Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото във Велешко, Република Македония вижте Никодин.

Нику̀дин е село в Югозападна България. То се намира в община Струмяни, област Благоевград.

Никудин
Общи данни
Население 78 души[1] (15 юни 2020 г.)
4,06 души/km²
Землище 16 429 km²
Надм. височина 712 m
Пощ. код 2839
Тел. код 074345
МПС код Е
ЕКАТТЕ 51737
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Струмяни
Емил Илиев
(ОЗ)

ГеографияРедактиране

Никудин се намира в историко-географската област Каршияка, на 37 километра югозападно от Струмяни и на 25 километра северозападно от Сандански. Селото е разположено живописно на около 700 метра надморска височина на двата бряга на река Лебница, границата между планините Огражден и Малешевска планина.[2]

Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние. Средногодишната валежна сума е около 800 mm, а валежите имат зимен максимум и летен минимум. Почвите на землището са алувиално-ливадни и кафяви горски.[2]

ИсторияРедактиране

Според предания в миналото в землището на сегашното село е имало манастир „Свети Никола“, от който идва името на селото.[2] Първоначално Никудин е бил разположен на един хребет на 2 километра в южна посока, в местността Стар Никудин. По време на османската власт, поради съображения за сигурност и вероятно, за да имат жителите му по-добър достъп до вода, селото се е преместило в долината.

През XIX век Никудин е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. Населението се занимава предимо със земеделие - отглежда царевица, ръж, ечемик, животновъдство - овце и кози и овощарство.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Никудин (Nikoudine) е посочено като село с 30 домакинства със 100 жители българи.[3] Населението на селото участва активно в Кресненско-Разложкото въстание в 1878 - 1879 година. През декември 1878 година Димитър Попгеоргиев образува в Никодин старейшински съвет. След разгрома на въстанието част от никудинци се изселват в новообразуваното Княжество България и подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878 г.).[2]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Никодин е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни.[4] В 1901 година Христо Куслев основава в селото е основан комитет на ВМОРО. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото (Nikodim) се състои от 328 българи екзархисти.[5]

В 1912 година селото е освободено от части на Българската армия по време на Балканската война. В 1942 година е учредена земеделската кредитна кооперация „Лебвница“, а в 1954 година отваря врати Основното училище „Кирил и Методий“.[2]

Година Население
1920 336
1926 392
1934 476
1946 585
1956 737
1965 642
1975 413
1985 293
1992 224
1997 200[2]

След 1957 година започва постепенно намаляване на населението, резултат от изселвания предимно към Сандански. В 1951 година е основано читалище „Димо Хаджидимов“ с библиотека, отворена е детска градина, фелдшерски здравен пункт и пощенска станция. В 1958 година в Никудин е основано ТКЗС, от 1968 година – към Горското стопанство в Цапарево. Селото е елетрифицирано, водоснабдено и канализирано (60%), а 80% от уличната мрежа е с трайна настилка. В 1990 година поради обезлюдяването на селото училището е закрито. В 1992 година земята е върната на собствениците им.[2]

ЛичностиРедактиране

Родени в Никудин

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 52.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)