Кулски събития: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 17:
На пленум на [[ЦК на БКП|Централния комитет]] (ЦК) на 12 март Червенков изнася реч, в която остро осъжда „извращенията в Кулска околия и с. [[Ябланица]], Тетевенско“, за които са обвинени местни функционери. Решенията на пленума за забавяне на колективизацията и наказания на някои извършители на насилия са публикувани няколко дни по-късно, като властите очакват това да намали напрежението в селата. Резултатът обаче е точно обратен – на много места селяните приемат промяната в политиката като възможност да напуснат ТКЗС. Стопанствата са масово напуснати в 25 села в Пловдивско и Асеновградско, много села в Плевенско, където при сблъсъци с милицията са дадени жертви, но процесът е особено активен в Кулско и Видинско, поради което обикновено в историографията е наричан „Кулски събития“.{{hrf|Груев|2009|184 – 185}}
== Безредиците в Кулско и Видинско ==
Непосредствено след обявяването на решенията на пленума редица околийски комунистически функционери в Кула са арестувани, а контролът върху администрацията в града е поет от секретаря на окръжния комитет във Враца [[Велко Семков]]. На 21 март е организирано заседание на околийския партиен комитет, за което в града пристигат секретарят на ЦК [[Тодор Живков]], пълномощникът на ЦК [[Тодор Звездов]], министърката на съобщенията [[Цола Драгойчева]], първият секретар на окръжния комитет във Видин [[Нинко Стефанов]], секретарят на окръжния комитет във Враца [[Цоло Кръстев]].{{hrf|Груев|2009|185 – 186}}
Line 25 ⟶ 23:
Тъй като 21 март е пазарен ден в Грамада, вестта за разтурянето на ТКЗС-то бързо стига до съседните села, в някои от които хората решават да последват примера на Грамада. В [[Медешевци]] и [[Милчина лъка]] това става на следващия ден, когато е популярния в региона църковен празник [[Младенци]]. В Милчина лъка първите двама селяни, отишли да приберат животните си, са арестувани. В отговор цялото село се събира, напада кметството, в което са затворени, и след като ги освобождава отива в стопанския двор и хората прибират оттам добитъка и инвентара си.{{hrf|Груев|2009|188 – 189}}
В [[Коста Перчево]] повечето селяни подават молби за напускане на ТКЗС. На проведено на площада общоселско събрание Нинко Стефанов се опитва да ги разубеди, но без никакъв успех и хората тръгват оттам към стопанството, за да върнат имуществото си. Това е предотвратено от временно разквартируваното в селото военно поделение, като Стефанов се разпорежда то да действа с всички възможни средства, но до тежки сблъсъци не се стига. Въпреки това напрежението остава силно, селяните демонстративно отказват да участват в каквито и да е мероприятия на властите, включително организирана по това време национална подписка в защита на мира, а няколко комунисти напускат партията в знак на солидарност със съселяните си. Шестима души са осъдени на до 10 години затвор на проведени в селото публични процеси.{{hrf|Груев|2009|191, 195}}
Масова е съпротивата и в [[Извор махала]], където след разтурянето на ТКЗС-то са арестувани четирима старци и жени от селото провеждат седящи стачки с искане за освобождаването им, а десетки комунистически „агитатори“ в продължение на месеци се опитват да възстановят стопанството. В [[Раковица]] ТКЗС-то е ликвидирано с активното участие на местни комунисти. Подобно е развитието и във [[Власи в България|влашките]] села в околията – [[Периловец]], [[Бориловец]], [[Каленик (област Видин)|Каленик]].{{hrf|Груев|2009|196}}
Най-тежки и продължителни са вълненията в село [[Чичил]], където стопанството също е ликвидирано на 22 март. На следващия ден шест души от селото са арестувани и отведени в Кула. На 24 март близо двеста жени от селото отиват в града и провеждат демонстрации с искане за освобождаването им пред милицията и поделението на [[Гранични войски]], където са посрещнати доброжелателно от много от войниците, и в крайна сметка Велко Семков е принуден да обещае арестуваните да бъдат освободени.{{hrf|Груев|2009|189 – 190}}
Междувременно Цола Драгойчева отива в Чичил и се опитва без успех да убеди селяните да се върнат в ТКЗС-то. След това там е изпратена специална група на Държавна сигурност, извикана от Враца, която задържа и подлага на продължителни изтезания участници в събитията, главно жени. Сред тях е непълнолетният Петко Иванов, който признава, че е написал над 100 от повече от хилядата молби<ref>Към 2015 година селото има 68 жители.</ref> за напускане на ТКЗС на свои съселяни, но Държавна сигурност се опитва с мъчения да го накара да признае връзки с [[Югославия|югославското]] [[Управление за държавна сигурност]]. Изпадналите в пълна изолация в селото двадесетина комунисти призовават той да бъде осъден на смърт, но семейството му подкупва прокурора и Иванов е осъден на две години и половина затвор. Присъди получават и други девет човека от селото. В продължение на месец, докато тече следствието, големи групи чичилчани редовно се събират пред милицията, настоявайки за освобождаването на арестуваните, докато повечето от тях са изселени в други части на страната.{{hrf|Груев|2009|190 – 191}}
Във Видинска околия бунтовете започват във влашките села. Първо сред тях е [[Делейна]], където на Младенци се провежда селски събор, и вълненията протичат по типичния начин – връщане на животните и инвентара от ТКЗС-то, които след това са отново иззети от властите, демонстрации и освирквания на комунистически функционери, последвани от арести и показни съдебни процеси. Подобни са събитията и в съседните села [[Тияновци]], [[Майор Узуново]], където е ранен един милиционер, [[Неговановци]], [[Косово (село)|Косово]], [[Балей]]. В [[Брегово]] бунтовете са предотвратени с превантивни арести на политически неблагонадеждни хора, един от които е убит.{{hrf|Груев|2009|197 – 199}}
В [[Ново село (област Видин)|Ново село]] ТКЗС-то е разтурено още на 14 март. Заради голямото значение на селото в региона там пристигат местни политически функционери, а след това са изпратени части на милицията, гранични войски и [[Военноморски сили на България|Дунавската флотилия]]. При последвалите сблъсъци селянин ранява с нож прокурор и войник, след което е убит. Семейството му, заедно с внуците му на 3 и 7 години, е затворено в свинарника на Видинския затвор, а след това е изселено в Североизточна България. Общият брой на арестуването в селото е 36.{{hrf|Груев|2009|202 – 204}}
== Реакция на властите ==
Тоталитарният режим реагира бързо на бунтовете по селата, като незабавно взима мерки за конфискуване на имуществото, което хората са си върнали при нападенията на ТКЗС-тата, а след това е подновен натискът за оттегляне на заявленията за напускане на стопанствата. Масовите арести на стотици селяни довеждат до струпване на затворници във [[Видин]], каквото според местни жители не се е случвало от потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през 1923 година. Броят на задържаните е толкова голям, че не могат да се поберат в затвора, поради което за тази цел е приспособена и сградата на Винарското училище.{{hrf|Груев|2009|204}}
На 11 април повечето села в района са блокирани от Държавна сигурност и във всяко от тях е изпратен камион, в който са натоварени определени семейства. През нощта на Видболската гара във Видин са събрани хиляди хора, повечето от които жени, деца и старци, които са натоварени на товарни вагони и откарани в неизвестна посока. Повечето са интернирани в различни селища в страната, като по официални данни броят на принудително изселените при тази кампания е около 1800. Стотици други са осъдени, често за кражба, или въдворени без присъда в концентрационни лагери.{{hrf|Груев|2009|204 – 206}}
== Бележки ==
| |||