Петрово (дем Пеония): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
==История==
===В Османската империя===
В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ Петрово като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.]</ref> В църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Петрово, Кукушко)|Св. св. Петър и Павел]]“ има икони на кулакийския зограф [[Маргаритис Ламбу]].<ref name="Ταξιδεύοντας">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.culture.gr/DocLib/taxidevodas_me_tous_zografous.pdf | заглавие= Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους|достъп_дата = 2018-06-23 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς |език= |цитат= }}</ref>
Селото признава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]], [[Баровица]], [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], [[Тушилово]], Петрово, [[Бозец]], [[Постол]], [[Геракарци]] и [[Кониково]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.</ref>
| |||