Дюк Елингтън: Разлика между версии

▲Едуард Кенеди Елингтън, по прякор Дюк, е роден на 29 април 1899 г. в семейството на Джеймс Едуард Елингтън и Дейзи Кенеди Елингтън. Дейзи и Джей Ий са и двамата пианисти. Дейзи предпочита салонната музика, а Джей Ий - оперните арии. Те живеят с прародителите му по майчина линия на Айда Плейс №2129 (сега Уард Плейс), в Западния край на [[Вашингтон]]. Бащата е роден в Линкълтън, Северна Каролина, на 15 април 1879 г., и се мести във Вашингтон през 1886 заедно с родителите си. Дейзи Кенеди е родена в столицата Вашингтон на 4 януари 1879 г., и е дъщеря на освободен американски роб. Джеймс Елингтън прави планове да постъпи в Американския флот.

▲На 7 години започва да взима уроци по пиано от Мариета Клинкскейлс. Дейзи заобгражда сина си с достолепни жени, за да укрепят обноските му и да го научат да живее елегантно. Приятелите му от детството му отбелязват "неговото отпуснато, небрежно поведение, непринуденото му благоприличие, и издокараните му дрехи, които му доставят осанката на един млад благородник", и започват да го наричат Дюк (Херцога). Елингтън отдава авторството на прякора на приятеля си Едгар Макентри. "Мисля, че той почувства, че за да бъда достоен за неговото постоянно другарство, трябва да имам титла. Така че той ме нарече Дюк."

▲Въпреки че взима уроци по пиано, той се увлича повече по бейзбола. "Президентът Рузвелт (Теди) идваше понякога с коня ся, и спираше да ни гледа как играем", спомня си той. Елингтън се записва в Армстронг Текникъл Хай Скул във Вашингтон. Първата му работа е като продавач на фъстъци в бейзболните мачове на Уошингтън Сенатърс.

▲През лятото на 1914 г., докато работи като служител на лимонадена станция в кафе "Пудел Дог", той пише първата си композиция: "Soda Fountain Rag" ('Раг от лимонадената станция', известна още като "Poodle Dog Rag", 'Раг от Пудел Дог'). Елингтън пише "Soda Fountain Rag" по слух, тъй като тогава не може да чете и пише музика. "Свирех "Soda Fountain Rag" като танц за една или две стъпки, като валц, танго, и фокстрот.", казва Елингтън в спомените си. "Слушателите никога не узнаха, че това е едно и също парче. Установих се като човек със собствен репертоар." В автобиографията си "Музиката е моята любима" (1973), Елингтън пише, че пропуска повече от уроците, на които трябва да ходи, тъй като чувства, че да свири на пиано не е сред заложбите му. Елингтън започва да се промъква в билярдната зала на Франк Холидей, когато е на 14. Слушането на пианистите от залата възпламенява интереса на младежа към инструмента и той започва да приема уроците по-сериозно. Сред пианистите, които слуша тогава, са Док Пери, Лестър Дишман, Луис Браун, Търнър Лейтън, Гърти Уелс, Клерънс Баузър, Стики Мак, Блайнд Джони, Клиф Джаксън, Клод Хопкинс, Фил Уард, Керълайн Торнтън, Лъки Робъртс, Юби Блейк, Джо Рочестър и Харви Брукс.

▲Започва да слуша, гледа и имитира пианистите на рагтайм, не само във Вашингтон, но също и във Филаделфия и Атлантик Сити, където ходи на ваканция с майка си през летните месеци. Музикалният учител от Дънбар Хай Скул, Хенри Лий Грант, му дава частни уроци по хармония. С допълнителното наставничество на вашингтонския пианист и бендлидер Оливър Пери - Док, Елингтън се научава да чете партитури, да излъчва професионализъм, и да подобри техниката си. Елингтън се вдъхновява от първите си срещи със страйд пианистите Джеймс П. Джонсън и Лъки Робъртс. По-късно, когато е в Ню Йорк, той се консултира с Уил Мериън Кук, Фетс Уолър и Сидни Бекет. Елингтън започва да изнася кратки представления (гигове) в кафенета и клубове, вътре и извън Вашингтон, и привързаността му става толкова силна, че той скоро отказва стипендия по изкуства в института Прат, Бруклин, през 1916 г. Три месеца преди да завърши, той напуска Армстронг Менюъл Трейнинг Скул, където учи търговско изкуство.