Предходно, по времето на [[Кралство Югославия]], езиковото обединение също е било наложено от властите в Белград. След разпадането на [[Кралство Югославия]] започва самостойно развитие на езиците на сръбски и хърватски, още повече, че усташите след като идват на власт в Хърватия отново потвърждават самостоятелността на хърватския език.<ref>[http://dalje.com/hr-svijet/hrvatski-i-srpski-jedan-jezik/15875 Хрватски и српски један језик?]</ref>
{{факт|Това положение остава в сила дори след края на Втората световна война. Непосредствено след войната, първата югославска конституция признава самостоятелността и на хърватския, и на сръбския език.|2018|2|9}}
== Общото книжовно събрание и неговите решения ==
{{факт|Първият опит за ново сбижаване на двата езика е на „[[Матица Сръбска]]“. Въпросът за сърбохърватския език е подигнат през септември 1954 г. В летописа на „Матица Сръбска“ са публикувани мненията на четиридесет съучастници. След излизането на резултатите от своеобразното допитване посредством анкета, е проведена тридневна сбирка (на 8, 9 и 10 декември 1954 г. в [[Нови Сад]]), на последния ден от която се решава отново да се изгради и въведе в официална употреба общ сърбохърватски език. Естествено това решение е продиктувано от официалната марксистко-ленинска политика на югославските комунисти, властващи в [[СФРЮ]] по това време, а не както предходно отпреди век – от т.нар. [[илиризъм]] и балканските аспирации за излаз на [[бяло море]] при [[Солун]] на [[Австро-Унгария|австро-унгарския]] [[империализъм]].|2018|2|9}}
