Ньойски договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
през 1919 това не са териториални промени |
местя - това не са условия на договора, а част от подготовката |
||
Ред 58:
В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война. Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата. На 18 юни [[Борис III|цар Борис III]] издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове.
През лятото на 1919 г. [[Белград]] изпраща мемоар до френския премиер [[Жорж Клемансо]], където се настоява цялата българо-югославска граница от река [[Дунав]] до [[Беласица]] да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. [[Видин]], [[Кула]], [[Белоградчик]], [[Трън]], [[Цариброд]], [[Босилеград]], [[Кюстендил]], [[Струмица]] и [[Петрич]]) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.▼
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.▼
Разнообразното население на [[Балкански полуостров|Балканите]] става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от [[Западна Европа]]. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с [[история]], [[етнология]]. Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.<ref name="grebenarovNov2009">[http://focus-news.net/?id=f13512 Александър Гребенаров: Ньойският договор от 1919 г. трябва да бъде като обица на ухото за всички български политици, 27 ноември 2009, Агенция „Фокус“]</ref>▼
Представителите на [[САЩ]] се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война (както и става през 1939). Президентът [[Удроу Уилсън]] настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията [[Мидия (Тракия)|Мидия]]-[[Родосто]] твърдо е подкрепена от САЩ,<ref>[http://www.duma.bg/duma/node/1310 Тодор Коруев, Драмите на България и Великите сили, ДУМА, 3. Юли 2010, брой 150]</ref> но [[Франция]] и [[Великобритания]] отхвърлят разумния подход на САЩ. В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.
Line 76 ⟶ 80:
=== Териториални промени ===
Според договора [[България]] трябва да предаде на [[Кралство Югославия|Кралството на сърби, хървати и словенци]] [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] – областите около [[Босилеград]], [[Цариброд]] и [[Струмица]], както и няколко села в [[Кула (България)|Кулско]] с предимно [[власи|влашко]] население. Антантата поема под управление [[Беломорска Тракия]], но става ясно, че тя ще бъде дадена на [[Гърция]].
▲През лятото на 1919 г. [[Белград]] изпраща мемоар до френския премиер [[Жорж Клемансо]], където се настоява цялата българо-югославска граница от река [[Дунав]] до [[Беласица]] да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. [[Видин]], [[Кула]], [[Белоградчик]], [[Трън]], [[Цариброд]], [[Босилеград]], [[Кюстендил]], [[Струмица]] и [[Петрич]]) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
▲Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.
▲Разнообразното население на [[Балкански полуостров|Балканите]] става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от [[Западна Европа]]. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с [[история]], [[етнология]]. Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.<ref name="grebenarovNov2009">[http://focus-news.net/?id=f13512 Александър Гребенаров: Ньойският договор от 1919 г. трябва да бъде като обица на ухото за всички български политици, 27 ноември 2009, Агенция „Фокус“]</ref>
<gallery class="center" caption="Географски карти на българските земи, откъснати от България според Ньойския договор">
| |||