – с [[Брянска област]] и на запад – с [[Белорус]]. В тези си граници заема площ от 49 779 km<sup>2</sup> (53-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,29% от нейната площ).).<ref name="bse">{{икона|ru}} «Большая Советская Энциклопедия» – Смоленская област, том 23, стр. 619</ref>
Разположена е в централната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]], като релефът
От полезните изкопаеми най-голямо значение има Сафоновското находище на кафяви въглища, а също находищата на торф, мрамор и други строителни материали.<ref name="bse"></ref>
Ред 36:
Климатът е умереноконтинентален. Средната януарска температура е от -8°C на запад до -10°С на изток, а средната юлска от 17°C на северозапад до 18°С на югозапад. Годишната сума на валежите е около 600 mm с максимум през юли. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава 180 – 190 денонощия.<ref name="bse"></ref>
Речната мрежа на Смоленска област е представена от 1149 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 16,7 хил. km и те принадлежат към три водосборни басейна: на [[Днепър]] (57%), вливаща се в [[Черно море]], на [[Волга]] (26%), вливаща се в [[Каспийско море]] и на [[Западна Двина]] (17%), вливаща се в [[Балтийско море]]. По
Нао територията на Смоленска област има над 3,5 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 315 km<sup>2</sup>, в т.ч. около 530 езера с площ над 10 дка. По произход те са с ледников, крайречен и карстов произход. Значителна част от тях са съсредоточени в северозападната част на областта, в басейна на [[Северна Двина]] и са групирани в шест езерни групи: Микулинска, Пржевалска, Чеплинска, Пречистенска, Акатовска и Смоленска. Най-големите естествени езера са: Каспля, Акатовско, Куприно и Шчуче. Най-големите изкуствени водоеми се явяват водохранилищата Вазузко (на река Вазуза), Яузко (на река Яуза, десен приток на Гжат) и Десногорското (на река [[Десна]]). Блатата и заблатените земи заемат 1153 km<sup>2</sup>, 2,32% от територията на областта.<ref name="water"></ref>
Преобладават ливадно-подзолисти, подзолисти и ливадни почви. Горите заемат 1658 хил. ха (31% от територията на областта), като са разположени предимно на северозапад и изток. На иглолистните гори се падат 37% от горските масиви, в т.ч. 25% смърчови гори. В горите обитават лисица, вълк, кафява мечка, дива свиня, бялка, заек, а реките и езерата са богати на различни видове риби.<ref name="bse"></ref>
== Население ==
|