Иван Шишман: Разлика между версии

{{Монарх|име=ИоанИван Шишман

| описание на изображението= Миниатюра на ИоанИван Шишман от [[Лондонско евангелие|Лондонското четвероевангелие]] на цар [[Иван Александър]]

| предшественик=[[ИоанИван Александър]]

| баща=[[ИоанИван Александър]]

'''ИоаИва̀н Шишма̀н''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: {{Кирилица|'''Їѡаннъ Шишманъ'''}}) е [[Български владетели|цар на България]] от [[1371]] до [[1395]] г. Син на [[цар]] [[Иван Александър|Иоан Александър]] и [[евреин|еврейката]] [[Сара (Теодора)]], като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син [[Михаил Асен]].

Гибелта на Михаил Асен в [[Българо-османски войни|битка]] с [[турци]]те поставя въпроса за наследяването на трона. ПриМайката неизвестнина причиниИван заШишман българскиправи царвсичко възможно нейният син да бъде наследник – използван бил доводът, че единствено той бил роден в „[[багренородни|багреница]]“, т. е. избранслед Иоанвъзцаряването на своя баща. Така Иван Шишман бил определен за престолонаследник и препречил пътя към трона на [[Иван Срацимир]]. Коронясването на Иван Шишман става в началото на [[1371]] г., веднага след смъртта на баща му. Така в края на [[XIV век]] [[Второ Българско царство|България]] се оказва разкъсана на няколко части – една, управлявана от [[деспот]] [[Добротица]], другата – от [[Иван Срацимир|Иоан Срацимир]], а третата – от ИоанИван Шишман.

По време на царуването на ИоанИван Шишман се провежда [[Черноменска битка|битката при Черномен]] (26-^ти септември 1371 г.), в която обединените [[християни|християнски]] сили на феодалите [[Вълкашин]] и [[Углеша]], владеещи територии в Централна и Източна [[Македония (област)|Македония]], претърпяват разгром от [[турци|османските турци]], предвождани от [[Лала Шахин]]. Веднага след това [[султан]] [[Мурад I]] насочва ордите си към [[България]] и цар ИоанИван Шишман бива принуден да отстъпи зад [[Стара планина]] в [[Северна България]].

Около 1380 – 85 г. войските на османския военачалник от гръцки произход Лала Шахин достигат и обсаждат [[София]] (Средец). Цар ИоанЙоан Шишман е в конфликт с [[Влашко|влашкия]] владетел Йоан [[Дан I]], пленява го и го посича на 23.09.1386 г.<ref>Генчева, Снежанка'''. '''Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, ISBN 978-619-90133-1-1</ref> През [[1387]] г. обединените [[Сърбия|сръбски]] и [[Босна|босненски]] сили нанасят голямо поражение на турците в [[Битка при Плочник|битката при Плочник]].

Обнадежден от развоя на събитията и разгрома на турците при [[Плочник]], цар ИоанИван Шишман веднага се отказва от васалните си задължения към султан Мурад I. Отказва да му изпрати и подкрепление след поражението от сръбско-босненските войски. Възмездието на османците не закъснява и скоро след това, през 1388 г., 30-хилядна османска армия, начело с великия [[везир]] Али [[паша]], потегля срещу българите през проходите в Източна Стара планина и превзема териториите в [[Добруджа]] с градовете [[Велики Преслав|Преслав]], [[Шумен]], [[Плиска]], [[Червен (крепост)|Червен]], [[Овеч]] и др.

ИоанИван Шишман напуска Търновград и се премества в силната крепост [[Никопол]] на Дунав. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска войска пред Никопол, ИоанИван Шишман започва преговори и отива при султан Мурад, като за втори път се заклева да му бъде васал. Условието било да предаде на турците най-укрепения град на [[Дунав]]а – [[Дръстър]]. Скоро след това обаче ИоанИван Шишман отказва да предаде доброволно Силистра на турците. Али паша отново потегля на север и отново обсажда цар ИоанИван Шишман в Никопол. Отново на българския цар му се налага да моли за мир. Този път условията се оказват още по-тежки – освен Дръстър (Силистра), трябвало да бъдат предадени и други крепости, като се позволи настаняването на турски гарнизони.

На [[15 юни]] [[1389]] г. султан Мурад загива в [[Битка на Косово поле|битката при Косово поле]], но турците удържат крайната победа. Новият султан – [[Баязид I]], изчаква няколко години и през [[1393]] г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, ИоанИван Шишман напуска Търново и се укрива в Никопол, а Баязид подлага [[Обсада на Търново|столицата на обсада]]. СледТърново тримесечнаостава обсадапод командването на българския [[патриарх]] [[Евтимий (български патриарх)|Свети Евтимий Търновски]] и издържа три месеца. Но на [[17 юли]] [[1393]] г., вследствие на предателство, извършено от чужденец, пребиваващ в Търново, градът бива завладян (М.Варшавски, К.Иречек, Гр.Цамблак). Цар ИоанИван Шишман властва още две години след това.

Последните две години от живота си царят прекарва като управител на [[Никопол]] и формален васал на султана, вероятно с надеждата за помощ при подготвяния от [[Сигизмунд Люксембургски]] ([[крал]] на [[Унгария]] и на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]) кръстоносен поход срещу османците. Има сведения, че ИоанИван Шишман е убит в Никопол на 3^-ти юни 1395 г. след завземането на града от нашествениците. Най-вероятно атаката на Никопол е по повод факта, че Цар ИоанИван Шишман застава на страната и активно помага на влашкия владетел Мирча Стари при неуспешна за османците [[Битката при Ровине|битка]] във Влахия при [[Ровине]]. В посоченото сражение срещу власите загиват и османските васали [[Константин Драгаш]], управител на [[Велбъжд]] и крал [[Крали Марко|Марко]] от [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Остатъкът от ИоанИван Шишмановите територии са включени в [[Османска империя|Османската империя]], а български цар продължава да управлява на територията на [[Видинско царство|Видинското царство]] до 1396 г.

[[File:Иван Шишман Титла.jpg|мини|330px|Титла във везано писмо на ИоанИван Шишман в негова грамота от 14 в. Разчита се: „Іω(аннъ) Шишмань в(ъ) Х(рист)а Б(ог)а бл(а)говѣрныи ц(а)рь и самодрьжець въсѣм бльгаромь и грькомь“]]

[[File:BG-1371.jpg|мини|330px|България при цар ИоанИван Шишман]]

ИоанИван Шишман е един от най-известните български владетели. За него се пеят множество песни, една от които е „[[Откога се е, мила моя майно льо]]“:

[[File:Icon of Saint Ivan Shishman of Bulgaria.jpg|thumb|150px|Икона на св. цар ИоанИван Шишман]]

Според някои изследователи цар ИоанИван Шишман е почитан като светец от Православната църква. Още в надписа на севаст [[Севаст Огнян|Огнян]] от крепостта [[Боженишки Урвич]], Софийско (края на XIV в.) се казва, че борбата за спасяването на Българското царство е битка „за вярата на Шишмана царя".

От по-ново време присъствието на образа му в множество [[Възраждане|възрожденски]] църкви свидетелства за т.нар. народна канонизация.<ref> [http://www.cross.bg/iakint-zapovyadal-svetetza-1366339.html#ixzz3Mpp9UxLD Пл. Павлов, Хр. Темелски. Българи Светци. София, 2010 г.]</ref> Особено интересен е един стенопис от [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]] край [[Дебър]] (в дн. [[Република Македония|Македония]], където през [[1871]] г. са личали образите на „[[Св. Климент Охридски]]“, „[[Наум Преславски|Св. Наум]]“, „[[Иван Владислав|Св. Иван Владислав]]“, „[[Кирил и Методий|Св.Св. Кирил и Методий]]“, „[[Борис I|Св. цар Борис]]“ и „Св. цар ИоанИван Шишман Български“. Според журналиста Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и ИоанИван Шишман са неумело преправени на [[Стефан Дечански]] и [[Лазар Хребелянович]] по времето на сръбската окупация на Македония [[1913]]-[[1941]] година. <ref>Терзиев, Светослав, „В Македония по дирите на научното разузнаване“, в. „Сега“, 09.9.2006 г. [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2409&sectionid=30&id=0006901]</ref>

ИоанИван Шишман се жени първо за българката кира [[Кира-Мария (Иван Шишман)|Кира-Мария]], която почива през 80^-те години на 14^-ти век. Според някои източници втората му съпруга е [[Драгана Лазаревич]], дъщеря на сръбския княз Лазар. Иван Шишман има няколко деца, включително:

В Рилската грамота се подписва като „Иоан„Йоан Шишман, в Христа Бога благоверен цар на всички българи и гърци“:

* [[Патриаршески манастир]] „Св. Троица“ край Търново, основан от цар ИоанИван Шишман