Хера: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълв |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
=== Зевс и Хера ===
Родена е на при река Имбраса до върба, която показвали все още през 2 век пр.н.е. <ref>
След като я ухажва неуспешно, [[Зевс]] решава да си послужи с хитрост като се преобразява в раздърпана и рошава [[кукувица]], която тя хванала <ref>
Бракът на Зевс и Хера останал в тайна<ref> [[Омир]], [[Илиада]] XIV 296 </ref> 300 години<ref> [[Нон]], „Деянията на Дионис“ XLI 324 </ref>.
Ред 13:
Сватбата на Зевс и Хера се състояла в [[Кносос]], в местност близо до река Ферена, където имало храм <ref> [[Диодор Сицилийски]], Историческа библиотека V 72, 4 </ref>. Хера родила <ref> [[Аполодор]],[[Митологическа библиотека]] I 3, 1 </ref> (сред децата ѝ били и [[Арга]] и [[Ангела]]), и, „извън брачното ложе“ родила [[Хефест]] (според Омир, той също бил от Зевс)<ref> Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 5 </ref>. Според друга версия заченала Арес без участието на мъжа си, получавайки от нимфата [[Хлорида]] цвете<ref> [[Овидий]],Фасти V 251 – 256 </ref>.
Всяка година Хера се къпела в извора Канаф в град Навплий и станала отново девойка<ref>
Хера помогнала на [[Язон]]<ref> Омир, Одисея XII 72 </ref> по време на [[Аргонавти|похода на аргонавтите]].
Ред 25:
Други потърпевши от нейната ревност са [[Ехо (митология)|Ехо]], [[Ио]], [[Лето (богиня)|Лето]] и др.
Римският аналог на Хера е богинята [[Юнона]].
Line 38 ⟶ 36:
Вероятно Хера е първата богиня, на която древните гърци посвещават покрито светилище на Самос около 800 г. пр.н.е. На същото място по-късно е построен храм - [[Херайон (Самос)|Херайон]] - един от най-големите гръцки храмове. Свещеният [[олтар]], както и при другите сревногръцки храмове, се намира на открито пред храма. Следват една след друга различни постройки, от които трябва да се отбелжат колосалната структура в [[йонийски стил]] на Ройкос и Теодорос от 6 век пр.н.е. и т.нар. ''храм на Поликрат'', който е и с най-големите размери (55 х 108 м) и в него имало 155 колони.
В континентална Гърция Хера е особено почитана в Арголида (''Hera Argeia''), като светилището ѝ се е намирало между микенските полиси [[Аргос]] и [[Микена]]<ref>{{Павзаний|3.13.6}}</ref> и в нейна чест като покровителка на земеделието и домашния добитък там се провеждали празненства с процесии ''Heraia''. Храмове на Хера е имало и в [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], [[Древен Коринт|Коринт]], [[Тиринт]], Перахора и на свещения остров [[Делос]]. В [[Магна Греция]], в [[Пестум]] има два храма на Хера в дорийски стил, издигнати около 550 и 450 г. пр.н.е. Единият от тях дълго време е смятан за храм на посейдон, но през 1950-те е посочен като втори храм на Хера.<ref>P.C. Sestieri, ''Paestum, the City, the Prehistoric Acropolis in Contrada Gaudo, and the Heraion at the Mouth of the Sele'' (Rome 1960), p. 11 etc.</ref>
На [[Евбея]] са се провеждали т.нар. фестивали
== Източници ==
| |||