Уикипедия

Жужелци: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 34:
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 с 11 семейства под името ''Жужелджи''.<ref>Harun Yeni,Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 112.</ref> Основна забележителност на Жужелци е църквата „[[Света Неделя (Жужелци)|Света Неделя]]“, строена в 1853 година върху основите на стар храм от XVIII век.<ref>{{cite book |title= Η Καστοριά και τα μνημεία της |last= Τσαμίσης |first= Παντελής |authorlink= Панделис Цамисис |coauthors= |year= 1949 |publisher= Ι. Λ. Αλευρόπουλος |location= Αθήνα |isbn= |pages= 162 |url= |accessdate=}}</ref> Край селото са развалините на средновековната църква „[[Свети Димитър (Жужелци)|Свети Димитър]]“.<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=134:ereipia-ag-dimitriou-spilaia-kastorias&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 Ερείπια Αγ. Δημητρίου - Σπήλαια Καστοριάς]</ref>
 
В края на 19XIX век Жужелци е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Жужелци има 560 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.]</ref>
 
В началото на 20XX век цялото население на Жужелци е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителите Никола Костойчинов от Охрид и Кист. Георгиева от Хрупища да отворят българско училище<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref>. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Жужелци има 720 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref>
 
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Зузилца'' като село с 500 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/045.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia.]</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.</ref>
 
Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], пишещ в 1910 година:
 
{{цитат|Жужелци (''Ζούζελτση''), 2 часа югозападно от Хрупища. Състои се от 70 семейства схизматици от 1903 година. След [[Старичани]] и [[Осничани]] е център на българските усилия в Костенарията..<ref name="Παναγιωτίδης 136">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 136 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = }}</ref>}}
 
Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 15 души от Жужелци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жужелци“.