Босилковци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- и досега. +.) |
|||
Ред 32:
Първото училище в с. Босилковци е открито през 1882 г. в къща, на мястото на днешната поща (бившата постройка на Съвета). Отначало имало едно отделение, после две. Учебната година започвала на 1 октомври – един месец децата преговаряли, а от 1 ноември започвали редовни учебни занятия. През учебната 1908/09 г. се открива още едно – трето отделение, а 1913/14 г. – четвърто отделение, или пълен начален курс. Учениците се обучавали слято: I и II, III и IV отделение. Първите учители в селото били Даскал Иерусалим Гавраилов и Иванка Такева. През 1914 г. Главен учител става Цоню Ангелов, а по-късно Блага Цонева. От 1914 до 1917 г. се строи новата сграда на началното училище. През ноември 1917 г. за пръв път се учи в ново училище. Това училище и до днес носи името „В. Е. Априлов“. След като в него били настанени учениците от първо до четвърто отделение, в старата сграда била открита прогимназия само с първи (V клас), а после втори и трети клас (VI и VII класове). Предвид това, че е открита вече пълна прогимназия, а старото училище било нехигиенично, неподходящо, наложило се построяването на нова сграда за прогимназия, основите на която били положени в 1932 г., а учебните занятия започнали през есента на 1933 г. Новооткритата прогимназия след няколко години била именувана „Цар Симеон II“, а след 9 септември 1944 г. – „Христо Ботев“, което име носи. Първите учители в прогимназията били: Йордан Минев, Стефан Костов, Николай Попов, Калицов, Гено Ранков, Райна Кирчева и други.
Друг просветен институт е Народно читалище „Просвета“, основано на 6 февруари 1919 г. Първите финансови средства то набира от членски внос, като се има предвид, че членовете при основаването му са 130. С тези скромни средства читалището закупува книги, а по-късно книжният фонд е попълнен и с подарени от жителите на селото книги. След излизане на [[Закон за трудовата поземлена собственост|Закона за трудовата поземлена собственост]] (ЗТПС), то е оземлено с 47 дка ниви, които раздава на търг на членовете си за обработване. Наемът от тях става най-сигурна финансова база за дейността на читалището. Така, осигурено с финансови средства, то развива по-активна дейност, като набавя и повече нови книги, списания и вестници. През това време се засилва и културно-просветната му дейност. Откриват се курсове, в които се разглеждат въпроси за възпитанието на децата, домакинството и майчинството, по овощарство, пчеларство, селско стопанство; организират се здравни беседи и други, които били масово посещавани.
Точни данни за състава и броя на населението на Босилковци преди Освобождението не съществуват. Предполага се, че броят на жителите му бил между 500 и 900, от които 4 – 5 семейства били турски и две-три – еврейски, а останалите били българи. Съществуващите данни за населението от архивните материали при Общината са следните:
| |||