Югоизточна Азия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавен източник |
В статията за Югоизточна Азия липсваха каквито и да е било сведения за икономиката на региона - ключова характеристика на всеки географски, геополитически или икономически район. Добавих кратко описание на икономическата история на региона, както и по-важната информация за първичния и вторичния сектор и доминиращите в тях отрасли. Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
||
Ред 32:
== Климат ==
Типични за Югоизточна Азия са [[мусон]]ите, периодични ветрове, които носят огромни количества валежи. На п-в [[Индокитай]] климатът е субекваториален. Температурите са високи през цялата година (30 - 36 °С), а валежите са разпределени в два периода на годината - сух и влажен. Когато по време на зимата в северното полукълбо, азиатският континент се охлажда, точката на ниското налягане се намира на юг, което води до промяна на атмосферната циркулация и поради това въздушните маси са насочени от сушата към морето (сух сезон). Когато континентът обаче се затопли през пролетта, въздушните маси сменят посоката си и носят обилни валежи, тъй като посоката им е от морето към сушата. В района на екватора обаче, където е разположен [[Малайски архипелаг|Малайският архипелаг]], климатът е екваториален и валежите са обилни през цялата година. Влиянието на мусоните тук, за разлика от [[Индокитай]] е незначително.
== Икономика ==
В исторически план икономиката на Югоизточна Азия е силно повлияна от колониалните интереси на европейски сили, като Португалия и Нидерландия, а по-късно също и Великобритания и Франция. Дори преди прогресивно засилващото се влияние на тези държави обаче регионът е бил от съществено значение за търговията на подправки, като джинджифил, карамфил, пипер и индийско орехче. Първоначално установена от арабите и индийците [https://www.britannica.com/place/Southeast-Asia/The-people#ref52768<nowiki>], по-късно тя привлича вниманието и на различни европейски колонизатори, които постепенно започват да налагат своите интереси. Икономическата им намеса скоро прераства в геополитическа, тъй като европейските търговци започват да търсят начини за разширяване и подсигуряване на дейността си, което довежда до анексия на територии. В резултат холандците се установяват в Индонезия, британците - в Малайзия, а французите - в Индокитай. Това довежда до развитие на търговията, инфраструктурата и технологиите в района: възникват нови икономически отрасли, като минната промишленост; увеличава се износът на ориз за сметка на този на захар и платове; развиват се транспортните услуги. След 1950-те икономиките на почти всички капиталистически югоизточноазиатски държави се фокусират върху градската индустриализация, макар земеделието да остава основен отрасъл в много от тях. През 1967 се формира т. нар. Асоциация на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) - политически, икономически и културен съюз, в който участват Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Виетнам, Мианмар, Камбоджа и Лаос. Оттогава се наблюдава значителен прираст в икономиките на тези страни.</nowiki>
=== Земеделие ===
Първичният сектор, и в частност земеделието, е основен източник на доходи в почти всички страни от Югоизточна Азия. В Камбоджа и Лаос например този отрасъл осигурява постоянна работа за две трети от населението. Поради икономическите политики за развитие на вторичния и третичния сектор обаче все пак се наблюдава спад в заетостта. Доминират оризовите плантации, макар че в по-сухите райони се отглеждат още царевица, маниока и бобови култури. Каучукът и палмовото масло са от съществено значение за стоковият износ на Малайзия, Индонезия и северен Тайланд, докато от Филипините се експортират предимно кокосови орехи и захар. Други продукти за износ от региона са какаото, кафето и подправките. За местна консумация се отглеждат чили, сладки картофи, фъстъци и тютюн, както и опиум в отделни части от Мианмар и Тайланд.
Риболовът има сравнително малък принос към брутния вътрешен продукт на страните от Югоизточна Азия. Развъждането на различни аквакултури, като скарида, шаран и групер в специални язовири обаче допринася за утвърждаването му като отрасъл от международно значение в държави като Индонезия, Малайзия, Тайланд и Филипините.
=== Промишленост ===
Разрастването на вторичния сектор е сравнително скорошно явление - развитието му започва едва през 60-те години на миналия век с икономическите политики на АСЕАН.
В почти всички югоизточноазиатски държави най-развита е хранително-вкусовата промишленост. Изключение прави само Сингапур, където доминира производството на електротехника и транспортни съоръжения. Други съществени за региона индустрии са текстилната в Тайланд, Филипините и Мианмар и химичната - в Тайланд и Индонезия. От важно значение е и металургията - Тайланд, Малайзия и Индонезия са водещи производители на калай. В малки количества се добиват и обработват още и никел, хром и мед.
== Бележки ==
| |||