Толстоизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ]
добавки
Ред 6:
 
== Толстоизъм в България ==
В България се разпространява след 1900 г. от Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Георги Шопов, Христо Досев. Основават се колонии, най-вече при управлението на БЗНС (1920 – 1923). Издават се книги, списания и вестници. В България са най-много изданията и преводите на религиозните съчинения на Лев Толстой в цял свят. Последната и най-голяма и дълго просъществувала колония до с. Мечкюр (сега [[Прослав]] – квартал на гр. Пловдив) е разтурен от комунистическата власт през 1958 г. Колонии има в с. [[Ясна поляна]], Бургаско; с. [[Дерманци]], Луковитско; с. [[Индже войвода]], Бургаско; с. [[Ружинци]], Белоградчишко; с. Върбовка, Севлиевско. За разлика от руския толстоизъм, българският участва в политиката, като се стреми да прокара най-вече в програмата на БЗНС проекта на американския икономист [[Хенри Джордж]] за единния налог върху ценността на земята, независимо дали е земеделска или е градска.
 
През 1907 година толстоисти правят опит да основат своя колония в [[Бяла Слатина]] и дори инсталират там печатна машина, но са изгонени от местните жители. Малко след това те купуват пустеещи земи в близкото до османската граница село Аланкайряк (днес [[Ясна поляна]]) и основават просъществувала до войните колония, в която издават списание „Възраждане“. Тази колония получава широка известност и самият Лев Толстой решава да я посети, но умира на път за България.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 46-47}}</ref>
 
През 1925 година толстоисти основават колония в [[Ружинци]], наемайки държавни земи. Тази група се стреми да използва в общуването си езика [[есперанто]]. Прави и неуспешни опити да продава продукцията, оставяйки я на пазара и разчитайки купувачите сами да се обслужват и да оставят пари за взетата стока. Създават своя кооперация за производство на безалкохолно вино, искайки да пропагандират [[въздържателство]]то, но не срещат подкрепа сред местните жители, които през 1928 година ги изгонват от селото.<ref name="груев"/>
 
Просъществували за кратко толстоистки колонии има и в [[Дерманци]] (Луковитско), [[Асеново (област Велико Търново)|Асеново]] (Поповско), [[Индже войвода]] (Бургаско), [[Момина църква]] (Бургаско), [[Горна Оряховица]], и в пловдивските села [[Костиево]], [[Скутаре]] и [[Рогош]].<ref name="груев"/>
 
Последната и най-голяма и дълго просъществувала колония до село Мечкюр (сега [[Прослав]] – квартал на град Пловдив) е създадена през 1926 година, когато толстоистка група купува 264 декара земя. Тук се заселват и толстоисти от други разпаднали се комуни. Вземайки значителни банкови заеми групата успява да създаде голямо модерно стопанство, което обаче остава нерентабилно и през 1938 година толстоистите са принудени да си разделят по-голямата част от земята, за да могат да обслужват заемите си. В този вид стопанството просъществува до 1945 година, когато става основа на новосъздадено [[ТКЗС]].<ref name="груев"/>
 
== Основни представители ==