Разлика между версии на „ЗИТ-151“

22 bytes added ,  преди 3 години
м
Бот: Козметични промени
м (Бот: Козметични промени)
'''ЗИТ-151''' е наименованието на първата промишлено произведена серия [[България|българска]] [[компютър|електронно изчислителна машина (ЕИМ)]]. Произвежда се от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в [[София]] по [[лиценз]] на японската „Facom-230–30“ на фирмата „[[Фуджицу]]“. Внедряването ѝѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж доставени от [[Япония]]. В ЗИТ се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод „репинг“ ([[wire wrap]]). Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на куплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи – [[диод]]и и [[транзистор]]и. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска – производство на [[Завод за полупроводници|Завода за полупроводници]] – [[Ботевград]], а използваните магнитни материали са заменени с такива произвеждани в България и внос от [[ГДР]].
 
Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът по внедряването в производство и техническото обслужване в страната е ръководен от инженер [[Иван Марангозов]].
 
== Компютърна конфигурация ==
[[FileФайл:Detail of a 1Kb ferrite core RAM-module of an 1960s Electrologica X1 computer.jpg|thumbмини|200px|Детаил от 1Kb RAM модул на феритова памет. От подобни модули е изграждана оперативната и постоянната памет на ЕИМ до 70-те години]]
[[FileФайл:Papertape.jpg|thumbмини|200px|Носител на информация – 8-пътечкова хартиена перфолента. По-малките перфорации са за синхроимпулсите при четене]]
[[FileФайл:DW-21 drukarka wierszowa (I19720708).png|thumbмини|200px|Изходно периферно устройство за широк печат DW -21, полско производство. Снет е защитният капак от лявата страна]]
[[FileФайл:Drukarka wierszowa beben.jpg|thumbмини|200px|Символи по образувателната на цилиндъра на печатащия барабан на DW 21]]
 
* Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина ([[телетип]]);
* Променливотоков стабилизатор на напрежение с мощност 25 kW.
 
== Възможности на ЕИМ ==
ЗИТ 151 притежава качествата на лицензния компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела Facom 231, новият модел ЕИМ притежава по-високи възможности. Чрез функционални разширения се постига 10 пъти по-висока скорост на обработката на данни. За 10 разрядна дума е постигната средна скорост на аритметичните действия :
::събиране - 58,3 μs
::изваждане - 82,5 μs
::умножение - 850 μs
При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати:
::събиране - 150 μs
::изваждане - 200 μs
::умножение - 1400 μs
Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. <ref>{{икона|en}} [http://museum.ipsj.or.jp/en/computer/main/0001.html Компютърен музей. Исторически компютър Fujitsu Facom 230 (Fujitsu 230-30). Снимка на изчислителен център с 230-30]</ref>, където ''har'' (''hartley'' - хартли) е единица количество информация равна на log<sub>2</sub>10 = 3,323 бита.
 
== Производствено коопериране ==
Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на [[Печатна платка|печатните платки]], куплунги, свързващи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина „спойка вълна“. Шкафът ОЗУ (оперативното запаметяващо устройство) и ПЗУ (постоянното запаметяващо устройство) се изработва на базата на [[феритна памет|феритни сърцевини]] в ЗЗУ ([[АК Пластроник|Завод за запаметяващи устройства]])- гр. [[Велико Търново]]. Производството на запаметяващите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. [[Пловдив]]. Електрическата пишеща машина за диалог и управление (вход и изход) на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини – [[Пловдив]]. Японските четец на карти и четец на лента са заменени с такива устройства на чешката фирма „Аритма“. Широкият печат е заменен с внесен такъв от [[САЩ]], производство на фирмата „[[Хюлет-Пакард]]“ (5 броя), и по-късно с произвеждания в социалистическия лагер бърз широк печат модел DW 21, полско производство по внедрен английски лиценз.
 
== Начало и развитие ==
[[FileФайл:Bundesarchiv Bild 183-S1024-016, VEB Robotron Elektronik Dresden, Computer EC 1040.jpg|thumbмини|250px|ЕС 1040 от единната система компютри, произвеждана в ГДР от VEB Robotron Elektronik Dresden]]
С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се поставя началото за производство на [[Мейнфрейм компютър|големи ЕИМ]]. Внедряването на тази система за производство предлага на пазара една изчислителна машина, но и създава кадри за производство и обслужване на такава техника, внедрява технология за производство непознато дотогава в България, създава нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в ЗИТ се произвежда [[Централен процесор|централният процесор]] ЕС 2020, системата [[ЕС 1020]], както и окомплектовката за всички произвеждани ЕИМ в социалистическия лагер от ЕС от подсистеми за [[Запаметяващо устройство на твърд магнитен диск|запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД)]] (управление плюс 6 бр. запаметяващи устройства – 7 Mb или 29 Mb) и подсистемите за [[Устройство с магнитна лента|запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ)]] (управляващ блок плюс 6 бр. периферни запаметяващи устройства). В [[Благоевград]] се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в [[Русе]] се произвеждат печатните платки в специализирания Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО [[ИЗОТ]]. В гр. [[Стара Загора]] започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в социалистическия лагер. [[Електроника (завод)|Завод Електроника]] в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ. В Пловдив са специализираните заводи за производство на периферни устройства – Завод за пишещи машини, Завод за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) и Завода за периферни устройства (ЗПУ), който произвежда флопи-дисково периферно устройство (ЗУМГД). В [[Пазарджик]] в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители – дискови пакети за ЗУМД. В [[Пловдив]] завод „Кочо Цветаров“ произвежда [[Гъвкав магнитен диск|дискети]] за [[Флопи-дисково устройство|флопи-дискови устройства]]. Създаваните български продукти са предназначени изключително за допълване листата на [[Периферно устройство|периферните устройства]], включвани към изчислителните машини от единната система в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020).