Свети Георги (арменска църква в Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „right|thumb|300px|Църквата „Сурп Кеворк“ в Пловдив '''Църква „Сурп Кеворк...“
 
Редакция без резюме
Ред 1:
{{coord|42.150740|24.751596|display=title}}
[[File:St-George-Armenian-Church.jpg|right|thumb|300px|Църквата „Сурп Кеворк“ в Пловдив.]]
'''Църква „Сурп Кеворк“''' (в превод от [[арменски език|арменски]]: „Свети Георги“) е [[Арменска апостолическа църква|арменска апостолическа църква]] в град [[Пловдив]]. Разположена е в [[Старинен Пловдив|старата част на града]], на западния склон на [[Небет тепе]].
 
== История ==
В началото на 5 век храмът е построен от православни византийци под името „Агиос Георгиос“, но още през 447 г. е унищожен при варварското нашествие на хуните, довело до опожаряването на [[Тримонциум]]. Църквата е възобновена впоследствие от оцелели жители на града.<ref name="surpkevork">[http://www.surpkevork.com/history.php?news_tip=2 Сайт на Арменски апостолически православен храм „Сурп Кеворк“]</ref>
 
През 1149 г. в двора на църквата е погребан Алвизиус от Арас, френски католически епископ изпратен от крал [[Луи VII]] със мисия при византийския император [[Мануил I Комнин]] в Константинопол по време на [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]].
 
През 1657 г. църквата е разрушена от османците, но в резултат от нарастващата арменска колония през 1767 г.<ref name="eparchy">[http://www.armenianchurch-bg.com/story.php?id=8&news_tip=2&title=Първи%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%20%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F20сведения Първи сведения], сайт на Епархия на Арменската апостолическа света църква в България</ref> е получен султански ферман, в който се разпорежда на местните гърци да предадат една от осемте си църкви в Пловдив на арменците за техен молитвен дом.
 
През следващите десетилетия се набират средства от видни пловдивски благодетели от арменската общност и през 1828 г. започват строителни работи по градежа на новата църква. Старата сграда е съборена, теренът е разширен и градежът с дялани правоъгълни каменни блокове, приключва на 26 октомври 1828 г. На 8 декември 1828 г. църквата е осветена от одринския архиепископ Месроб. През 1850 г. в двора на църквата е издигната камбанария, която през 1930 г. е преправена в арменски стил. <ref name="eparchy" />
 
== Архитектура и иконопис ==
 
Църквата има отделения от двете страни на централния [[Кораб (архитектура)|кораб]], предназначени съответно за мъже и жени. След пристрояването на параклис и още няколко реконструкции добива съвременния си вид.
 
[[Апсида]]та е облицована с фаянс от 18- – 19 век от град [[Кютахия]] в днешна Турция, който е бил център на арменските художествени занаяти. Облицовката е типична и се среща само в двата арменски храма в Йерусалим и Пловдив. Рядко срещана в арменската църковна архитектура е и самата олтарна конструкция.
 
Ценност за храма представляват старите изографисани икони, сред които:
* „[[Пътеводителка|Света Богородица Одигитрия]]“, дело на неизвестен арменски майстор от края на 18 век,
* „Богородица с Младенеца“ - – икона с позлатена резбована рамка, дело на [[Никола Одринчанин]]а от 1838 г.<ref name="surpkevork" />
 
Дворът на църквата е просторно правоъгълно пространство, част от което служи за училищен двор на построеното в първите 30 години от 19 век арменско училище, днес Основно училище „Виктория и Крикор Тютюнджян“.
 
== Крипта-музей ==
В криптата на църквата се помещава музейна еспозицияекспозиция от религиозна утвар, спасена от избягали от Геноцида през 1915 г. арменци от [[Родосто]], [[Малгара]], [[Чорлу]], [[Одрин]]. Експозицията от настолни и нагръдни кръстове, [[мощехранителница|мощехранителници]], [[потир]]и, ръкописни библии и [[требник|требници]] е открита през 2001 г. по случай 1700-тната годишнина от приемането на християнството за държавна религия в Армения през 301 г.<ref name="surpkevork" />
 
== Източници ==