XXVI обикновено народно събрание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 51:
XXVI Обикновено Народно събрание е открито на 15 декември 1945 година с [[тронно слово]] на регента [[Венелин Ганев]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 700 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
XXVI Обикновено Народно събрание развива активна дейност, с която полага правните основи на тоталитарния режим. За осеммесечното си съществуване то приема 215 закона и закона за изменение на закони. Законът за ръководство и контрол на армията отнема функциите на [[Регентство]]то и става основа за масова чистка на офицерския състав на [[Българска армия|Българската армия]] и замяната му с хора, лоялни към Комунистическата партия, като част от тях дори са със [[Съветски съюз|съветско]] гражданство. Поставено е и началото на [[национализация]]та със [[Закон за трудовата поземлена собственост]] и Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти.<ref name="БДИ"/>
Въпреки усилията на правителството да демонстрира поне частично и формално придържане към [[Търновска конституция|Търновската конституция]], 26 Обикновено Народно събрание не успява да получи признанието на демократичните страни от [[Антихитлеристка коалиция|Антихитлеристката коалиция]]. Притиснат от необходимостта да сключи мирен договор с тях, режимът е принуден да допусне представители на опозицията в парламента. През юли 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание. Въз основа на него е избрано [[6 Велико Народно събрание]], последният парламент с участие на опозицията преди окончателното установяване на комунистическия режим.<ref name="БДИ"/>
| |||