Уикипедия

Дебър: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 38:
=== В Османската империя ===
[[File:Ucenici od albansko uciliste, Debar.jpg|мини|250п|Студенти от албанското училище в Дебър, 1909 г.]]
[[Феликс Петанчич]] нарича през [[1502]] година града Дибри (Dibri). В началото на 19 век има размирици срещу [[султан]]а. По това време [[град]]ът има 4200 жители и 64 [[дюкян]]а. В края на века населението възлиза на 15 500 жители.
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Дебър е посочен като град с 4 600 домакинства, като жителите му са 7 060 албанци и 3 800 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 170-171.</ref>
 
[[Картинка:JosephBulgarianExarchDebarCelebration.jpg|мини|ляво|240п|Юбилей на Негово Блаженство българския екзарх [[Йосиф I (екзарх)|Йосиф I.]], Дебър, 1902]]
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Дебър има 15 500 жители, от които 4 500 [[българи]] [[християнство|християни]], 10 500 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]] и 500 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_41.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.259.]</ref>
 
Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Дебър има 70 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Към 1905 година цялото християнско население на Дебър е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в града има 3 120 българи екзархисти и функционират едно прогимназиално и три основни български училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 152-153.</ref> В началото на 1909 година е избран български епархийски съвет в състав иконом [[Търпе Симоновски]] (председател), поп Спас Поптасев, поп Атанас, Тодор Т. Бояджиев (търговец), Толе Чочков (шивач), Стрезо Наумов (шивач), Нестор Трайов (шивач), Теофил Алексов (шивач), Аврам Петков (бивш кмет) и Аврам Серафимов (кмет на [[Галичник]]).<ref>Дебърски глас, година 1, брой 9, 31 май 1909, стр. 4.</ref> Енорийски свещеник е отец Търпе Тошев.<ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 427.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дебър“.