През [[1922]] г. правителството на [[Александър Стамболийски]] провежда аграрна реформа.
След [[преврата от 1944]] г. в [[България]] отново се провежда аграрна реформа като се изземат част от земите на земевладелци със ''[[Закон за трудовата поземлена собственост|Закона за трудовата поземлена собственост'']]. [[Двадесет и шестото ОНС]] приема този закон на [[12 март]] [[1946]] г., като ограничава собствеността на семейство до 300 дка. земя в [[Добруджа]] и до 200 дка. в останалата част от [[България]]. Отнети са 564 000 дка. земеделска земя. С една част от [[Експроприация|експроприираната]] земеделска земя се образува Държавен поземлен фонд, от който се раздават земи и са оземлени бедни земеделски стопани, след което са приети в [[ТКЗС]]. Другата част от земеделската земя е предадена за обработка от организираните Държавни земеделски стопанства (ДЗС). Така е пренесен в България опитът на СССР от създадените там [[совхоз]]и.
