Петрово (дем Пеония)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Петрово.

Петрово или Петрево (на гръцки: Άγιος Πέτρος, Агиос Петрос, до 1927 година Πέτροβο, Петрово[1]), на турски Педрели, е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.

Петрово
Άγιος Πέτρος
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина12 m
Население1291 души (2021 г.)
Пощенски код61007
Телефонен код23430

География редактиране

Селото е разположено в западния край на Солунското поле.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XIX век Петрово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииПетрово като българско село.[2] В църквата „Св. св. Петър и Павел“ има икони на кулакийския зограф Маргаритис Ламбу и на петровския Димитър Вангелов.[3]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[4]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Педерли (Петрово) (Pederli (Petrovo),[5] на картата на Кондоянис е отбелязано като Петровон (Πέτροβον), християнско село.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Петрево има 620 жители, всички българи християни.[7]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Петрово (Petrovo) има 928 българи екзархисти.[9] Според сайта на дем Ашиклар обаче част от жителите на Петрово остават верни на елинизма и участват активно в дейността на гръцката въоръжена пропаганда, заради което селото е наречено „Македонската Сули“.[10]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петрово има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[11]

По данни на Екзархията в 1910 година Петрово има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Πέτροβο) има 75 екзархисти и 850 патриаршисти.[6][13]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Петрево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14] Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки.[15]

В Гърция редактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петрово или Бедрели (Πέτροβο, Μπεδρελή) като село с 390 мъже и 397 жени.[6]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петровоо има 115 къщи славяни християни.[16]

Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е преведено на Агиос Петрос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 434 жители бежанци.[17] Селото пострадва през Втора световна война и Гражданската война в Гърция.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Петрово на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чибулка[18] Τσιμπούλκα Кремидакия Κρεμμυδάκια[19] възвишение на Ю от Петрово (94,9 m)[18]
Сази[18] Σάζι Псатес Ψάθες[19] [18]
Баири[18] Μπαΐρια Аногия Ανώγια[19] възвишение на З от Петрово[18]
Преброявания
  • 2001 година - 1813 души
  • 2011 година - 1505 души

Личности редактиране

 
Атанас Орджанов
Родени в Петрово
  •   Андон Траянов, македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[20]
  •   Атанас Каратраянов (Αθανάσιος Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от трети ред,[21]
  •   Атанас Орджанов, български революционер, местен ръководител на ВМОРО
  •   Атанасиос Пападопулос (Αθανάσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
  •   Божин Арабаджиев, гъркомански свещеник и водач на гръцката партия в селото, убит по нареждане на Петър Пецанов
  •   Димитър Алъров, гръцки андартски деец, убит по нареждане на Петър Пецанов[21]
  •   Димитър Вангелов, български зограф
  •   Димитър Карастоянов (Δημήτριος Καραστογιάννης), гръцки андартски деец, четник в гъркоманската милиция[21]
  •   Дионисиос Пападопулос (Διονύσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, четник[21]
  •   Екатерина Кючукова (Αικατερίνη Κιτσούκη), гръцка андартска деятелка, агент от втори ред[21]
  •   Ичо Калинов (Ήλκος Γιοβάνης или Ιωάννης, Илкос Йованис), гъркомански андартски деец
  •   Мицо Орджанов, български революционер, роднина на Атанас Орджанов, убит от гъркомани в родното си село[22]
  •   Никола Георгиев (Νικόλαος Γεωργιάδης), гръцки андартски деец от трети ред, четник в селската чета[21]
  •   Никола Карастоянов (Νικόλαος Καραστογιάννης, Николаос Карастоянис), гръцки андартски деец
  •   Петър Георгиев Димитров (1923 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[23]
  •   Поп Манол (Παπα Μανώλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
  •   Поп Христо Сакелариев, български зограф
  •   Сотир Коджабазов (Σωτήριος Κοτζάμπασης), гръцки андартски деец, четник в милицията[21]
  •   Ставро (Кръсте) Кючуков (Σταύρος Κιτσούκης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[21]
  •   Ст. Карастоянов (Στ. Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[21]
  •   Христо Иванов (Χρήστος Ιωαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, организирал гръцка милиция в селото, поддържал връзки с капитан Зервас, убит по нареждане на Петър Пецанов[21]
  •   Христо Попилиев (Χρήστος Παπιλίδης), гръцки андартски деец от втори ред[24]
Свързани с Петрово
Починали в Петрово

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  3. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  5. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  6. а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 5 август 2019 г.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  10. а б Сайт на бившия дем Ашиклар Архив на оригинала от 2008-08-02 в Wayback Machine..
  11. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  12. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  13. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 730 и 869.
  15. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 163, 183.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 730.
  21. а б в г д е ж з и к л м Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 90. (на гръцки)
  22. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.322
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 106
  24. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 111. (на гръцки)