Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове
Ред 43:
 
=== Предистория ===
След подписването на [[Берлински договор|Берлинския договор]] населението в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия|Одринско]] остава под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]]. Още тогава били направени първите опити за създаване на трайна революционна структура – комитетите „[[Единство]]“, но те били неуспешни. Основаването на [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]] през 1885 г. имало за първоначална цел освобождението на Македония от османска власт. В действителност обаче била постигната по-лесната цел – обединението на [[Източна Румелия]] и Княжество България. Впоследствие започнали да възникват и други революционни групи и кръжоци, които да подготвят революционното движение в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]]. Първият опит за създаване на такава организация бил направен в [[Пловдив]] през 1889 – 1890 г. от [[Пере Тошев]] и [[Андрей Ляпчев]], бивши членове на [[БТЦРК]]. Междувременно сред учениците на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] действал Таен революционен кръжок, ръководен от [[Гоце Делчев]]. През 1891 г. [[Дамян Груев]] и [[Петър Попарсов]], по онова време студенти в [[Софийския университет]], се заемат да организират част от състудентите си. Те създават в София тайно младежко дружество, наречено „Дружба“. Целта на дружеството според Попарсов била:
{{цитат|...Да вербува съмишленици, които да заминат в Македония и там, на място, както някога [[Васил Левски]] и другарите му, да подготвят почва за революционното движение съобразно с местните условия...<ref>[http://www.promacedonia.org/dg/dgoc_3.htm ИДЕЯТА ЗА АВТОНОМИЯ КАТО ТАКТИКА В ПРОГРАМИТЕ НА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО, 1893 – 1941, Димитър Гоцев, Изд. на БАН, София, 1983.]</ref>}}
На следващата година, след завършване на образованието си, те се прибират в Македония, където стават екзархийски учители. Дейност, подобна на тяхната, развива в Солун [[Иван Хаджиниколов]], който е български учител там. През 1892 г. той се среща в [[София]] с [[Гоце Делчев]], който вече е юнкер във военното училище, и двамата съгласуват намеренията си за организиране на въоръжена борба. След завръщането си в Солун Хаджиниколов започва да търси хора за осъществяване на своя проект.