Закон за трудовата поземлена собственост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{Друго значение|закона от 1946 година|закона от 1921 година|Закон за трудовата поземлена собственост (1921)}}
добавки
Ред 12:
'''Законът за трудовата поземлена собственост''' е [[закон]] в [[България]] приет от [[26 Обикновено Народно събрание|XXVI Обикновено Народно събрание]] през 1946 година и останал в сила с поредица промени до отмяната му през 1997 година с промени в [[Закон за собствеността и ползването на земеделските земи|Закона за собствеността и ползването на земеделските земи]].<ref>https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2120786433/issue/4483/zakon-za-trudovata-pozemlena-sobstvenost</ref>
 
Законът е приет в момент, когато комунистите се опитват да привлекат на своя страна привърженици на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС), докато [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков|БЗНС – Никола Петков]] се налага като основна опозиционна сила в страната. По тази причина те искат да демонстрират приемственост с политиката на [[Александър Стамболийски]] като заглавието на закона и голяма част от неговите постановки повтарят тези на [[Закон за трудовата поземлена собственост (1921)|Закона за трудовата поземлена собственост]] от 1921 година.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 81 – 83, 87 – 88}}</ref>
Законът е важна стъпка в селскостопанската политика на налагащия се [[Тоталитаризъм|тоталитарен]] [[комунизъм|комунистически]] режим и е насочен към изземването на продуктивна земеделска земя, като ограничава собствеността на семейство до 300 декара земя в [[Добруджа]] и до 200 декара в останалата част от България. [[Национализация|Национализирани]] са 564 000 декара земеделска земя. С една част от нея формално са оземлени бедни земеделски стопани, след което са приети в [[ТКЗС]]. Другата част е предадена за обработка на създаваните Държавни земеделски стопанства ([[ДЗС]]).
 
Законът е важна стъпка в селскостопанската политика на налагащия се [[Тоталитаризъм|тоталитарен]] [[комунизъм|комунистически]] режим и е насочен към изземването на продуктивна земеделска земя, като ограничава собствеността на семейство до 300 декара земя в [[Добруджа]] и до 200 декара в останалата част от България. [[Национализация|Национализирани]] са 564 000 декара земеделска земя., Скоето е еднамного частпо-малко от неянеобходимите формалноза саоземляването оземленина бедниоколо земеделски600 стопани,хиляди следбезимотни коетои самалоимотни селяни 10 милиона декара (по оценка, приетивключена в [[ТКЗС]]мотивите към закона). ДругатаТова частне еможе предаденада застане обработкадори наи създаванитес Държавнинационализираните земеделскипо стопанствадруги ([[ДЗС]])закони 2,4 милиона декара общински, училищни, читалищни, църковни и вакъфски имоти.<ref name="груев"/>
 
Самото правителство смята закона за предимно пропаганден инструмент и прилагането му протича бавно – до края на 1946 година са оземлени 22 хиляди домакинства, а през 1947 година – 80 хиляди. Тъй като приоритетно се оземляват хора, постъпващи в [[Трудово-кооперативно земеделско стопанство|Трудово-кооперативни земеделски стопанства]] (ТКЗС), земите директно влизат в блоковете на ТКЗС без хората изобщо да влизат във владение на земята. Не разполагащите с никаква собственост все пак получават по 10 декара (по-късно намалени на 5 декара) [[земя за лично ползване]]. В свой доклад от септември 1948 година земеделският министър [[Титко Черноколев]] отчита неуспеха на аграрната реформа, като според него земи получават 11 хиляди безимотни и 29 хиляди малоимотни.<ref name="груев"/>
 
Неразпределените земи стават част от [[Държавен поземлен фонд]], като върху част от тях са създадени [[Държавно земеделско стопанства|Държавни земеделски стопанства]].
 
С ликвидацията на опозицията и решението на комунистическия режим за активизиране на колективизацията, на 15 декември 1947 година ЗТПС е основно изменен, като са силно ограничени възможностите за оземляване извън рамките на ТКЗС. Последните фиктивни оземлявания на членове на ТКЗС са от началото на 1948 година, когато общият им брой достига 123 825. През юни [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] взема решение за прекратяване на оземляването, което смята за пречка пред колективизацията.<ref name="груев"/>
 
== Бележки ==
Line 19 ⟶ 27:
[[Категория:Български закони]]
[[Категория:Колективизация в България]]
{{право-мъниче}}
{{история-мъниче}}
{{българия-мъниче}}