Уикипедия

Мише Развигоров

български революционер

Михаил (Мише) Спиров Развигоров с псевдоним Клебел[1] е български революционер, деец на българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско.[2]

Мише Развигоров
български революционер
Роден
Починал
21 март 1907 г. (33 г.)
Семейство
Братя/сестриАлександър Развигоров
Емануил Развигоров
ДецаСтрахил Развигоров
Мише Развигоров в Общомедия

Биография Редактиране

 
Родната къща на Развигоров с баща му Спиро Развигоров (вдясно)
 
Мише Шестаков, Гоце Чанев, Стоян Коцев Параспуров (отпред), Георги Варадинов и Петър Жабата, последният неизвестен

Роден е през 1873 година в Щип в семейство на революционери. Братята му Александър и Емануил (Мане) също са видни дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а племенникът му - Ипократ Развигоров (1900-1927) и синът му Страхил Развигоров (1897-1948) са сред забележителните фигури на ВМРО след Първата световна война.

Завършва V клас на Солунската българска мъжка гимназия и III клас на Кюстендилското педагогическо училище в 1896 година.[3] В Кюстендилското училище към 1893 година участва в образуването на Младежкото македонско дружество.[4][5] Изключен е заради ученически бунт и завършва средното си образование в Педагогическото училище в Казанлък.[2]

През 1895 година се завръща в родния си град и работи като учител. През същата година се включва в редовете на ВМОРО. В края на 1897 година, след разкритията на властта във връзка с Винишката афера, е арестуван. За да спаси другарите си, поема цялата вина върху себе си, вследствие на което е осъден на доживотен затвор в Подрум кале в Мала Азия.[2]

През август 1902 година е амнистиран. Установява се в Кюстендил, където поема ръководството на пограничния пункт.[2]

Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. От 1904 година е щипски околийски войвода. През септември 1904 година с четата си в така нареченото Кокошинско клане наказва осем сърбомани в кумановското село Кокошине, уличени в участието в мрежа, предала четата на Славейко Арсов на турските власти.[6]

През 1905 година Развигоров е делегат Скопския окръжен конгрес[2] и на Рилския общ конгрес на ВМОРО, а през 1906 година е избран за член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО.[8] За известно време като секретар в четата му се включва и бъдещият ръководител на ВМРО Тодор Александров.

Мише Развигоров пленява Коста Георгиев, секретар в четата на Кръстьо Българията, като в кореспонденцията им намира информация за издевателстване над местното население и дейци на организацията. Влиза в задочен спор с другия ръководител на скопския окръжен комитет Петър Ангелов.

 
Гробът на Мише Развигоров.

Според Ефрем Чучков през 1907 година Мише Развигоров е предаден от Марко Секулички, който по внушение от София се свързва с Ване Икономски от Щип от чорбаджийската партия, които развиват партизанщина и разцепление във ВМОРО[11]. Край Щип четата му е обградена от турска войска и след продължително сражение, за да не попадне в ръцете на османските части, Мише Развигоров се самоубива в подпалена от врага къща[12][13][8] на 3 април 1907 година.[14] В сражението загиват още четникът Петър Жабата и членът на градската организация Милан Кръстев.[15][16][17]

В статия по случай годишнината от смъртта на Мише Развигоров през 1943 година Ангел Узунов пише статия в списание Илюстрация Илинден, в която се чете:

„ Днес Македония е свободна и обединена с майка България и безсмътният дух на Мише Развигоров е успокоен.[18] “

Родословие Редактиране

 
 
 
 
 
 
 
Спиро Развигоров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Развигоров
(1874 - 1946)
 
Мише Развигоров
(1873 - 1907)
 
Емануил Развигоров
(1886 - 1919)
 
Томе Развигоров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страхил Развигоров
(1897 - 1948)
 
 
 
 
 
Ипократ Развигоров
(1900 - 1927)
 

Бележки Редактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 52.
  2. ↑ а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 553.
  3. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 100.
  4. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
  5. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 80.
  6. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 309.
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  8. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  11. ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 33-36.
  12. ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  13. ↑ Кратка биография на Мише Развигоров
  14. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
  15. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 60.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  17. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 402.
  18. ↑ Узуновъ, Ангелъ. Мише Развигоровъ. // Илюстрация Илиндень 4 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 2 - 3.
 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Мише Развигоров
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мише_Развигоров&oldid=11866248“.