Кукленски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{повече източници}}
{{Сграда
| име = Кукленски манастир „Свети<br/>безсребреници Козма и Дамян“
Line 26 ⟶ 27:
Разположен на 4 километра югозападно от град Куклен и на около 15 километра западно от [[Асеновград]]. Разположен е в живописните гънки на дела [[Чернатица]] от [[Западните Родопи]].
Построен е до извор с лековита вода. Лечебните свойства на тази вода са били познати още от времето на древните [[траки]]. Народното име на манастира е „Свети Врач“. Посветен е на светите лечители Козма и Дамян. В манастира се пази като ценна [[реликва]] ръката на Свети Козма. Към манастира има и малка църква, за която се смята, че е една от най-старите християнски църкви в България.
== История ==
Първоначалното име на манастира е „Св. Безсребърници“ според запазения ктиторски надпис на аязмото.
Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът „Свети свети Козма и Дамян“. За първи път за него се споменава още през ХІ век в един документ за имотите на [[Бачковския манастир]]. Според някои изследователи духовната обител е построена от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани – основатели на Бачковския манастир.
Ред 36:
Най-разпространената теза е, че Кукленският манастир е основан по време на [[Втората българска държава]] (XII-XIV в.) около целебен извор. [[Аязмо]]то е било познато и на древните [[траки]], водите на което според преданията церят лудост. По време на царуването на [[цар Иван Александър]] (1341 – 1371 г.), манастирът е известен с книжовната си школа и културното си влияние.
Според редица данни, манастирът е останал невредим и през XVII в., по време на помохамеданчването на родопските (чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи.
През [[Османско иго|османското владичество]]
Историческите сведения свидетелстват за водената в Кукленския манастир активна книжовна и просветна дейност, дори и през най-тъмните векове на османската власт. Още през XVI в. като книжовници се изявили йеромонах Анани и йеромонах Сидор, които дошли тук от [[Горноводенски манастир|Горноводенския манастир]]. С течение на времето, манастирът укрепнал икономически и се превърнал в книжовно средище, където се подготвят граматици, краснописци и преписвачи на църковни книги. Станал известен не само по българските земи, но и в по-далечни страни.
Ред 44:
В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. светата обител е възстановена с помощта на родолюбиви българи от Пловдивско. За нейното добро материално положение през този период свидетелства една преписка от 1632 г. към триод от XVI в. През 1695 г. манастирът е бил посетен и от сръбски монаси. Духовни връзки поддържал и с атонските манастири, откъдето получил някои печатни богослужебни книги.
В края на XVII в. в манастира се оформила прочутата Кукленска художествено-калиграфска школа, в която работили добре подготвени книжовници и [[Калиграфия|калиграфи]] и се обучавали млади граматици и краснописци. Част от ръкописното наследство от тази епоха се съхранява в Пловдивската [[народна библиотека „Иван Вазов“]]. Най-плодовитият от тях бил [[Кръстю Граматик]], който макар и светско лице, преписал и илюстрирал
През [[Възраждането]] в манастира се помещава и [[килийно училище]]. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в.
Понастоящем манастирът е действащ женски. Храмовият празник се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на свети свети Козма и Дамян. За празник на манастира, както и на гр. Куклен, се смята и Петровден (29 юни). Тогава на поляните около манастира се организира голям събор, продължаващ 3 дни, като тук се стичат хора от цяла България. На храмовият празник 1 юли, от съборната църква се изнася чудотворната лечебна икона на св. Козма и Дамян и с нея се прави литийно шествие.<ref>Чавръков, Г. – Български манастири, изд. Хайни, София, 2002 г.</ref>
Ред 58:
В старинния си вид от ХV-ХVІ в. манастирът се е запазил до 1920-те год., след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното. В оригиналния си замисъл манастирът е решен на три нива, оградени от обща дворна рамка. Най-долното от тях принадлежи към молитвената зона, а гостоприемницата, която започва от тук, преминава и на по-горното ниво, където е била стопанско-поклонническата зона. Монашеските килии, разположени в най-високата част, са били свързани от южната им страна със стопанския тракт. Основният комуникационен гръбнак лежи в центъра на пространството. Изключително ценен за българската архитектурна история е западният корпус, който е една от малкото в България запазени средновековни манастирски сгради.
Съборната църква „Св. св. Козма и Дамян“ е еднокорабна, едноапсидна сграда с две плитки конхи и с рамери – 22 х 8 м. Тя е с 2 притвора (нартекс и екзонартекс), като във външния са запазени лечебните железни вериги, с които са вързвани душевноболните. Планът на църквата наподобява гръцки кръст, като върху целият наос ляга голям сляп купол стъпващ върху островърхи висящи османски арки. Олтарната част е засводена напречно с огледален свод, свързваща се с наоса с огромна
Външното архитектурно оформление на сградата е в доста опростен вид. Само няколкото плоскодънни надпрозоръчни ниши създават
Сградата има три строителни етапа. Първият етап (датиран към XV в.) включва изграждането на квадратен [[наос]], покрит с масивен сляп купол и просторна олтарна част с три полукръгли ниши. Вероятно през XVIII в. на запад от наоса е построен правоъгълен притвор, който е свързан с наоса чрез три отвора, завършващи с островърхи арки. През XIX в. към църковната сграда е прибавено обширно външно паянтово преддверие.
Цялата вътрешност на църквата, още при самото ѝ изграждане, е била покрита със стенопис. Обяснителните текстове към фреските са били изписани на старобългарски, което е свидетелство за българското църковно влияние в манастира през този период.
Ред 68:
Стенописната украса на църквата също датира от няколко периода. От най-старите стенописи е запазена сцената „Страшният съд“ на източната стена на притвора, както и добре съхраненият образът на св. Архангел Михаил (ХVІ в.) в южната ниша. Преобладаващият слой стенописи са от 1862 г, когато в манастира се е чувствало силно гръцко църковно влияние. Тогава старите стенописи на храма, заедно със старобългарските надписи, са били замазани с вар и покрити с нови, не толкова художествено стойностни, стенописни изображения. В паянтовия притвор пък има стенописи от XIX в., които се отнасят към школата на народните примитиви.
В иконостаса на кукленската манастирска черква са били употребявани много стари икони, които са ценни произведения на българското иконописно изкуство. Особен интерес представлява иконата „Св. 40 мъченици“, която днес се съхранява в
== Аязмо ==
| |||