Велмевци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 27:
==История==
[[Файл:Church pr. Iliya in Velmevci.jpg|ляво|мини|250п|Църквата „Свети Илия“ във Велмевци, тук е обявено Илинденското въстание от [[Димитър Дечев]], [[Йордан Пиперката]], [[Христо Пасхов]] и поп [[Кузман Попдимитров]] от [[Бабино (Община Демир Хисар)|Бабино]]]]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Битоля|Манастир]] от [[1611]]-[[1612]] година селото е отбелязано под името ''Велмевче'' с 20 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181. </ref>.
 
В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Велмевци)|Свети Илия]]“ е от 1838 година, „[[Света Богородица (Велмевци)|Света Богородица]]“ е по-стара, а „Света Петка“ е от 1999 година.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp | заглавие = Кичевско архијерејско намесништво | достъп_дата = 15 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.<ref name="Из пътните бележки 23">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 23 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.]</ref>
Ред 37:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 12 души от Велмевци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.</ref>
 
През [[1961]] година Велмевци има 227 жители, които през [[1994]] намаляват на 18,<ref>[http://www.demirhisar.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=103&Itemid=26 Велмевци на сайта на Община Демир Хисар]</ref> а според преброяването от 2002 година селото има 7 жители и е на път да се обезлюди напълно.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
 
Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през [[1947]] г. процесите на изселване се засилват.
[[File:Sveta Marena vo Velmevci.jpg|мини|„Света Марена“ във Велмевци]]