Въстание на Константин и Фружин: Разлика между версии

В началото на 15 в. победоносните завоевателни войни на Османската империя са прекъснати. През [[1402]] г. войските на [[султан]] [[Баязид I]] са разгромени от монголския завоевател Тимур (Тамерлан) в битката при Анкара, а той самият умира в плен. Приелият васалитет княз [[Стефан Лазаревич]] и рицарите му спасяват един от синовете на Баязид и султанската хазна.<ref>Tucker 2010, стр. 141.</ref> Настъпват междуособни борби за наследството и трона, които продължават цяло десетилетие и отслабват допълнително османската държава. В [[1403]] – [[1404]] владетелите на застрашените [[Унгария]], [[Сърбия]], [[Босна]], [[Влашко]] сключват военен съюз воден от бъдещия император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд I]].

 

 

Според други източници въстанието продължило доста по-дълго и било потушено през [[1413]] край река [[Темска]].<ref name=":0" />

 

 

== Ход ==

Кампанията започва с настъпление в Подунавието. След успешно нахлуване на Мирчо Стари и цар Константин ІІ Асен в [[1404]] г. от влахо-българската войска е превзета [[Силистра]], а през [[1406]] г. и по-голямата част от [[Добруджа]] и земи във [[Видинско]]. В [[1407]]– [[1408]] г. Мирчо Стари разбива турците при [[Дръстър]] и привлича [[Акънджии|акънджийските отряди]], докато Константин ІІ Асен, заедно с Фружин, действа в западните български предели. Военните действия в [[Поморавие|Нишко]] и [[Тимошко]] придобиват голям размах през [[1408]] г. обхващайки почти всички територии на [[Видинско царство|Видинското царство]] и достигат тези на бившето [[Търновско царство]]. Във [[Видин]], [[Ниш]] и [[Пирот]] турското господство е временно премахнато. С унгарската армия на крал Сигизмунд се движи [[Иван Шишман|Шишмановият]] син [[Фружин]]. Двамата се ползват с подкрепата и на сръбския [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].

 

 

През [[1412]] г., [[Муса Челеби]], противник на Сюлейман Челеби, завзема Видин и други крепости северно от Балкана, продължава похода си от Западна към Североизточна България и оттам – към [[Македония (област)|Македония]]. С нечувани изстъпления до [[април]] [[1413]] г. турците установяват властта си, но съпротивата продължава и въстаническите отряди вземат страната на третия претендент за османския трон и бъдещ султан [[Мехмед I]]. Муса е убит от него в битката при [[Калково (Софийско)|с. Чамурлии]], Софийско, пленените християни са освободени и с българския цар, влашкия войвода и други е договорен мир, но в [[1416]] г. в [[Лудогорие]]то избухва въстание срещу султан [[Мехмед I]], водено от шейх [[Махмуд Бедредин Симави|Бедредин Симави]], който проповядва равенство и братство между християни и мюсюлмани и естествено е подкрепен от българското население на полуострова. Следват нови битки и кръвопролития в цяла България. В [[1417]] съпротивата в Североизточна България е подавена и многобройни турски войски минават във Влашко. В южна посока турците атакуват и същата година завладяват част от [[Албания]]. Шейхът е обесен в Сяр в [[1418]] г. Константин и Фружин не са пленени. Фружин намира убежище в [[Кралство Унгария|Унгария]], а по-късно и Константин се оттегля в [[Белград]], където умира в [[1422]] г.

== Източници ==

<references />

== Библиография ==

* ''Пейчев, А. и др.'' „1300 години на стража“. София, 1984, Военно издателство, с. 98

* [https://books.google.bg/books?id=OXS7AAAAIAAJ Annual, Volume 17], The Board 1982

 

{{Български въстания срещу османската власт}}