Пий VI: Разлика между версии

'''Пий VI''' (25 декември 1717 - – 29 август 1799) е римски папа от 1775 до 1799 г.

През 1796 г. [[Наполеон I|Наполеон]] нахлува в [[Италия]], побеждава папските войски и окупира Анкона и Лорето. Пий моли за мир и такъв е сключен в Толентино на 19 февруари 1797 г. На 28 декември същата година, при безредици, предизвикани от италиански и френски революционери, епапски убитвойници убиват генерал Дюфо[[Леонар (фр.Дюфо]] ''Duphot''),в койторезиденцията ена частфренския отпосланик френското[[Жозеф посолствоБонапарт]]. Генерал Бертие (фр. ''Berthier'') се отправя към Рим, окупира го без съпротива на 10 февруари 1798 г. и обявява Римска република, като настоява папата да се откаже от светската си власт. След отказа на Пий VI, той е пленен и на 20 февруари е ескортиран от [[Ватикана]] до Сиена, а оттам до Чертоза (ит. ''Certosa'') близо до [[Флоренция]]. Войната, обявена от Франция на Тоскана води до неговото преместване през Парма, Пиаченца, Торино и Гренобъл до цитаделата на Валанс, където той умира шест седмици по-късно на 29 август 1799 г.

Името на Пий VI се свързва с множество и често непопулярни опити да се възроди великолепието на папа Лъв X (1513- – 21) чрез популяризиране на изкуството и благоустройствени проекти. Латинската фраза ''„Munificentia Pii VI. P. M.“'' („Благодарение на щедростта на папа Пий VI“) е изсечена във всички части на града, което води до появата сред мизерстващите му поданици на такива примери за сатира, като напр. добавянето на миниатюрен хляб в ръцете на статуята Паскуин (ит. ''Pasquin'') със същия надпис под него. Пий VI е най-известен във връзка със създаването на [[Ватикански музеи#Пио-Климентов музей|Ватиканския музей]], започнат по негово предложение от предшественика му Климент XIV, както и с непрактичния и скъпоструващ опит за пресушаване на Понтинските блата.

** Rockwell, William Walker. Pius VI. // The Encyclopædia Britannica Eleventh Edition. Vol. 21. New York, Cambridge University Press, 1911. pp. 685- – 686