Спасеният език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Нобеловата награда: кор факт грешка |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
| бележки =
}}
''''''„Спасеният език. Историята на една младост“'''''' ({{lang-de|Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend}}) е първи том от [[автобиография|автобиографична]] поредица на [[Австрия|австрийския]] писател от еврейски произход [[Елиас Канети]] (1905
Елиас Канети получава [[Нобелова награда за литература]] през [[1981]] година за за цялостното си творчество.
Line 27 ⟶ 26:
Книгата ''„Спасеният език“'' разказва за неговото детство. Основната мисъл в тези ранни спомени е за превода от езика на детството на езика на настоящето, от езика на преживяванията и вълненията на езика на логоса и рационалното. Канети потвърждава тезата, че когато един човек твърде рано напусне родното си място, запомня повече елементи и събития, отколкото ако беше останал там още дълго време. Може би за самата еврейска душа характерно е търсенето и съхраняването на времето – [[Марсел Пруст]], [[Анри Бергсон]] са добри примери за това. От значение е и описанието, което той прави на родния си град [[Русе]] (наричан от него Русчук), както и на българите. Книгата се състои от пет части – ''[[Русе]]'' (1905 – 1911), ''[[Манчестър]]'' (1911 – 1913), ''[[Виена]]'' (1913 – 1916), ''[[Цюрих]]-Шойхцерщрасе'' (1916 – 1919), ''Цюрих-Тифенбрунен'' (1919 – 1921).
=== Русчук ===
[[Картинка:Elias Canettis fødested.JPG|thumb|360px|left|„Дом Канети“ на ул. „Славянска“ 12 в Русе, където в началото на XX в. се е намирал магазинът на стария Канети, описан подробно в ''„Спасеният език“'']]
Канети започва спомените си с думите: ''„Русчук, в долното течение на [[Дунав]]а, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в [[България]], давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика“''. Родителите му са образовани хора, завършили във Виена и дори участвали в представленията на русенския театър, който по това време е любителски. Майка му е от рода Ардети, а баща му – от рода Канети, идващ от [[Истанбул]]. Предшествениците им през [[1492]] г. биват изгонени от [[Испания]] и се заселват в [[Османската империя]], за която Канети пише, че се отнасяла към евреите по-добре, отколкото към християните. В резултат на това повечето евреи продължавали да бъдат турски поданици. Спомените на Канети от Русе не са много, но са впечатляващи – разказ за убийство от ревност, за [[Халеевата комета]], за пожар, за една детска закачка, можеща да има фатални последици. Той споделя: ''„Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило в Русчук“''.
| |||