Мише Развигоров
Михаил (Мише) Спиров Развигоров с псевдоним Клебел[1] е български революционер, деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско.
| Мише Развигоров | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Страхил Развигоров |
| Мише Развигоров в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е през 1873 година в Щип в семейство на революционери. Братята му Александър и Емануил (Мане) също са видни дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а племенникът му - Ипократ Развигоров (1900-1927) и синът му Страхил Развигоров (1897-1948) са сред забележителните фигури на ВМРО след Първата световна война.
Завършва V клас на Солунската българска мъжка гимназия и III клас на Кюстендилското педагогическо училище в 1896 година.[2] В Кюстендилското училище към 1893 година участва в образуването на Македонско младежко дружество.[3] Изключен е заради ученически бунт и завършва средното си образование в Педагогическото училище в Казанлък. През 1895 година се завръща в родния си град и работи като учител. През същата година се включва в редовете на ВМОРО. В края на 1897 година, след разкритията на властта във връзка с Винишката афера, е арестуван. За да спаси другарите си, поема цялата вина върху себе си, вследствие на което е осъден на доживотен затвор в Подрум кале в Мала Азия.
През август 1902 година е амнистиран. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. От 1904 година е щипски околийски войвода. През септември 1904 година с четата си наказва осем сърбомани в кумановското село Кокошине (вижте: Кокошинско клане), уличени в участието в мрежа, предала четата на Славейко Арсов на турските власти.[4]
През 1905 г. Развигоров е делегат на Рилския конгрес на ВМОРО, а през 1906 г. е избран за член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. За известно време като секретар в четата му се включва и бъдещият ръководител на ВМРО Тодор Александров.
Мише Развигоров пленява Коста Георгиев, секретар в четата на Кръстьо Българията, като в кореспонденцията им намира информация за издевателстване над местното население и дейци на организацията. Влиза в задочен спор с другия ръководител на скопския окръжен комитет Петър Ангелов.
Според Ефрем Чучков през 1907 година Мише Развигоров е предаден от Марко Секулички, който по внушение от София се свързва с Ване Икономски от Щип от чорбаджийската партия, които развиват партизанщина и разцепление във ВМОРО[5]. Край Щип четата му е обградена от турска войска и след продължително сражение, за да не попадне в ръцете на османските части, Мише Развигоров се самоубива в подпалена от врага къща.[6][7][8] В сражението загиват още четникът Петър Жабата и членът на градската организация Милан Кръстев.[9][10]
В статия по случай годишнината от смъртта на Мише Развигоров през 1943 година Ангел Узунов пише статия в списание Илюстрация Илинден, в която се чете:
| „ | Днес Македония е свободна и обединена с майка България и безсмътният дух на Мише Развигоров е успокоен.[11] | “ |
Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата
Четата на Мише Развигоров (третият на втория ред), Ефрем Чучков (четвъртият на втория ред) и Атанас Бабата (четвъртият на първия ред)
РодословиеРедактиране
| Спиро | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър (1874-1946) | Михаил (1873-1907) | Емануил (1886-1919) | Томе | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Страхил (1897-1948) | Ипократ (1900-1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.52
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 100.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903), Македонски научен институт, София, 2008, с. 80.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София 1943, с. 309.
- ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, “ВЕДА-МЖ”, София, 2001 г., стр. 33-36.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
- ↑ Кратка биография на Мише Развигоров
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 143.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени. Том I, Stabilimento „Tipografico Pliniana“ – Selci Umbro, 1958, стр. 60.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.144, стр.2
