Върховен македоно-одрински комитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Ο ΑΝΑΣΤΑΣ ΓΙΑΓΚΩΦ και η ΕΞΕΓΕΡΣΗ ΤΟΥ ΙΛΙΝΤΕΝ.jpg
м Бот: премахване на уикивръзки към години и векове
Ред 11:
| положение = несъществуваща
| основатели = [[Първи македонски конгрес]]
| основана = [[28 март]] [[1895]] г., [[София]], [[България]]
| закрита = [[10 ноември]] [[1905]] г., [[София]], [[България]]
| членове = 50 – 60 000 души към 1900 г.
| мото =
Ред 118:
За кратко време новото ръководство успява да изправи на крака организацията, да активизира дейността на местните дружества, да върне организационното единство на емиграцията, като прибере под шапката на организацията всички отцепили се дружества.
 
Офицерските братства разширяват организацията си като след 1899 година в 16 български гарнизона има такива братства, обхващащи около 1000 души – половината от българските офицери на редовна служба. В Швейцария, Франция, Белгия, Русия и Австро-Унгария и САЩ също се появяват нови македоно-одрински дружества. В САЩ през 1899 година [[Станислав Шумков]] е представител на първото регистрирано емигрантско българско дружество „Васил Левски“. Шестият конгрес упълномощава Шумков да представлява Върховния комитет в Америка. Три тайни дружества възникват и в Румъния. На [[3 октомври]] 1899 година в София е създадено и първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи името на българската героиня [[Екатерина Симидчиева]]. Само самостоятелните македоно-одрински дружества според спомените на Сарафов са 250.
 
Македонската организация организира и народни стрелчески дружества с личен състав от над 5000 души, които трябва да обучат за боравене с оръжие македонската и тракийска емиграция, която не подлежи на военна повинност в България.