Роден е 13 август 1944 г. в гр. [[Силистра]]. Следва философия в Софийския университет. Принуден е през 1972 г. по политически причини да напусне България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на Радио „Дойче Веле”Веле“, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]]. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”Европа“. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г.
През 90-те години работи като кореспондент на радио „Свободна Европа“ в София. Води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация”„Демокрация“, „Труд”„Труд“ и „Стандарт”„Стандарт“.
Автор е на романите „Междинно кацане”кацане“, „Генезис ІІ”ІІ“ и „Синеокият слепец”слепец“, както и сборника есета „Хомо емигрантикус”емигрантикус“. През 1997 г. романът му „Синеокият слепец”слепец“ печели Специалната награда на фондация „Развитие”„Развитие“ за нов български роман. В литературната периодика публикува сборникът есета „Боготърсачът между беса и слепотата”слепотата“ и романите „Белият слон”слон“ и „Опит за екстаз”екстаз“, сборникът „Несъгласни думи“. Част от текстовете на сборника са посветени на съдържателните му отношения с Георги Марков, Асен Игнатов, Тончо Жечев, Атанас Славов, Хр. Огнянов, Желю Желев.
Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 година.<ref>[http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:241592 Биографична справка за Димитър Бочев]</ref>
