Поморавие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Литература: без неблагонадеждна литертура |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{друго значение|областта в Сърбия|областта в Чехия|Моравия}}
{{обработка|
[[Файл:Serbia drainage basins detailed.png|мини|ляво|Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава]]
[[
'''Поморавието''', '''Моравско''' и по-рядко '''Моравия''' ({{lang-sr|Поморавље|Pomoravlje}}) е [[историко-географска област]], съставляваща заедно с [[Тимошко]] – [[Източна Сърбия]].▼
[[File:Davidovic map 1846.jpg|мини|дясно|250px|Карта на сръбските земи от 1828 година от [[Димитрие Давидович]] издадена във Виена. Границата на югоизток е маркирана в червено. Според тогавашните сръбски виждания в днешните [[Косово]], Македония, [[Източна Сърбия]] и [[Санджак (област)|Санджак]] няма сърби.]]▼
▲'''Поморавието''' ({{lang-sr|Поморавље|Pomoravlje}}), също '''Моравско''' и по-рядко '''Моравия'''
[[File:Desjardins Balkans 1853.jpg|мини|дясно|250px|Карта на сръбските земи от 1853 година от проф. Константин Дежарден издадена в Белград. Дежарден изготвя първата карта за употреба в Сърбия. Според тогавашните сръбски виждания в днешните [[Косово]], Македония и [[Източна Сърбия]] няма сърби.]]▼
▲[[
▲[[
== Обхват ==
[[
Поморавието е равнинната област по поречието с притоците на реките [[Южна Морава]], долното течение на [[Западна Морава]] след слива на [[Ибър (река)|Ибър]] при [[Кралево]] и [[Велика Морава]].
Съставна част на Поморавието е и [[Понишавие]]то – областта (част от която е в [[
[[Файл:From museum in Loznica 10.JPG|мини|250п|
[[
[[
Областта обхваща територията по [[водосборен басейн|водосборния басейн]] на река Морава, т.е. Южна и Велика Морава, вкл. притоците им, без Западна Морава до слива
Името на областта идва от името на едноименната река [[Велика Морава|Морава]]. Особеното е, че изключително често се допуска една грешка при наименованието на двата основни притока на река [[Велика Морава]] – [[Южна Морава]] и [[Западна Морава]]. Първият е наричан и Българска, а втория по аналогия – Сръбска. Това не е коректно и вярно исторически. Името ''Българска Морава'' носи цялата река която протича в посока юг – север, а с името [[Сръбска Морава]] се нарича реката позната днес като ''Голийска Моравица'' <ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. |year= 1915, 1917 |publisher= документ № 104 – на картата на [[Димитрие Давидович]] река Голийска Моравица е отбелязана като Сръбска Морава – История на сръбския народ, издавана през 1821; 1846 и 1848 г.}}</ref>, която също така протича в посока юг – север и заедно с [[Детиня]] образува Западна Морава (протичайки през изцяло сръбски етнически територии). Между двете народностни Морави се намира областта на [[Поибрие]]то, известно днес още и като ''долината на люляците'', а исторически като областта [[Дендра]].▼
Основните градове в областта са [[Ниш]], [[Лесковац]], [[Пирот]], [[Враня (град)|Враня]] и [[Крушевац]].
▲Областта обхваща територията по [[водосборен басейн|водосборния басейн]] на река Морава, т.е. Южна и Велика Морава, вкл. притоците им, без Западна Морава до слива ѝ с [[Ибър (река)|Ибър]] с нейните притоци. В историко-географски план Поморавието е долината по основната посока юг-север на протичане на реката, т.е. без Западна Морава, преди влизането ѝ в равнинната област преди [[Крушевачка котловина|Крушевачката котловина]] при Кралево. Терминът се използва предимно в българските културно-исторически среди. Основните градове в областта са [[Ниш]], [[Лесковац]], [[Пирот]], [[Враня (град)|Враня]] и [[Крушевац]].
== Етимология ==
▲Името на областта идва от името на едноименната река [[Велика
== История ==
[[
Поморавието е
Западно от Поморавието се намират
Важна подробност е
Австрийците, с цел привличане на лоялно гранично население в областта, правят кампания и в резултат [[Шумадия]] се заселват много [[ужичани]] и [[херцеговинци]], както и сърби от [[Пещер]] и [[Бърда]]та, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. [[Кочина крайна]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>▼
▲Австрийците с цел привличане на лоялно гранично население в областта правят кампания и в [[Шумадия]] се заселват много [[ужичани]] и [[херцеговинци]], както и сърби от [[Пещер]] и [[Бърда]]та, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. [[Кочина крайна]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
За знаменателната за българо-сръбските отношения 1868 г.
▲За знаменателната за българо-сръбските отношения 1868 г., [[Христо Ботев]] пише във вестник „Знаме“: {{цитат|... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.|}}[http://www.litclub.com/library/bg/botev/publ/surbia.htm]
След края на т.нар. Вукова реформа
▲[[File:Balan UZM.jpg|мини|250п|Югозападно Моравско]]
▲След края на т.нар. Вукова реформа, вътрешната и външната политика на княжество и кралство Сърбия се изразява в отричане на българския характер на населението не само в Източна Сърбия, но и в т.нар. [[Стара Сърбия]]. <ref>Сведения о Современной Сербии. Сборник Государственные знании, т-4, стр.96 – 97, 1877 г.</ref>
Първото специализирано изследване на езика на
▲Първото специализирано изследване на езика на т.нар. моравци излиза през 1903 г. на [[шведи|швед]]ския [[учен]] [[Олаф Брох]] ''([[немски|нем]]. Olaf Broch)'', озаглавено на немски ''„Die Dialekte des Süblichsten Serbiens“'', което е издание на ''Балканската комисия към Виенската академия на науките''. Това изследване е последвано от изключително същественото лингвистично проучване на [[Александър Белич]] – ''„Дијалекти источне и јужне Србије“'', Београд, 1905, издание на [[САНУ]] в [[Сръбски диалектолошки сборник|Српски дијалектолошки зборник]], последвано от студия на [[Стефан Младенов]] и „Бележки по южнославянската филология и история“ на [[Кръстьо Мисирков]].[http://strumski.com/biblioteka/?id=496]
От тези изследвания става ясно<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/misirkovstatii1.html#2 ЗНАЧЕНИЕТО НА МОРАВСКОТО ИЛИ РЕСАВСКОТО НАРЕЧИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА И ИСТОРИЧЕСКА ЕТНОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.]</ref> за: {{цитат|... една граница между българския и сърбо-хърватския езици и народи, която била установена между тях от заселването на полуострова със славяни, останала като етническо-политическа граница между българи и сърбохървати през всички средни векове и останала като етническа и езикова граница до наши дни. Това е линията, която захваща от десния бряг на река Сава, върви на юг по водораздела на Колубара и Морава, след това по тоя на Сръбска Морава и Ибър към Скадар и Адриатическо море.|}}
Резултатите на Гаврил Занетов са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref>
▲Резултатите са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език. <ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>
== Етнография ==
Важно е отбелязването на [[Милан Миличевич]], че: {{цитат|Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.|}} Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия
▲Важно е отбелязването на [[Милан Миличевич]], че: {{цитат|Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.|}} Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 148 – 160 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
Изключителна етнографска отлика на Поморавието от останалата Сърбия е хоризонталното клатене на глава за утвърдителен знак и обратното, понеже навсякъде другаде с изключение на Тимошко е обратното –
В този смисъл
[[File:S. Srbija.pdf|мини|450п|Сръбска гледна точка за населението в Поморавската област на [[Кралство Сърбия]] (Северна Сърбия)<br />▼
{{legend||3. светло жълто – преселници от поречието на [[Българска Морава]] и [[Вардар|Повардарието]]}}▼
▲[[
{{legend||4. синьо – [[Тимок|томошко]]-[[Браничево|браничевско]] население}}▼
{{legend||
{{legend||
▲{{legend||3. светло жълто
{{legend||7. сиво – [[власи]] – виж и [[власи в Сърбия]]}}]]▼
▲''1. Населението в Поморавието се състои главно от преселници от южните и източните български земи в периода от началото на 18 век и насетне.''
{{legend||5. тъмно червено – [[Шопи|шопско]] (или [[торлаци|торлашко]]) население}}
{{legend||6. черни точки – сръбски преселници оттатък [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]] (главно от [[Войводина]])}}
▲''2. Старото средновековно моравско население (староседелци или на ср. ''старинци'') също е било от български произход.''
▲''3. Сръбските колонизатори в областа от западните предели и Войводина се различават във всяко отношение от местното население.''
▲''4. Косовско-моравския говор на населението е донякъде посърбен, като за областта е типична диглосията.'' <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
== Източници ==
<references/>
== Литература ==
* [[Тихомир Павлов]]. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта)“. София, Издание на
* [[Тихомир Павлов]]. „От Тимок до Морава, Битови и езикови изследвания на моравските българи. С приложение ''„Типът и езика на моравския българин в новата сръбска
* [[Тихомир Павлов]]. „Подвизите на хайдут Велко и съдбата на българщината в Моравско“. 28 стр., 1931 година
* [[Стилиян Чилингиров]]. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/St_Chilingirov_Pomoravija_po_SR-sv.pdf „Поморавия по сръбски свидетелства“]. Исторически издирвания с една карта. Второ допълнено издание. Скопие, Печатница, цинкография и книговезница „Българско дело“, 286 стр., 1942
* [[Анастас Иширков]]. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Ishirkov_Zap_Kr_BG_zemja.pdf „[[Западните краища на българската земя]]. Бележки и материали“]. 1915 година
* [[Анастас Иширков]]. „Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско“. писана за нашите делегати на бъдещата мирна конференция, 21 стр., 1917
* [[Анастас Иширков]]. „Град Враня и Вранско“. 26 стр., 1918
* [[Анастас Иширков]]. „Моравската военно-инспекционна област“. 18 стр., 1918
* [[Гаврил Занетов]]. „В Сръбско и Хърватско“. 1898
* [[Гаврил Занетов]].
* [[Гаврил Занетов]].
* [[Гаврил Занетов]]. „Западните предели на българската народност“. 1916
* [[Гаврил Занетов]].
* [[Гаврил Занетов]].
* [[Беньо Цонев]]. „Произход, име и език на Моравците“. София, 84 стр., 1918
* [[Христо Герчев]].
* [[Александър Теодоров-Балан]]. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Balan_Han_Zah_Jugozapadno_Moravsko.pdf „Българите в Югозападно Моравско по Йохан фон Хан“]. 64 стр., Библиотека „Балкански въпрос” кн. 5, 1917 година; компютърен превод от английски Ж. Войников; на оригиналната корица: ''A. Teodoroff-Balan, „Bulgarians in Southwest Moravia“, The „Balkan Question“ Library, Book 5, Sofia, September, 1917''
* [[Цено Лазаров]]. „Културно-политическа съдба на Македония и Моравско“. Скопие, 38 стр., 1942
* [[Ганчо Ценов]]. „Русия и Завоевателните стремежи на сърбите“. Историко-политическо издирване, 133 стр. София. 1915 г.
*
* [[Жером-Адолф Бланки]]. „Пътуване из България през 1841 година“. издателство „Колибри“, ISBN 978-954-529-367-2, 2005
* [[Игор Дамянов]]. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Damjanov_Nichko_vastanie_1841.pdf „Нишкото възстание през 1841 година и европейската дипломация“]. Военно издателство. София. 1992 г.
* [[Игор Дамянов]]. „Нишкото възстание през 1841 година и европейската дипломация“. издателство „Труд“, 2005
* [[Стоян Райчевски]]. „Нишавските българи“. ИК „Балкани“, София, ISBN 954-8353-79-2, 2007
* [[БАН]]. „История на България“ том 7 стр. 421 – 424. Издателство на БАН, София, 1991 г.
{{Историко-географски области в Сърбия}}
|