Уикипедия

Мише Развигоров

български революционер

Михаил (Мише) Спиров Развигоров с псевдоним Клебел[1] е български революционер, деец на българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско.

Мише Развигоров
български революционер
Роден
Починал
Семейство
Братя/сестри Александър Развигоров
Емануил Развигоров
Деца Страхил Развигоров
Мише Развигоров в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Родната къща на Развигоров с баща му Спиро Развигоров (вдясно)
 
Мише Шестаков, Гоце Чанев, Стоян Коцев Параспуров (отпред), Георги Варадинов и Петър Жабата, последният неизвестен

Роден е през 1873 година в Щип в семейство на революционери. Братята му Александър и Емануил (Мане) също са видни дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а племенникът му - Ипократ Развигоров (1900-1927) и синът му Страхил Развигоров (1897-1948) са сред забележителните фигури на ВМРО след Първата световна война.

Завършва V клас на Солунската българска мъжка гимназия и III клас на Кюстендилското педагогическо училище в 1896 година.[2] В Кюстендилското училище към 1893 година участва в образуването на Младежкото македонско дружество.[3][4] Изключен е заради ученически бунт и завършва средното си образование в Педагогическото училище в Казанлък. През 1895 година се завръща в родния си град и работи като учител. През същата година се включва в редовете на ВМОРО. В края на 1897 година, след разкритията на властта във връзка с Винишката афера, е арестуван. За да спаси другарите си, поема цялата вина върху себе си, вследствие на което е осъден на доживотен затвор в Подрум кале в Мала Азия.

През август 1902 година е амнистиран. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. От 1904 година е щипски околийски войвода. През септември 1904 година с четата си наказва осем сърбомани в кумановското село Кокошине (вижте: Кокошинско клане), уличени в участието в мрежа, предала четата на Славейко Арсов на турските власти.[5]

През 1905 г. Развигоров е делегат на Рилския конгрес на ВМОРО, а през 1906 г. е избран за член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. За известно време като секретар в четата му се включва и бъдещият ръководител на ВМРО Тодор Александров.

Мише Развигоров пленява Коста Георгиев, секретар в четата на Кръстьо Българията, като в кореспонденцията им намира информация за издевателстване над местното население и дейци на организацията. Влиза в задочен спор с другия ръководител на скопския окръжен комитет Петър Ангелов.

 
Гробът на Мише Развигоров.

Според Ефрем Чучков през 1907 година Мише Развигоров е предаден от Марко Секулички, който по внушение от София се свързва с Ване Икономски от Щип от чорбаджийската партия, които развиват партизанщина и разцепление във ВМОРО[9]. Край Щип четата му е обградена от турска войска и след продължително сражение, за да не попадне в ръцете на османските части, Мише Развигоров се самоубива в подпалена от врага къща[10][11][12] на 3 април 1907 година.[13] В сражението загиват още четникът Петър Жабата и членът на градската организация Милан Кръстев.[14][15][16]

В статия по случай годишнината от смъртта на Мише Развигоров през 1943 година Ангел Узунов пише статия в списание Илюстрация Илинден, в която се чете:

„ Днес Македония е свободна и обединена с майка България и безсмътният дух на Мише Развигоров е успокоен.[17] “

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Спиро
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър
(1874-1946)
 
Михаил
(1873-1907)
 
Емануил
(1886-1919)
 
Томе
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страхил
(1897-1948)
 
 
 
 
 
Ипократ
(1900-1927)
 

БележкиРедактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 52.
  2. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 100.
  3. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
  4. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903), Македонски научен институт, София, 2008, с. 80.
  5. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 309.
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  9. ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 33-36.
  10. ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  11. ↑ Кратка биография на Мише Развигоров
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
  13. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
  14. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 60.
  15. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  16. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 402.
  17. ↑ Узуновъ, Ангелъ. Мише Развигоровъ. // Илюстрация Илиндень 4 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 2 - 3.
 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Мише Развигоров
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мише_Развигоров&oldid=11188787“.