На [[17 ноември|17]]-[[18 ноември]] (4 – 5 ноември стар стил) [[1912]] година в района на Чаталджа се провежда [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]], едно от най-тежките сражения в хода на [[Балканска война|Балканската война]]. [[България|Българските]] войски правят неуспешен опит да пробият [[Османска империя|османската]] отбранителна линия между [[Черно море|Черно]] и [[Мраморно море]]. След претърпени тежки загуби българските части са отблъснати. С това се слага край на успешното българско настъпление в [[Източна Тракия]].
==== Чудото при Чаталджа ====
[[File:Catalca Istanbul highlight.png|мини|250п|Местоположение на Околия Чаталджа]]
В трудните дни на сраженията край Чаталджа става едно от чудесата с български войници, по бойните полета. То се свързва с името на [[Иван Рилски|Св. Иван Рилски]]. В архива на [[Рилски манастир|Рилската обител]] се пази ръкописът на йеромонах Онуфрий, който предава свидетелството на офицери, очевидци на това чудо.
Чудото се случва в късната есен на [[1912]] г. по време на настъплението на българската войска към Чаталджа по време на [[Балканска война|Балканската война]]. Укрепената линия на Чаталджа става обект на няколко български атаки, а българската армия е спряна след стремителното овладяване на цяла [[Източна Тракия]]. При една от поредните атаки пред българските войници се изправя старец с аскетично лице и дълга бяла брада. Бавно той обърнал гръб и тръгнал сам към турските позиции, с едната ръка се подпирал на патерицата си, а с другата издигал високо кръст. Някои от войниците се досетили, че това е самият Свети Иван Рилски, дошъл във видение да даде кураж и сили на българите отново да тръгнат срещу противника.<ref>http://www.pravoslavieto.com/docs/chudesa_po_bojnite_poleta.htm#4</ref>
