Българска армия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 84.246.168.11 (б.), към версия на StanProg Етикет: Отмяна |
|||
Ред 145:
Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от [[Българско опълчение|Българското опълчение]] на основата на „Временните правила за Българската земска войска“ от [[25 април]] ([[7 май]] нов стил) [[1878]] г. и със заповед № 1 от [[8 юли]] ([[20 юли]] нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз [[Александър Дондуков-Корсаков]]. Щабът на войската по това време се намира в [[Велико Търново|Търново]]. На [[10 юли]] ([[22 юли]] нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.<ref>{{cite book | last = Попов | first = Васил | first2 = Иванова | last2 = Цветана | first3 = Велкова | last3 = Йонка | title = Българската земска войска 1878 – 1879 г. | publisher = Държавно Военно Издателство | location = София | year = 1959 | page = 60}}</ref> На 18 ноември 1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг I, е създадена служба „Въоръжение“. Тъй като бившият началник на Българското опълчение генерал-майор [[Вадим Давидов]] е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на [[12 юли]] ([[24 юли]] нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор [[Александър Шелейховски]], а за началник на щаба полковникът от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част – военният инженер щаб-капитан Саранчов.
От [[17 декември]] [[1879]] г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (по-късно – на армия). По силата на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: [[Западен военен отдел|Западен]], [[Източен военен отдел|Източен]] и [[Софийски военен отдел|Софийски]]. [[Офицер]]ският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в [[София]].
В мирно време българската войска на действителна служба наброява общо 16 240 души и се състои от 21 пеши [[Дружина|дружини]], 4 конни [[сотня|сотни]], 6 пеши, 1 планинска и 1 конна [[батарея]], 1 ½ сапьорни [[Рота|роти]], 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. Пешата дружина в четириротен състав наброява 608 души без офицерите; конната сотня – 154 души; батареята – 8 оръдия и 293 човека, пешата, планинската – 268, обсадната – 320, конната – 155. Сапьорната рота се състои от 255, парковата от 100 души. През [[1880]] г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в [[Княжество България|княжеството]] се въвежда всеобща задължителна военна повинност.
| |||