История на Испания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 144:
Безсилието на Карлос IV е сигнал за Наполеон, че е настъпил часът за пълно подчинение на Испания. За това му помагат вътрешнополитическите сътресения в страната. Външнополитическата ориентация на Испания разделя двора на две партии. Начело на едната, която има профренска ориентация ({{lang-es|afrancesado}}), са кралят и министърът Годой, а начело на другата са [[престолонаследник]]ът Фернандо и съпругата му Мария-Антония. След смъртта на Мария-Антония (1806) положението се променя. Фернандо се ориентира към втори брак с принцеса от рода [[Бонапарт]], а Годой отново заема проанглийска позиция. През 1808 г. Наполеон се обръща срещу съюзника си и започва [[Полуостровната война]] (която до голяма степен се припокрива с ''Испанската война за независимост'', {{lang-es|Guerra de la Independencia Española}}). През март същата година Карлос IV [[Абдикиране|абдикира]] в полза на сина си [[Фернандо VII]], който на свой ред 2 месеца по-късно е заставен да предаде престола на [[Жозеф Бонапарт]], брат на Наполеон. Фернандо прекарва следващите шест години в един замък във Франция, а баща му, майка му и Годой заминават в изгнание в Италия.
Жозеф първоначално е приветстван от испанските франкофили, които вярват, че сътрудничеството с Франция ще доведе до модернизиране на страната и повече свободи. Пример за положителна промяна е премахването на испанската [[инквизиция]]. Но френските войски конфискуват и голяма част от обширните имоти на католическата църква. Църкви и метоси са осквернявани, като ги използват за [[Конюшня|конюшни]] и [[Казарма|казарми]], произведения на изкуството се изпращат във Франция. Духовенството и патриотите започват сред населението агитация срещу французите, и след първите [[политическа репресия|репресии]] по време на [[Мадридско въстание|Мадридското въстание]] се разгръща всенародна борба за независимост. Тя се счита от някои историци за една от първите [[тотална война|национални войни]] и в нея за първи път се наблюдава мащабна [[партизанска война]] (на испански ''guerrilla'', което означава „малка война“).{{hrf|Laqueur||350}}<ref group="notes"> Лакьор отбелязва, че войната е „един от първите случаи, когато в съвремието се води партизанска война в голям мащаб.“</ref> Кървавите репресии са изобразени в серия графики от [[Франсиско Гоя]], озаглавена ''„Бедствията на войната“''; те не сломяват съпротивата, а напротив. Вместо разпуснатите местни власти населението спонтанно образува [[хунта|хунти]] – комитети, обединяващи хора от различни социални слоеве.
[[File:Cortes de cadiz.jpg|thumb|300px|left|„Провъзгласяване на Конституцията от 1812 година“ от Салвадор Виниегра]]
Ред 150:
Войната и въстанието срещу окупацията на Наполеон довеждат до учредяването на независими [[Кортеси]] в [[Кадис]], които да действат от името на краля, да координират местните хунти и да играят ролята на испанско правителство в изгнание. Те изготвят първата испанска [[конституция]] от 1812 г., една от най-либералните за времето си, станала по-късно крайъгълен камък на европейския [[либерализъм]].<ref>Payne, Stanley G. [http://libro.uca.edu/payne2/spainport2.htm A History of Spain and Portugal: Eighteenth Century to Franco]. Т. 2. 1973 г. University of Wisconsin Press. Madison. стр. 432 – 433. ISBN 978-0-299-06270-5</ref> През същата 1812 г. обединена съюзническа армия на Англия, Португалия и Испания започва да изтласква французите. През зимата на 1813 г. е сключен сепаративен мирен договор и изтощените и деморализирани френски сили тръгват в отстъпление през Пиренеите към Франция. В крайна сметка кампанията в Испания се оказва катастрофална за французите, като постепенно изчерпва техните пари, човешки ресурси и престиж.<ref>David Gates, ''The Spanish Ulcer: A History of the Peninsular War'' (1986)</ref>
Войната нанася сериозни щети на икономиката и опустошава Испания.{{hrf|Esdaile|2000|505 – 507}} Социалната и икономическата структура на страната са разрушени; започва епоха на социални безредици, политическа нестабилност и икономическа стагнация. Борците за независимост включват както [[Либерализъм|либерали]], така и традиционалисти – [[абсолютизъм|абсолютистки]] фракции, водени от офицери, натрупали опит в битките. Борбите между тях продължават до 1850 г., а
=== Първа реставрация на Бурбоните ===
| |||