Разлика между версии на „Николай Павлович“

475 байта изтрити ,  преди 2 години
м
без ненадежден източник
м
м (без ненадежден източник)
== Биография ==
=== Произход и образование ===
Роден е на [[9 декември]] [[1835]] г. в [[Свищов]]. Син е на видния възрожденски деец [[Христаки Павлович]], който остава в историята ни като един от големите просветни дейци на [[Българско Възраждане|българското Възраждане]], и брат на лекаря [[Димитър Павлович]].<ref name="Съединение">{{икона|bg}} [https://web.archive.org/web/20140106031943/https://bulgarianhistory.org/николай-павлович-авторът-на-съединен/ Българска история/Николай Павлович – авторът на „Съединението“], bulgarianhistory.org, 13 февруари 2013 г.</ref>
 
Израснал с преводите от гръцки на български език и с изданията на баща си, макар че на тринадесет години Николай остава сирак, той познава силата и значението на историческата памет, която е главна в творчеството му. Като младеж Павлович живее при свои роднини, братя Цанкови в [[Румъния]], които определят за негово бъдеще професията на търговец. Просветени и интелигентни люде, те скоро разбират, че доходната търговска работа не е по душа на младежа и през 1852 г. го изпращат във [[Виена]] за предварително обучение в ателието на литографа [[Анастас Йованович]]. През есента на същата година Николай Павлович постъпва в художествената академия във Виена, където една година по-късно, както той пише в своята автобиография, получава „матрикул“ – документ за текущите му оценки.
 
=== Последни години ===
След [[Освобождение на България|Освобождението]] Павлович не се възползва от връзките си с революционните среди и отказва да вземе участие в управлението на държавата.<ref name="Съединение"/> През [[1885]] г. Павлович е доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]], а през [[1889]] г. се премества в [[София]], където до края на живота си преподава рисуване в [[Класическа гимназия (София)|Софийската мъжка гимназия]]. За този кратък период той става учител на големи имена в българската живопис.<ref name="Стефанов"/>
 
Още в края на 70-те години Николай Павлович не вижда своята реализация като художник и прави постъпки да бъде назначен като училищен инспектор. През 1879 г. той заема тази длъжност благодарение на неговия приятел от родния му град Свищов [[Димитър Атанасович]], чийто брат д-р [[Георги Атанасович]] е министър на образованието. На тази длъжност художникът остава до края на живота си през 1894 г.
 
== Творчество ==
Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]. С парите от тези илюстрации той започва да учи във [[Виена]], специалност „Илюстрации“. По-късно, през [[1858]] г., завършва [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен|Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен]]. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописта.<ref name="Стефанов">{{икона|bg}} Стефанов, П., Йером. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович – Проблеми на изкуството, 1978, № 4, с. 48 – 52, 62, 21 ил.</ref> По тази причина портретите му имат фотографска точност, но в същото време са пропити с обаянието на хората, което той долавя безпогрешно. Умее да пресъздаде спецификата на всеки характер и това му носи изгодни финансови предложения за работа.<ref name="Съединение"/>
 
След завръщането си в Свищов Павлович се отдава на различни техники – [[живопис]], [[графика (изобразително изкуство)|графика]], [[литография]], театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, [[иконопис]], битови картини и др. Сред работите му са 73 икони за църквата „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ в родния му град.<ref name="Стефанов"/> Става първият майстор на историческия жанр в България. Чрез историческите си картини успява да буди възхищение, да въздейства на хората и да ги кара да обикнат България още по-силно.<ref name="Съединение"/>
 
Павлович е оставил и голям брой светски портрети, вкл. автопортрети. Сред нарисуваните образи са тези на племенника му [[Цветан Радославов]], на русенския чорбаджия хаджи [[Велико Хаджипенчович]], на съпругата на [[Иванчо Хаджипенчович]] Анастасия, на видни търновски граждани като [[Стефан Серафиди]], [[Петър Пипев|Петър Ст. Пипев]] и [[Никола Златарски]]. Рисува и известния портрет на доктор [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]. До края на живота си остава скромен художник и патриот.<ref name="Стефанов"/>