Отваря главното меню

Петрово (дем Пеония)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петрово.

Петрово или Петрево (на гръцки: Άγιος Πέτρος, Агиос Петрос, до 1927 Πέτροβο, Петрово[1]), на турски Педрели, е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония с 1813 жители (2001).

Петрово
Άγιος Πέτρος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 12 m
Население 1813 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в западния край на Солунското поле.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Петрово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Петрово като българско село.[2] В църквата „Св. св. Петър и Павел“ има икони на кулакийския зограф Маргаритис Ламбу и на петровския Димитър Вангелов.[3]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[4]

На австрийската военна карта е отбелязано като Педерли (Петрово) (Pederli (Petrovo), на картата на Кондоянис е отбелязано като Петровон (Πέτροβον), християнско село.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Петрево има 620 жители, всички българи християни.[6]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Петрово (Petrovo) има 928 българи екзархисти.[8] Според сайта на дем Ашиклар обаче част от жителите на Петрово остават верни на елинизма и участват активно в дейността на гръцката въоръжена пропаганда, заради което селото е наречено „Македонската Сули“.[9]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петрово има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[10]

По данни на Екзархията в 1910 година Петрово има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.[11]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Πέτροβο) има 75 екзархисти и 850 патриаршисти.[12][5]

Според Боривое Милоевич селото (Petrovo) има 115 къщи християни славяни.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Петрево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13] Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки[14].

В ГърцияРедактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петрово или Бедрели (Πέτροβο, Μπεδρελή) като село с 390 мъже и 397 жени.[5] Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е преведено на Агиос Петрос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 434 жители бежанци.[15] Селото пострадва през Втора световна война и Гражданската война в Гърция.[9]

ЛичностиРедактиране

 
Атанас Орджанов
Родени в Петрово
  •   Андон Траянов, македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[16]
  •   Атанас Каратраянов (Αθανάσιος Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]
  •   Атанас Орджанов, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Атанасиос Пападопулос (Αθανάσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]
  •   Димитър Вангелов, български зограф
  •   Димитър Карастоянов (Δημήτριος Καραστογιάννης), гръцки андартски деец, четник в гъркоманската милиция[17]
  •   Дионисиос Пападопулос (Διονύσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, четник[17]
  •   Екатерина Кючукова (Αικατερίνη Κιτσούκη), гръцка андартска деятелка, агент от втори ред[17]
  •   Ичо Калинов (Ήλκος Γιοβάνης или Ιωάννης, Илкос Йованис), гъркомански андартски деец
  •   Мицо Орджанов, български революционер, роднина на Атанас Орджанов, убит от гъркомани в родното си село[18]
  •   Никола Георгиев (Νικόλαος Γεωργιάδης), гръцки андартски деец от трети ред, четник в селската чета[17]
  •   Никола Карастоянов (Νικόλαος Καραστογιάννης, Николаос Карастоянис), гръцки андартски деец
  •   Петър Георгиев Димитров (1923 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[19]
  •   Поп Манол (Παπα Μανώλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]
  •   Поп Христо Сакелариев, български зограф
  •   Сотир Коджабазов (Σωτήριος Κοτζάμπασης), гръцки андартски деец, четник в милицията[17]
  •   Ставро (Кръсте) Кючуков (Σταύρος Κιτσούκης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[17]
  •   Ст. Карастоянов (Στ. Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[17]
  •   Христо Иванов (Χρήστος Ιωαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО[17]
  •   Христо Попилиев (Χρήστος Παπιλίδης), гръцки андартски деец от втори ред[20]
Свързани с Петрово
Починали в Петрово

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πέτροβο -- Άγιος Πέτρος
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  3. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  5. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 5 август 2019 г.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  9. а б Сайт на бившия дем Ашиклар.
  10. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  11. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  12. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730 и 869.
  14. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.163, 183
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730.
  17. а б в г д е ж з и к л Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 90. (на гръцки)
  18. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.322
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 106
  20. I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981.