Уикипедия

Поморавие: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Литература: без неблагонадеждна литертура
Редакция без резюме
Ред 1:
{{друго значение|областта в Сърбия|областта в Чехия|Моравия}}
{{обработка|енциклопедизиране, проверка на източниците, изчистване на спама}}
[[Файл:Serbia drainage basins detailed.png|мини|ляво|Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава]]
[[КартинкаФайл:Serbia_Pomoravie.png|thumbмини|250px250п|Поморавието на картата на Сърбия]]
'''Поморавието''', '''Моравско''' и по-рядко '''Моравия''' ({{lang-sr|Поморавље|Pomoravlje}}) е [[историко-географска област]], съставляваща заедно с [[Тимошко]] – [[Източна Сърбия]].▼
 
[[File:Davidovic map 1846.jpg|мини|дясно|250px|Карта на сръбските земи от 1828 година от [[Димитрие Давидович]] издадена във Виена. Границата на югоизток е маркирана в червено. Според тогавашните сръбски виждания в днешните [[Косово]], Македония, [[Източна Сърбия]] и [[Санджак (област)|Санджак]] няма сърби.]]▼
▲'''Поморавието''' ({{lang-sr|Поморавље|Pomoravlje}}), също '''Моравско''' и по-рядко '''Моравия''' ({{lang-sr|Поморавље|Pomoravlje}}), е [[историко-географска област]], съставляваща заедно с [[Тимошко]] –съставляваща [[Източна Сърбия]].
[[File:Desjardins Balkans 1853.jpg|мини|дясно|250px|Карта на сръбските земи от 1853 година от проф. Константин Дежарден издадена в Белград. Дежарден изготвя първата карта за употреба в Сърбия. Според тогавашните сръбски виждания в днешните [[Косово]], Македония и [[Източна Сърбия]] няма сърби.]]▼
▲[[FileФайл:Davidovic map 1846.jpg|мини|дясно|250px250п|Карта на сръбските земи от 1828 година от [[Димитрие Давидович]], издадена във Виена. Границата на югоизток е маркирана в червено. Според тогавашните сръбски виждания в днешните [[Косово]], Македония, [[Източна Сърбия]] и [[Санджак (област)|Санджак]] няма сърби.]]
▲[[FileФайл:Desjardins Balkans 1853.jpg|мини|дясно|250px250п|Карта на сръбските земи от 1853 година от проф. Константин Дежарден, издадена в Белград. Дежарден изготвя първата карта за употреба в Сърбия. Според тогавашните сръбски виждания в днешните [[Косово]], Македония и [[Източна Сърбия]] няма сърби.]]
 
== Обхват ==
[[FileФайл:Austria-Hungary1899.JPG|thumbмини|250px250п|{{икона|de}} Австро-Унгария и Сърбия на политическа карта от 1899 г., на която етнически неправилно са означени с етнически етимологии – южнаЮжна и западнаЗападна Морава.]]
Поморавието е равнинната област по поречието с притоците на реките [[Южна Морава]], долното течение на [[Западна Морава]] след слива на [[Ибър (река)|Ибър]] при [[Кралево]] и [[Велика Морава]].
 
Съставна част на Поморавието е и [[Понишавие]]то – областта (част от която е в [[Историко-географска област|областБългария]]та) по течението на [[Нишава]]), най-големия десен [[приток]] на Южна Морава, част от който регион е в границите на [[България]]. ПоморавиетоТо включва и малка част от т.нар. [[Биначко Поморавие|Биначкото Поморавие]] ''(Бинче Морава е другото название на [[Южна Морава]])'', кояточиято малкапо-голяма част следе отделянето нав [[Косово]] остава в [[граница|граници]]те на новата [[държава]].
[[Файл:From museum in Loznica 10.JPG|мини|250п|ЗнаметоЗнаме на въстаниците на Караджорде в музея в [[Лозница (Сърбия)|Лозница]] –: вляво [[сръбски кръст]], вдясно [[герб на Трибалия]], т.е. на (Поморавието.)]]
[[FileФайл:Bulgaria 1915-1918.jpg|thumbмини|250п|България – административноАдминистративно деление сна новоосвободенитеБългария земи по време напрез Първата световна война]]
[[КартинкаФайл:bg_IIWW_MAP.jpg|мини|250п|България – административноАдминистративно деление на България през Втората световна война]]
 
Областта обхваща територията по [[водосборен басейн|водосборния басейн]] на река Морава, т.е. Южна и Велика Морава, вкл. притоците им, без Западна Морава до слива ѝѝ с [[Ибър (река)|Ибър]] с нейните притоци. В историко-географски план Поморавието е долината по основната посока от юг- на север на протичане на реката, т.е. без Западна Морава, преди влизането ѝѝ в равнинната област преди [[Крушевачка котловина|Крушевачката котловина]] при Кралево. Терминът се използва предимно в българските културно-исторически среди. Основните градове в областта са [[Ниш]], [[Лесковац]], [[Пирот]], [[Враня (град)|Враня]] и [[Крушевац]].▼
== Етническа етимология ==
Името на областта идва от името на едноименната река [[Велика Морава|Морава]]. Особеното е, че изключително често се допуска една грешка при наименованието на двата основни притока на река [[Велика Морава]] – [[Южна Морава]] и [[Западна Морава]]. Първият е наричан и Българска, а втория по аналогия – Сръбска. Това не е коректно и вярно исторически. Името ''Българска Морава'' носи цялата река която протича в посока юг – север, а с името [[Сръбска Морава]] се нарича реката позната днес като ''Голийска Моравица'' <ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. |year= 1915, 1917 |publisher= документ № 104 – на картата на [[Димитрие Давидович]] река Голийска Моравица е отбелязана като Сръбска Морава – История на сръбския народ, издавана през 1821; 1846 и 1848 г.}}</ref>, която също така протича в посока юг – север и заедно с [[Детиня]] образува Западна Морава (протичайки през изцяло сръбски етнически територии). Между двете народностни Морави се намира областта на [[Поибрие]]то, известно днес още и като ''долината на люляците'', а исторически като областта [[Дендра]].▼
 
Основните градове в областта са [[Ниш]], [[Лесковац]], [[Пирот]], [[Враня (град)|Враня]] и [[Крушевац]].
== Граници ==
 
▲Областта обхваща територията по [[водосборен басейн|водосборния басейн]] на река Морава, т.е. Южна и Велика Морава, вкл. притоците им, без Западна Морава до слива и&#768; с [[Ибър (река)|Ибър]] с нейните притоци. В историко-географски план Поморавието е долината по основната посока юг-север на протичане на реката, т.е. без Западна Морава, преди влизането и&#768; в равнинната област преди [[Крушевачка котловина|Крушевачката котловина]] при Кралево. Терминът се използва предимно в българските културно-исторически среди. Основните градове в областта са [[Ниш]], [[Лесковац]], [[Пирот]], [[Враня (град)|Враня]] и [[Крушевац]].
== Етимология ==
▲Името на областта идва от името на едноименната река [[Велика Морава|Морава]]. Особеното е, че изключителноИзключително често се допуска една грешка при наименованието на дватанейните 2 основни притока на река [[Велика Морава]] – [[Южна Морава]] и [[Западна Морава]]. Първият е наричан исъщо Българска Морава, а вториявторият по аналогия – Сръбска Морава. Това не е коректнонеправилно географски и вярноневярно исторически. Името ''[[Българска Морава'']] носи цялата река Южна Морава, която протича в посока от юг –на север, а с името [[Сръбска Морава]] се нарича реката, позната днес като ''[[Голийска Моравица'' ]]<ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. |year= 1915, 1917 |publisher= документ № 104 – на картата на [[Димитрие Давидович]] река Голийска Моравица е отбелязана като Сръбска Морава – История на сръбския народ, издавана през 1821;, 1846 и 1848 г.}}</ref>, която също така протича в посока от юг – на север и заедно с [[Детиня]] образува Западна Морава (протичайки през изцяло сръбски етнически територии). Между двететези народностни„народностни“ Морави се намира областта на [[Поибрие]]то, известно днес още и като ''долинатаДолината на люляците'', а историческив миналото като областтаобласт [[Дендра]].
 
== История ==
[[FileФайл:RizMap20.jpg|мини|250п|[[Етнография|Етнографска]] карта на [[поречието на Българска Морава]] по [[Йохан Георг фон Хан|Й. фон Хан]], 1861 г.<ref>Карта от [[1861]http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Moravsko_Han_Zah.jpg „Българите в Югозападно Моравско по Йохан фон Хан“], 1917 г.</ref>]]
Поморавието е еднасред от петте5-те основни историко-географски области, в която (редом с [[Мизия]], [[Тракия]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Добруджа]]), в които се е формирала българската [[народност]] през [[средновековиеСредновековие]]то. Почти през целия период на съществуване на [[Първа българска държава|Първата]] и [[Втора българска държава|Втората българска държава]], Поморавието или по-значителнаголямата част от областтанего е в границите на българската държава.
 
Западно от Поморавието се намират две2 области със самостойно развитие и значение към българската история – [[Рашка]] и [[Зета (владение)|Зета]]. Още византийският император [[Константин Порфирогенет]] отбелязва, че [[Рас]] е български град, а малкото [[кралство Зета]] (дало името си на областта по едноименната река, до окончателното и&#768;ѝ поставяне под османска власт,) е тясно свъзано не със сръбската, а с българската история. В този смисъл следва да се прави разграничение между сръбската [[Дукля]] като част от т.нар. [[средновековни сръбски земи]] и зетското владениевладениея изпърво упоменатоспоменато като такова от [[Кекавмен]]. <ref>[http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf Древнобългарски паметник в Черна гора]</ref>. Също в този контекст е важно отграничението между [[Кралство Рашка]] и [[Средновековно кралство Сърбия]], които след т.нар. [[дежевско споразумение]] са две отделни държави, като в първата винаги държавотворен народ е българскиябългарският.
 
Важна подробност е тази, че последният български цар [[Константин II Асен]] пребивава и умира в Белград на територията на [[Моравско княжество|Моравското княжество]], прераснало след [[битка при Анкара|Ангорската битка]] в [[Моравско деспотство]], където [[Константин Костенечки]] прави последната средновековна ортографска реформа посредством създадената [[Ресавска книжовна школа]].
 
Австрийците, с цел привличане на лоялно гранично население в областта, правят кампания и в резултат [[Шумадия]] се заселват много [[ужичани]] и [[херцеговинци]], както и сърби от [[Пещер]] и [[Бърда]]та, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. [[Кочина крайна]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>▼
=== В Османската империя, граници и народностно разграничаване ===
▲Австрийците с цел привличане на лоялно гранично население в областта правят кампания и в [[Шумадия]] се заселват много [[ужичани]] и [[херцеговинци]], както и сърби от [[Пещер]] и [[Бърда]]та, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. [[Кочина крайна]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
 
За знаменателната за българо-сръбските отношения 1868 г., революционерът [[Христо Ботев]] пише<ref>[http://www.litclub.com/library/bg/botev/publ/surbia.htm Христо Ботев, „Сърбия и нашето освободително движение“], в. „Знаме“, г. I, брой 13 от 4 април 1875 г.</ref> във вестник „Знаме“: {{цитат|... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.|}}[http://www.litclub.com/library/bg/botev/publ/surbia.htm]▼
=== В периода 1804 – 1868 г. ===
[[FileФайл:Balan UZM.jpg|мини|250п|Югозападно Моравско]]▼
▲За знаменателната за българо-сръбските отношения 1868 г., [[Христо Ботев]] пише във вестник „Знаме“: {{цитат|... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.|}}[http://www.litclub.com/library/bg/botev/publ/surbia.htm]
 
След края на т.нар. Вукова реформа, вътрешната и външната политика на княжество и кралство Сърбия се изразява в отричане на българския характер на населението не само в Източна Сърбия, но и в т.нар. [[Стара Сърбия]]. <ref>Сведения о Современной Сербии. Сборник Государственные знании, т-4, стр. 96 – 97, 1877 г.</ref>.▼
=== В периода 1868 – 1915 г. ===
▲[[File:Balan UZM.jpg|мини|250п|Югозападно Моравско]]
▲След края на т.нар. Вукова реформа, вътрешната и външната политика на княжество и кралство Сърбия се изразява в отричане на българския характер на населението не само в Източна Сърбия, но и в т.нар. [[Стара Сърбия]]. <ref>Сведения о Современной Сербии. Сборник Государственные знании, т-4, стр.96 – 97, 1877 г.</ref>
 
Първото специализирано изследване на езика на т.нар. моравциморавците излиза през 1903 г. под перото на [[шведи|швед]]скияшведския [[учен]] [[Олаф Брох]] (''([[немски|нем]]. Olaf Broch)''), озаглавено на немски ''„Die Dialekte des Süblichsten Serbiens“'',. коетоТо е издание на ''Балканската комисия къмна Виенската академия на науките''. Това изследване е последвано от изключително същественотоважното лингвистично проучване на [[Александър Белич]] –„Диалекти ''на Източна и Южна Сърбия“<ref>„Дијалекти источне и јужне Србије“'', Београд, 1905, издание на [[САНУ]] в [[Сръбски диалектолошки сборник|Српски„Српски дијалектолошки зборник]]зборник“</ref>, последвано от студия на [[Стефан Младенов]] и „Бележки по южнославянската филология и история“ на [[Кръстьо Мисирков]].<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=496 Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония - "К. П. Мисирков (без коментар). Прозрения от: I. "За македонцките работи" II. "Бележки по южнославянската филология и история" и др." - издание на Македонския научен институт, София, 2000 година]</ref>.▼
==== Етнографски изследвания на Моравско в началото на XX век ====
▲Първото специализирано изследване на езика на т.нар. моравци излиза през 1903 г. на [[шведи|швед]]ския [[учен]] [[Олаф Брох]] ''([[немски|нем]]. Olaf Broch)'', озаглавено на немски ''„Die Dialekte des Süblichsten Serbiens“'', което е издание на ''Балканската комисия към Виенската академия на науките''. Това изследване е последвано от изключително същественото лингвистично проучване на [[Александър Белич]] – ''„Дијалекти источне и јужне Србије“'', Београд, 1905, издание на [[САНУ]] в [[Сръбски диалектолошки сборник|Српски дијалектолошки зборник]], последвано от студия на [[Стефан Младенов]] и „Бележки по южнославянската филология и история“ на [[Кръстьо Мисирков]].[http://strumski.com/biblioteka/?id=496]
 
От тези изследвания става ясно<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/misirkovstatii1.html#2 ЗНАЧЕНИЕТО НА МОРАВСКОТО ИЛИ РЕСАВСКОТО НАРЕЧИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА И ИСТОРИЧЕСКА ЕТНОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.]</ref> за: {{цитат|... една граница между българския и сърбо-хърватския езици и народи, която била установена между тях от заселването на полуострова със славяни, ос­танала като етническо-политическа граница между българи и сърбохървати през всички средни векове и останала като етническа и езикова граница до наши дни. Това е линията, която захваща от десния бряг на река Сава, върви на юг по водораздела на Колубара и Морава, след това по тоя на Сръбска Морава и Ибър към Скадар и Адриатическо море.|}} <ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/misirkovstatii1.html#2 ЗНАЧЕНИЕТО НА МОРАВСКОТО ИЛИ РЕСАВСКОТО НАРЕЧИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА И ИСТОРИЧЕСКА ЕТНОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.]</ref>
 
Резултатите на Гаврил Занетов са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> РезултатитеТе дават основание на всички изявени български учени по товаонова време, да причислят моравския говор към българския език. <ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>.▼
== Език ==
▲Резултатите са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език. <ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>
 
== Етнография ==
Важно е отбелязването на [[Милан Миличевич]], че: {{цитат|Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.|}} Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 148 – 160 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>.▼
=== Византийско-романски културен пояс ===
▲Важно е отбелязването на [[Милан Миличевич]], че: {{цитат|Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.|}} Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 148 – 160 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
 
Изключителна етнографска отлика на Поморавието от останалата Сърбия е хоризонталното клатене на глава за утвърдителен знак и обратното, понеже навсякъде другаде с изключение на Тимошко е обратното – утвърдителнияутвърдителният знак е вертикалното поклащане с глава. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 152 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>.
 
В този смисъл, долината на Сръбска Морава, макар и предразполагаща към селища от сгрупиран тип, се отличава от Поморавието. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 155 – 159 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>.
 
== Етноложки обобщения ==:
''1.* Населението в Поморавието се състои главно от преселници от южните и източните български земи в периода от началото на 18ХVІІІ век и насетне.''▼
[[File:S. Srbija.pdf|мини|450п|Сръбска гледна точка за населението в Поморавската област на [[Кралство Сърбия]] (Северна Сърбия)<br />▼
''2.* Старото средновековно моравско население (староседелци или на ср. ''старинци'') също е било от български произход.''▼
{{legend||1. розово и светло червено – [[Динарски планини|динарски]] тип и стари жители}}
''3.* Сръбските колонизатори в областа от западните предели и Войводина се различават във всяко отношение от местното население.''▼
{{legend||2. светло зелено – преселници от [[Косово]], [[Метохия]] и [[Призрен]]ско}}
''4.* Косовско-моравскияморавският говор на населението е донякъде посърбен, като за областта е типична диглосията.'' <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>.▼
{{legend||3. светло жълто – преселници от поречието на [[Българска Морава]] и [[Вардар|Повардарието]]}}▼
▲[[FileФайл:S. Srbija.pdf|мини|450п250п|Сръбска гледна точка за населението в Поморавската област на [[Кралство Сърбия]] (Северна Сърбия)<br />
{{legend||4. синьо – [[Тимок|томошко]]-[[Браничево|браничевско]] население}}▼
{{legend||51. тъмнорозово и светло червено  – [[ШопиДинарски планини|шопскодинарски]] илитип [[торлаци|торлашко]]и стари населениежители}}
{{legend||62. чернисветло зелено точки – сръбски преселници оттатъкот [[Сава (река)|СаваКосово]] и, [[ДунавМетохия]] – оти [[ВойводинаПризрен]] основноско}}
▲{{legend||3. светло жълто  – преселници от поречието на [[Българска Морава]] и [[Вардар|Повардарието]]}}
{{legend||7. сиво – [[власи]] – виж и [[власи в Сърбия]]}}]]▼
▲{{legend||4. синьо  – [[Тимок|томошкотимошко]]-[[Браничево|браничевско]] население}}
▲''1. Населението в Поморавието се състои главно от преселници от южните и източните български земи в периода от началото на 18 век и насетне.''
{{legend||5. тъмно червено – [[Шопи|шопско]] (или [[торлаци|торлашко]]) население}}
 
{{legend||6. черни точки – сръбски преселници оттатък [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]] (главно от [[Войводина]])}}
▲''2. Старото средновековно моравско население (староседелци или на ср. ''старинци'') също е било от български произход.''
▲{{legend||7. сиво – [[власи]] – виж и [[власи в Сърбия|власи]]}}]]
 
▲''3. Сръбските колонизатори в областа от западните предели и Войводина се различават във всяко отношение от местното население.''
 
▲''4. Косовско-моравския говор на населението е донякъде посърбен, като за областта е типична диглосията.'' <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
 
== Източници ==
<references/>
 
== Вижте също ==
* [[Тимошко]]
* [[Сърбомани]]
 
== Литература ==
* [[Тихомир Павлов]]. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта)“. София, Издание на КомитетКомитета на Западните покрайни, 1931 годинаг.
* [[Тихомир Павлов]]. „От Тимок до Морава, Битови и езикови изследвания на моравските българи. С приложение ''„Типът и езика на моравския българин в новата сръбска литература““литература“''“. София, печатница „Балкан“, 155 стр., 1918 годинаг.
* [[Тихомир Павлов]]. „Подвизите на хайдут Велко и съдбата на българщината в Моравско“. 28 стр., 1931 година.
* [[Стилиян Чилингиров]]. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/St_Chilingirov_Pomoravija_po_SR-sv.pdf „Поморавия по сръбски свидетелства“]. Исторически издирвания с една карта. Второ допълнено издание. Скопие, Печатница, цинкография и книговезница „Българско дело“, 286 стр., 1942 година [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/St_Chilingirov_Pomoravija_po_SR-sv.pdf]]г.
* [[Анастас Иширков]]. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Ishirkov_Zap_Kr_BG_zemja.pdf „[[Западните краища на българската земя]]. Бележки и материали“]. 1915 година,; преиздадена, София, издателство „Сибия“, библиотека „Вечните книги на България“, 94 стр., 1996 година [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Ishirkov_Zap_Kr_BG_zemja.pdf]]г.
* [[Анастас Иширков]]. „Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско“. писана за нашите делегати на бъдещата мирна конференция, 21 стр., 1917 годинаг.
* [[Анастас Иширков]]. „Град Враня и Вранско“. 26 стр., 1918 годинаг.
* [[Анастас Иширков]]. „Моравската военно-инспекционна област“. 18 стр., 1918 годинаг.
* [[Гаврил Занетов]]. „В Сръбско и Хърватско“. 1898 годинаг.
* [[Гаврил Занетов]]. „Българското население в средните векове“. 1902 година [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Zanetov_BLG_NAS_SR_VEK.pdf „Българското население в средните векове“]]. 1902 г.
* [[Гаврил Занетов]]. „Българи на Морава“. 1914 година [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Zanetov_Bulgari%20na%20Morava.pdf „Българи на Морава“]]. 1914 г.
* [[Гаврил Занетов]]. „Западните предели на българската народност“. 1916 годинаг.
* [[Гаврил Занетов]]. „[[Западни български земи и Сърбия]]“. 1917 година [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Zanetov_ZBZS.pdf „[[Западни български земи и Сърбия]]“]. 1917 г.
* [[Гаврил Занетов]]. „Населението по долината на Велика Морава“. 1918 година [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Zanetov_NASELENIE_DOLINA_V_MORAVA.pdf „Населението по долината на Велика Морава“]]. 1918 г.
* [[Беньо Цонев]]. „Произход, име и език на Моравците“. София, 84 стр., 1918 годинаг.
* [[Христо Герчев]]. „Сръбски свидетелства върху българите в Моравско“. София, 1921 година [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/HR_GERTSCHEV_SSBM.pdf „Сръбски свидетелства върху българите в Моравско“]]. София, 1921 г.
* [[Александър Теодоров-Балан]]. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Balan_Han_Zah_Jugozapadno_Moravsko.pdf „Българите в Югозападно Моравско по Йохан фон Хан“]. 64 стр., Библиотека „Балкански въпрос” кн. 5, 1917 година; компютърен превод от английски Ж. Войников; на оригиналната корица: ''A. Teodoroff-Balan, „Bulgarians in Southwest Moravia“, The „Balkan Question“ Library, Book 5, Sofia, September, 1917''
* [[Александър Теодоров-Балан]]. „Българи в югозападно Моравско по фон Хан в 1858 година“. 64 стр., 1917 година [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Balan_Han_Zah_Jugozapadno_Moravsko.pdf]], [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Moravsko_Han_Zah.jpg]].
* [[Цено Лазаров]]. „Културно-политическа съдба на Македония и Моравско“. Скопие, 38 стр., 1942 годинаг.
* [[Ганчо Ценов]]. „Русия и Завоевателните стремежи на сърбите“. Историко-политическо издирване, 133 стр. София. 1915 г.,; фототипно издание, – 2004 г.
* НаучнатаПетър експедицияХристор вПетров Македония(съставител, и Поморавието –предговор, 1916бележки), г. София – 1993 г.[[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_EUSPEDICIJA_1916.pdf „Научната експедиция в Македония и Поморавието 1916“]], София, 1993 г.
* [[Жером-Адолф Бланки]]. „Пътуване из България през 1841 година“. издателство „Колибри“, ISBN 978-954-529-367-2, 2005 годинаг.
* [[Игор Дамянов]]. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Damjanov_Nichko_vastanie_1841.pdf „Нишкото възстание през 1841 година и европейската дипломация“]. Военно издателство. София. 1992 г.[[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Damjanov_Nichko_vastanie_1841.pdf]]
* [[Игор Дамянов]]. „Нишкото възстание през 1841 година и европейската дипломация“. издателство „Труд“, 2005 годинаг.
* [[Стоян Райчевски]]. „Нишавските българи“. ИК „Балкани“, София, ISBN 954-8353-79-2, 2007.
* [[БАН]]. „История на България“ том 7 стр. 421 – 424. Издателство на БАН, София, 1991 г.
 
{{Историко-географски области в Сърбия}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Поморавие“.