Мише Развигоров
Михаил (Мише) Спиров Развигоров с псевдоним Клебел[1] е български революционер, деец на българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско.
| Мише Развигоров | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
Щип, Османска империя |
| Семейство | |
| Братя/сестри |
Александър Развигоров Емануил Развигоров |
| Деца | Страхил Развигоров |
| Мише Развигоров в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е през 1873 година в Щип в семейство на революционери. Братята му Александър и Емануил (Мане) също са видни дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а племенникът му - Ипократ Развигоров (1900-1927) и синът му Страхил Развигоров (1897-1948) са сред забележителните фигури на ВМРО след Първата световна война.
Завършва V клас на Солунската българска мъжка гимназия и III клас на Кюстендилското педагогическо училище в 1896 година.[2] В Кюстендилското училище към 1893 година участва в образуването на Македонско младежко дружество.[3] Изключен е заради ученически бунт и завършва средното си образование в Педагогическото училище в Казанлък. През 1895 година се завръща в родния си град и работи като учител. През същата година се включва в редовете на ВМОРО. В края на 1897 година, след разкритията на властта във връзка с Винишката афера, е арестуван. За да спаси другарите си, поема цялата вина върху себе си, вследствие на което е осъден на доживотен затвор в Подрум кале в Мала Азия.
През август 1902 година е амнистиран. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. От 1904 година е щипски околийски войвода. През септември 1904 година с четата си наказва осем сърбомани в кумановското село Кокошине (вижте: Кокошинско клане), уличени в участието в мрежа, предала четата на Славейко Арсов на турските власти.[4]
| Чета на Мише Развигоров, 8 декември 1903 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Мише Развиговор | Щип | Щипска | |
| 2. | Боби Стойчев | Дряново | Търновска | |
| 3. | Мишо Шестаков | Щип | Щипска | върнал се по свое желание на 8 юни 1904 г. |
| 4. | Иван Джамов | Софилари | Щипска | върнал се доброволно на 21 декември 1904 г. |
| 5. | Петре Жабата | Щип | Щипска | върнал се доброволно на 21 декември 1904 г. |
| 6. | Стоян Параспуров | Щип | Щипска | върнал се по очна болест на 5 януари 1904 г. |
| 7. | Шене Миладинов | Балван | Щипска | върнал се по непокорство на 6 януари 1904 г. |
| 8. | Салтир Монев | Балван | Щипска | върнал се по непокорство на 6 януари 1904 г. |
| 9. | Стойко Върба Янев | Балван | Щипска | върнал се по свое желание на 9 юни 1904 г. |
| 10. | Тоде Иванов | Карбинци | Щипска | върнал се по непригодност на 22 февруари 1904 г. |
| 11. | Иван Делибашов | Панагюрище | върнал се по несъгласие на 5 януари 1904 г. | |
| 12. | Салтир М. Даскалов | Пловдив | повърнат по негодност на 22 февруари 1904 г. | |
| 13. | Пано Иванов Поляка | Ново село | Щипска | |
| 14. | Йордан Коцов | Ново село | Щипска | върнат по болест на 5 януари 1904 г. |
| 15. | Яне Христов | Соколарци | Кочанска | върнат по негодност на 22 февруари 1904 г. |
| 16. | Санде Долянски | Долани | Щипска | върнал се по свое желание на 8 юни 1904 г. |
| 17. | Пенчо Николов | Сливен | Сливенска | върнал се ранен на 21 ноември 1904 г. |
| 18. | Иван Пеливанов | Велес | Велешка | |
| 19. | Сандо Арсов | Тръстеник | Кумановска | заминал легално на 10 юли 1904 г. |
| 20. | Коста Нунков | Чирпан | Чирпанска | минал за войвода в Кумановско |
| 21. | Даме Мартинов | Велес | Велешка | |
| 22. | Гроздан Рандев | Карнобат | Карнобатска | изолиран по пиянство |
| 23. | Стефан Петров | Велес | Велешка | върнал се |
| 24. | Георги Камчев | Ново село | Щипска | върнал се |
| 25. | Никола Андреев | Мокрени | Костурска | |
| 26. | Яне Костов | Прекопана | Леринска | |
| 27. | Ефрем Чучков | Щип | Щипска | |
| 28. | Стефан Костов Боримечката | Дедеагачка[5] | ||
През 1905 г. Развигоров е делегат на Рилския конгрес на ВМОРО, а през 1906 г. е избран за член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. За известно време като секретар в четата му се включва и бъдещият ръководител на ВМРО Тодор Александров.
| Чета на Мише Развигоров, 11 април 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Мише Развигоров | Щип | Щипска | |
| 2. | Петър Казак | Устран дол | Кочанска | избягал |
| 3. | Зафир Милошов | Нивичани | Кочанска | |
| 4. | Васе Митов | Добрейци | Струмишка | |
| 5. | Конст. Христов Сребрев | Радовиш | Скопска | по неспособност |
| 6. | Милан Туджаров | Щип | Щипска[6] | |
| Чета на Мише Развигоров, октомври 1906 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Мише Развигоров | завърнал се | ||
| 2. | Тодор Радев | Бесарабия | ||
| 3. | Сандо Стоянов | |||
| 4. | Славчо Атанасов | Злетово | Кратовска | завърнал се [7] |
Мише Развигоров пленява Коста Георгиев, секретар в четата на Кръстьо Българията, като в кореспонденцията им намира информация за издевателстване над местното население и дейци на организацията. Влиза в задочен спор с другия ръководител на скопския окръжен комитет Петър Ангелов.
Според Ефрем Чучков през 1907 година Мише Развигоров е предаден от Марко Секулички, който по внушение от София се свързва с Ване Икономски от Щип от чорбаджийската партия, които развиват партизанщина и разцепление във ВМОРО[8]. Край Щип четата му е обградена от турска войска и след продължително сражение, за да не попадне в ръцете на османските части, Мише Развигоров се самоубива в подпалена от врага къща.[9][10][11] В сражението загиват още четникът Петър Жабата и членът на градската организация Милан Кръстев.[12][13]
В статия по случай годишнината от смъртта на Мише Развигоров през 1943 година Ангел Узунов пише статия в списание Илюстрация Илинден, в която се чете:
| „ | Днес Македония е свободна и обединена с майка България и безсмътният дух на Мише Развигоров е успокоен.[14] | “ |
Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата
Четата на Мише Развигоров (третият на втория ред), Ефрем Чучков (четвъртият на втория ред) и Атанас Бабата (четвъртият на първия ред)
Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други
Надгробната плоча на Мише Развигоров днес
РодословиеРедактиране
| Спиро | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър (1874-1946) | Михаил (1873-1907) | Емануил (1886-1919) | Томе | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Страхил (1897-1948) | Ипократ (1900-1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.52
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 100.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903), Македонски научен институт, София, 2008, с. 80.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София 1943, с. 309.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 33-36.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
- ↑ Кратка биография на Мише Развигоров
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 143.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени. Том I, Stabilimento „Tipografico Pliniana“ – Selci Umbro, 1958, стр. 60.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.144, стр.2
