Мише Развигоров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12:
Роден е през 1873 година в [[Щип]] в семейство на революционери. Братята му [[Александър Развигоров|Александър]] и [[Емануил Развигоров|Емануил]] (Мане) също са видни дейци на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], а племенникът му - [[Ипократ Развигоров]] (1900-1927) и синът му [[Страхил Развигоров]] (1897-1948) са сред забележителните фигури на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] след [[Първа световна война|Първата световна война]].
 
УчиЗавършва вV клас на Солунската българска мъжка гимназия и III клас на [[Кюстендилско педагогическо училище|Кюстендилското педагогическо училище]], къдетов 1896 година.<ref name="Божинов">{{cite book |title= Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София |isbn= |pages= 100|url= |accessdate= |quote= }}</ref> В Кюстендилското училище към 1893 година участва в образуването на Македонско младежко дружество.<ref>Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903), Македонски научен институт, София, 2008, с. 80.</ref> Изключен е заради ученически бунт и завършва средното си образование в Педагогическото училище в [[Казанлък]]. През 1895 година се завръща в родния си град и работи като учител. През същата година се включва в редовете на ВМОРО. В края на 1897 година, след разкритията на властта във връзка с [[Винишка афера|Винишката афера]], е арестуван. За да спаси другарите си, поема цялата вина върху себе си, вследствие на което е осъден на доживотен затвор в [[Подрум кале]] в [[Мала Азия]].
 
През август 1902 година е амнистиран. Участва в подготовката на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година. От 1904 година е щипски околийски войвода. През септември 1904 година с четата си наказва осем [[сърбомани]] в кумановското село [[Кокошине]] (вижте: [[Кокошинско клане]]), уличени в участието в мрежа, предала четата на [[Славейко Арсов]] на турските власти.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/25.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София 1943, с. 309.]</ref>