Никудин: Разлика между версии

През 19 век Никудин е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към [[Мелнишка каза|Мелнишката каза]], а след 1878 към [[Петричка каза|Петричката каза]] на [[Серски санджак|Серския санджак]]. Населението се занимава предимо със земеделие - отглежда царевица, ръж, ечемик, животновъдство - овце и кози и овощарство.<ref name="ЕПК"/> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Никудин (Nikoudine)'' е посочено като село с 30 домакинства със 100 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.</ref> Населението на селото участва активно в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] в 1878 - 1879 година. През декември 1878 година [[Димитър Попгеоргиев]] образува в Никодин старейшински съвет. След разгрома на въстанието част от никудинци се изселват в новообразуваното Княжество България и подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878 г.).<ref name="ЕПК"/>

 

 

В 1912 година селото е освободено от части на Българската армия по време на [[Балканска война|Балканската война]]. В 1942 година е учредена земеделската кредитна кооперация „Лебвница“, а в 1954 година отваря врати Основното училище „Кирил и Методий“.<ref name="ЕПК"/>