Моторхед: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Lint error; форматиране: 27x тире-числа, 16x тире, 11x кавички, 5x нов ред, 2x запетая, 45 интервала, 6lokavica, точка (ползвайки Advisor)
Bulgarian 3 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 20:
Моторхед са смятани за една от най-важните групи, причислявани към явлението наречено – [[Нова вълна в британския хеви метъл|Нова вълна в британския хеви метъл (НВБХМ)]]. Форматът на формацията през повечето години е трио (китара-бас-барабани) с изключение на периода 1984 – 1995 г., когато е включен втори китарист. Комерсиалният успех идва в началото на 1980–те, когато няколко от издадените [[сингъл|сингли]] попадат в британската класация „Топ 40“. Албумите ''[[Overkill]]'', ''[[Bomber]]'', ''[[Ace of Spades]]'' и особено концертния ''[[No Sleep 'til Hammersmith]]'', утвърждават репутацията на Моторхед, като една от водещите британски рок групи.
 
Обикновено определяни стилистично като [[хеви метъл]], добавянето на [[пънк]] звучене повлиява за по-късното оформяне на самостоятелните стилови разклонения като [[спийд метъл|спийд]] и [[траш метъл]]. Водачът на групата Леми Килмистър обаче не харесва закачането на стилови етикети и предпочита да описва музиката си просто като [[рокендрол]]. Което и е водещо за групата от създаването и до наши дни. Текстовете на бандата обхващат теми, като – [[война]]та, [[добро]]то срещу [[зло]]то, [[корупция]]та, [[злоупотреба]]та с [[Власт (обществено отношение)|власт]]та, уопотребата на [[наркотици]] и живота на път. Знакът на групата е създаден през 1977 г. от артиста Джо Петано за обложката на албума „Motörhead“.
 
Моторхед са поставени на 26-та позиция в листата на [[VH1]] „100 най-велики артисти в [[хард рок]]а“.<ref>{{cite web | title=VH1: 100 най-велики артисти в Хард рока: 1 – 50: | url=http://www.rockonthenet.com/archive/2000/vh1hardrock1.htm | publisher=Rock On The Net: | date=Sun 22 Feb 2009 | accessdate=2009-05-10}}</ref>
Ред 31:
Всичко започва с изхвърлянето на Леми Килммистър от групата Hawkwind, заради употребата, според него на „неподходящи наркотици“.<ref>Lemmy, ''White Line Fever'', p. 94. (2002). Simon & Schuster. ISBN 0-684-85868-1.</ref> Всъщност той е задържан на американо-канадската граница поради притежание на амфетамини и е задържан за 5 дена, което води до анулиране на няколко шоута на групата.<ref>{{Cite journal|last=Tyler |first=Tony |date=28 June 1975 |title=The Trials of Lemmy |journal=NME}}</ref> Останалите членове на Hawkwind плащат гранцията му, за да може турнето да продължи, но в края на следващия концерт той е уволнен.<ref>''White Line Fever'', p. 99.</ref>
 
Леми решава да сформира своя собствена група, наречена „Bastard“ (копеле), но Дъглас Смит, тогава мениджър на групата, убеждава Килмистър да промените името ий с довода, че банда с подобно заглавие никога няма да свири в Top Of The Pops. Леми решава да заеме името на последното парче, което композира с Hawkwind – Motörhead. Това е остарял американски термин за човек, който злоупотребява със спийд (амфетамини). Основната цел на групата според Килммистър, е да се забива „опростена и примитивна музика, която е шумна, бърза, параноична и традициите на наркотичния рокендрол...“.<ref name="PFFT">{{Cite book|last=Frame|first=Pete |title=Rock Family Trees |publisher=Omnibus Press|isbn=978-0-7119-0465-1 |year=1983 }}</ref> За китарист е ангажиран Лари Уолис (екс-Pink Fairies), а на барабаните – Лукас Фокс от Batterie10. Първият концерт на групата е като подгряващи за Greenslade в Roundhouse в Лондон на 20 юли 1975 г.<ref name="ICGM">Burridge, Alan ''Illustrated Collector's Guide to Motorhead'' Published: 1995, Collector's Guide Publishing ISBN 0-9695736-2-6. Used for the line up numbers as listed in albums in band members section as well as information on recordings and performances.</ref> На 19 октомври същата година, макар че има зад гърба си само дванадесет шоута, бандата отворя за Blue Oyster Cult в HMV Hammersmith Apollo в Лондон.<ref>''White Line Fever'', p. 101.</ref>
 
Групата подписва с United Artists.<ref>{{Cite journal|last=Bell |first=Max |date=19 September 2004 |title=Paradise recalled |journal=The Independent|url=http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/music/features/paradise-recalled-33328.html }}</ref> Започват да записват с продуцента Дейв Едмъндс. Лейбълът обаче не е доволен от записаните песни и отначало отказва да ги издаде, въпреки това ги издава като [[On Parole]] през 1979 г., след частичния успех дотогава на Моторхед.<ref name="RC1">{{Cite journal|last=Burridge |first=Alan |authorlink=Alan Burridge (writer) |date=April 1991 |title=Motörhead |journal=Record Collector |issue=140 |pages=16 – 22 }}</ref> През март 1976 г. Леми решава, че му е нужен още един китарист. В бандата пристига Еди Кларк. Така в наши дни триото Леми, Кларк и Тейлър се счита за „класическия“ състав на Моторхед.<ref>{{cite web|author=Adams, Bret |title=''Ace of Spades'' DVD Review |publisher=AllMusic |url={{Allmusic|class=album|id=ace-of-spades-dvd-mw0001412269|pure_url=yes}} |accessdate=14 April 2008}}</ref> През декември е записан сингълът „Leaving Here“ за Stiff Records, но United Artists се намесва и предотвратява излизането му, с мотиви, че групата все още има договор с тях, въпреки отказът да издаде техния албум. Първоначалните реакции към бандата са негативни, като те печелят анкета за „най-добрата-лоша банда на света“ на музикалното списание NME.<ref name="RSM">Dansby, Andrew. [http://www.rollingstone.com/music/news/motorhead-roll-on-20020823 Motorhead Roll On]. ''Rolling Stone''. 23 August 2002. Retrieved 9 October 2006.</ref>
 
Към април 1977 г., живеещи със слабо признание към труда си, Тейлър и Кларк напускат. След разговори обаче, те се връщат за концерт в Marquee Club в Лондон. Леми се запознава с Тед Керъл от Chiswick Records и го моли да му даде назаем преносимо студио за записи. Керъл не успява, но след два дни предлага на Леми заедно с продуцента Спиди Кийн да запишат сингъл. Моторхед се възползват от предложението и го записват заедно с 11 недовършени песни. Керъл им дава още няколко дни в Olympic Studios да запишат вокалите и групата успява да завърши 13 песни за албум.<ref>''White Line Fever'', pp. 112 – 113.</ref> Дебютният албум [[Motörhead (албум)|Motörhead]] излиза през август 1977 г. и се задържа на 43-то място в британските класации.<ref name="ICGM"/><ref name="Mhcharts" >{{cite web |url=http://www.officialcharts.com/artist/17135/MOTORHEAD/ |title=Motorhead Official Charts |publisher=Official Charts Company|accessdate=17 May 2015 }}</ref> През август с.г. Тони Секунда става мениджър на бандата. През март 1978 г. Кларк и Тейлър напускат и създават The Muggers, заедно със Спиди Кийн и Били Рат.
Ред 49:
През юни и юли групата свири на пет дати в [[Япония]], а от средата на октомври до средата на ноември прави европейско турне. От края на май до началото на юли, групата провежда „Another Perfect Tour“, последвано от турне между юли и август, както и друго европейско турне през октомври и ноември. Робъртсън започва да предизвиква търкания в групата, в резултат на неговото облекло, състоящо се от шорти и балетни обувки, а освен това, със своя упорит отказ да свири по старите стандарти, които всеки Motörhead фен очаква да чуе. Това довежда до приятелско споразумение, при което Робъртсън да се оттегли, след като изпълни последния си ангажимент с групата в Берлин на 11 ноември.
 
След напускането на Робъртсън през 1983 г., на бандата са изпратени купища записи от цял ​​свят от потенциални китаристи. Групата се завръща вкъм концепцията за двойна китара чрез наемане на неизвестните [[Вюрцел]] и [[Фил Кембъл]].
 
Bronze Records мислят, че новият състав няма да постигне целта си и решава да издаде компилация. Когато разбира това, Леми поема проекта, избора на песни и настоява, че Motörhead са записали четири чисто нови песни, за всяка страна на албума. По време на сесиите между 19 и 25 май 1984 г. в Britannia Row Studios, Лондон, групата записва шест песни за B-страната на сингъл и албум. Сингълът „Killed by Death“ е издаден на 1 септември и достига № 51 в класациите на Обединеното кралство, за двойният албум „[[No Remorse (албум)|No Remorse]]“ е издаден на 15 септември и достига сребърен диск, като ще достигне позицията от номер 14 в UK Album.
Ред 84:
 
== В кеча ==
Групата създава две песни, с които [[Трите Хикса]] излиза на ринга. ПърватаТова еса The Game и The King Of Kings. Междувременно през 2005 година групата създава нова специална песен за кеч отбора [[Еволюция]] (Ренди Ортън, Трите Хикса, Батиста и Рик Светкавицата), с която също излизат на ринга и тя се казва- Line In The Sand.
 
== Състав ==