Религия в Древна Гърция: Разлика между версии

Боговете са безсмъртни, но съвсем не са само доброжелателни или дори всемогъщи. Те се подчиняват на съдбата, която според гръцката митология е в ръцете на [[мойри]]те,<ref>{{Cite book|title=Greek Religion|last=Burkert|first=Walter|publisher=Harvard University Press|year=1985|isbn=|location=Cambridge, Massachusetts|pages=129|quote=|via=}}</ref> които надделяват над желанията и силата на другите богове. Например съдбата на [[Одисей]] при завръщането му в [[Итака]] след [[Троянската война]] е предопределена и боговете могат само да удължат и затруднят пътешествието му, но не могат да го отменят. Мойрите са пример за обожествяване на абстрактно понятие, което се появява още у Омир. [[Хезиод]] се отнася с особено внимание към този вид богове-алегории, важно място в неговите трудове заемат Дике – Справедливостта или [[МнемоизнаМнемозина]] – Паметта. През класическата епоха тенденцията да се обожествяват отвлечени понятия се засилва и са издигнати храмове на [[Темида]] – Свещеният закон, на [[Немезида]] – Божественото отмъщение, посвещават се олтари на Ейрене – Мирът и на сина ѝ Плутос – Богатството. [[Аристофан]] отрежда голямо място на обожествените алегории; в това отношение и Платон не се различава много от него. Най-известен в тази област е без съмнение [[Ерос]] – Любовта, най-напред представян като крилат юноша, после като дете; със своите спътници Химерос и Потос, персонификации на любовното желание в два малко различаващи се аспекта, и с [[Пейто]] – Убеждаването, те са в свитата на Афродита<ref>{{Шаму|221}}</ref>