Гостилица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 45:
Гостилица не може да се похвали с известни личности от национално значима стойност, но има много отлични специалисти, почти във всички области на науката и практиката (професори, доценти, старши научни сътрудници, научни доктори, лекари, инженери, агрономи, учители, военни специалисти, летци, строители, механици и т.н.). Влечение към образованието и просветата у жителите на селото е имало от незапомнени времена. Преди освобождението е основано класно училище, силно развито в началото на 20-ти век, когато през 1911 г. е открита нова голяма сграда с отделни класни стаи. В нея се помещава гостиловската прогимназия „В. Е. Априлов“ в която са учили през някои години по около 200 ученика.
Теренните форми и наличните скални структури са най-обикновените полупланински хълмове и възвишения и те не се възприемат като забележителности. В северната периферия, около Пещерин дол, са образувани по естествен начин няколко пещери, които са по-трудно достъпни и не е известно в тях да са открити някакви интересни неща. Много красива изглежда от баира над селото цялата околност и особено извиването на р. Янтра около хълмовете по край които протича.▼
== Културен живот ==
През 1894 година в селото е основано читалището „Христо Ботев“ с първоначално име „Орач“, в което е развивана многообразна културна дейтост. От 1954 г. то се помещава в собствен читалищен дом, разполагащ с библиотека, обширен салон и модерна сцена, гримьорни и др. От много десетилетия там са се изявявали самодейци от селото, и то като отлични актьори в постановката на редица класически пиеси или работи на самобитни местни автори. Освен това на гостиловската сцена са гастролирали едни от най-знаменитите български певци, и музиканти на народна и естрадна музика, хумористи, рецитатори, солисти и т.н.
Line 51 ⟶ 56:
Важно събитие от живота в селото е „гостиловския събор“ или както си го наричат там сбор или сбора (збора). Той се провежда всяка година на 21 сепрември, като традицията се спазва от незапомнени времена. Няма по-важен празник от сбора в това село! Преди много години, когато немотията е прогонвала хората от там дори по чужди държави, гостиловци са се прибирали чак от Америка за сбора. Вече в последния ден на лятото хората са се отпускали от усилния кърски труд, и са си правели равносметка за постигнатото. На сбора всички са пременени празнично и се събират в центъра, където свири селската музика (бандите) и се вият по две-три хора. Всеки дом е отворен и домакините посрещат познати и непознати гости (сборяни) от всякъде. Селото е „наводнено“ със сергии, стрелбища, въртележки и какво ли не още. Имало е години, когато сборът е продължавал по три дена.
От 2012 година се провежда всяка есен Празник на кратуната, организирано от Читаллището. От 2016 година е Музикален фестивал Празник на кратуната. Гостуват изпълнители от цялата страна. Провежда се и творческа работилница за работа с кратуни.
▲Теренните форми и наличните скални структури са най-обикновените полупланински хълмове и възвишения и те не се възприемат като забележителности. В северната периферия, около Пещерин дол, са образувани по естествен начин няколко пещери, които са по-трудно достъпни и не е известно в тях да са открити някакви интересни неща. Много красива изглежда от баира над селото цялата околност и особено извиването на р. Янтра около хълмовете по край които протича.
== Източници ==
| |||