Уикипедия

Горнолужишки език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 16x тире, 9x заглавие-стил, 2x нов ред, 323 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 16:
}}
 
'''Горнолужишкият език''' се говори от населението на историческата област Горна Лужица (в югоизточната част на съвременната провинция [[Саксония]], Германия, нем. Оберлаузиц). Отнася се към западната група на [[славянски езици|славянските езици]]. Общият брой на говорещите го [[лужишки сърби]] е около 50 000 души, които живеят предимно в [[Саксония]]. В морфологията си горнолужишкият език пази някои архаични черти - – двойствено число, запазени форми за простите минали времена. Ударението пада винаги на първата сричка.
 
== История ==
Най-ранните писмени паметници са от 16 век (Бауценска клетва - – 1532). Между 13 и 16 век в районите, където живеят лужишките сърби се заселват много немци и започва политика на германизация. Езикът е официално забраняван няколко пъти (1293 в Бернбург, 1327 в Цвикау и
Лайпциг, 1424 - – в Майсен). През 19 век езикът се развива значително - – издават се сборници с народни песни и се създават значителен брой нови художествени творби. По времето на Ваймарската република и на Хитлеровия режим езикът бива повторно забранен. След 1949 г. в конституцията на ГДР изрично се дава право на двуезичие на лужишките сърби и се субсидират вестници и списания на горнолужишки език. След обединението на Германия горнолужишкият език е един от официално признатите малцинствени езици в [[Германия]] (положения в конституциите на провинциите Бранденбург и Саксония и във федералния закон за съдебната власт). Днес езикът се
преподава в 25 начални училища и е задължителен език в Лужишката гимназия в Бауцен. Има и всекидневни радиопредавания на горнолужишки.
 
== Азбука ==
Използва се латинска азбука.
 
== Съществителни имена ==
Горнолужишкият език се характеризира със седем падежа при имената - – именителен, родителен, дателен, родителен, винителен, местен и звателен. Творителен и местен падеж се употребяват само след определени предлози. Формата за звателен падеж за женски и среден род съвпада с тази за именителен падеж. Различават се следните четири склонения при съществителните имена в единствено число - – две за мъжки род (едно за живи същества (хора, животни) и едно за предмети (вкл. растения)), по едно за женски и за среден род. В двойствено и множествено число има три
склонения - – две за мъжки род (едно за одушевени и едно за неодушевени същества (вкл. животни)) и едно за среден и женски род.
 
*Пример за склонение на някои съществителни
Ред 41:
|-
|
|м.р.
|м.р.
|ж.р.
|ж.р.
Ред 48:
|ср.р.
|-
|и.
|nan
|štom
|žona
|woda
|koleso
|zbožo
|-
|р.
|nana
|štoma
|žony
|wody
|kolesa
|zboža
|-
Ред 67:
|nanej
|štomej
| žonje
| wodźe
|kolesu
|zbožu
|-
Ред 75:
|nana
|štom
| žonu
|wodu
|koleso
|zbožo
|-
|т.
|z nanom
|ze štomom
|ze žonu
|z wodu
|z kolesom
|z zbožom
|-
|м.
|w nanje
|w štomje
|w žonje
|we wodźe
|na kolesu
|na zbožu
|-
|з.
| nano
|štomo
|žona
|woda
|koleso
Ред 106:
|}
 
== Склонение на прилагателните ==
В склонението на прилагателните няма разлика според рода в двойствено и множествено число, но има разлика в зависимост от критерия одушевеност/неодушевеност. Например:
*''Jana widźi starej konjej.'' Яна вижда два стари коня. (неодушевен)
*''Jana widźi stareju nanow.'' Яна вижда двама стари бащи. (одушевен)
*''Jana widźi stare konje.'' Яна вижда стари коне. (неодушевен)
*''Jana widźi starych nanow.'' Яна вижда стари бащи. (одушевен)
 
== Глаголи ==
При глаголите също е запазена категорията двойствено число. Прави се разлика между следните форми:
*''wón pisa'' той пише, ''wonej pisatej'' те (двама) пишат, ''woni pisaja'' те (няколко) пишат.
*''wón čita'' той чете, ''wonej čitatej'' те (двама) четат, ''woni čitaja'' те (няколко) четат.
===Сегашно време===▼
 
▲=== Сегашно време ===
Различават се три спрежения: а-спрежение, i-спрежение, е-спрежение. Местоименията за 3. л. мн. ч. са две - – ''woni'' за одушевени, а ''wone'' за неодушевени предмети. Обикновено местоименията се изпускат, тъй като се подразбират от формата на глагола.
 
{| class="prettytable"
Ред 128:
|-
|
| mjetać
| činić
| prosyć
|-
|1. ед.
|mjetam
| činju
| prošu
|-
|2. ед.
| mjetaš
| činiš
| prosyš
|-
|3. ед.
| mjeta
| čini
| prosy
|-
|1. дв.
|mjetamoj
| činimoj
| prosymoj
|-
|2. дв.
|mjetatej
| činitej
| prosytej
|-
|3. дв.
|mjetatej
| činitej
| prosytej
|-
|1. мн.
| mjetamy
| činimy
| prosymy
|-
|2. мн.
|mjetaće
| činiće
| prosyće
|-
|3. мн.
| mjetaja
| činja
| proša
|-
|}
 
e-спрежението обхваща всички глаголи с окончания в инфинитива -nyć, -c, -sć, -zć, всички многосричкови глаголи на -ować и повечето едносрични глаголи.
 
Когато основата на глагола завършва на d, k, n, r и t (1. ед. + 3 мн.), тя се променя съответно в dź, č, nj, rj и ć в останалите лица (''syc'' кося: ''syku'' кося, ''syčeš'' косиш и.т.н.).
 
{| class="prettytable"
Ред 192:
|-
| инф.
|wobjedować
| wuknyć
| syc
| njesć
| pić
|-
|1. ед.
|wobjeduju
| wuknu
| syku
| njesu
| piju
|-
|2. ед.
|wobjeduješ
| wuknješ
| syčeš
| njeseš
| piješ
|-
|3. ед.
|wobjeduje
| wuknje
| syče
| njese
| pije
|-
|1. дв.
|wobjedujemoj
| wuknjemoj
| syčemoj
| njesemoj
| pijemoj
|-
|2. дв.
|wobjedujetej
| wuknjetej
| syčetej
| njesetej
| pijetej
|-
|3. дв.
|wobjedujetej
| wuknjetej
| syčetej
| njesetej
| pijetej
|- ▼
|31. мн. ▼
|wobjedujemy ▼
|wuknjemy ▼
| syčemy ▼
| njesemy ▼
| pijemy ▼
|-
|12. мн.
|wobjedujeće ▼
▲|wobjedujemy
| wuknjeće ▼
▲|wuknjemy
| syčeće ▼
▲| syčemy
| njeseće ▼
▲| njesemy
| pijeće ▼
▲| pijemy
|-
|23. мн.
|wobjeduja ▼
▲|wobjedujeće
| wuknu ▼
▲| wuknjeće
| syku ▼
▲| syčeće
| njesu ▼
▲| njeseće
| pija ▼
▲| pijeće
|-
▲|3. мн.
▲|wobjeduja
▲| wuknu
▲| syku
▲| njesu
▲| pija
▲|-
|}
 
=== Вид на глагола ===
Както и в останалите славянски езици глаголът в горнолужишки притежава категорията вид.
 
Глаголи от свършен вид се образуват от глаголите от несвършен вид с помощта на представки или наставка -н-:
*''čitać'' чета - – ''přečitać'' прочета, ''dočitać'' дочета, ''počitać'' попрочета
*''pisać'' пиша - – ''napisać'' напиша
*''mazać'' мажа - – ''namazać'' намажа
*''rězać'' режа - – ''rěznyć'' резна
*''padać'' падам - – ''padnyć'' падна
Глаголи от несвършен вид се образуват от глаголи от свършен вид с помощта на наставка -''ow''- или флексия на корена, както и на български:
*''kupić'' купя - – ''kupować'' купувам
*''wotmołwić'' отговоря - – ''wotmołwjeć'' отговарям
*''skočić'' скоча - – ''skakać'' скачам
 
Сегашно време се образува от глаголите от несвършен вид:
*''Nan nowiny čita.'' Бащата чете вестник.
*''Hólcaj kopańcu hrajetej.'' Двете момчета играят футбол.
 
=== Бъдеще време ===
В горнолужишкия език се употребяват две бъдещи времена, както и на руски, чешки, украински и.т.н. Простото бъдеще време се изразява чрез формите за сегашно време на глаголите от свършен вид:
*''Nan nowiny přečita.'' Бащата ще прочете вестника.
*''Holca list napisa.'' Момичето ще напише писмо.
 
Сложното бъдеще време се образува от личните форми на глагола ''być'' + инфинитив:
*''budźeš čitać'' ще четеш, ''budźemoj čitać'' ние (двама) ще четем, ''budźeće čitać'' вие (няколко) ще четете.
 
=== Минали времена ===
Сложното минало време (перфект) изразява действие, което е приключило към момента на говоренето. То играе в определени случаи и ролята на бъдеще предварително време.
*''Wčera smy w měsće byli.'' Вчера бяхме в града.
*''Jutře sym to zaso zabył.'' Утре пак ще съм забравил това.
 
Образува се от формите за сегашно време на глагола ''być'' съм + миналото деятелно причастие на глагола (окончание -''ł'' за мъжки, -''ła'' за женски и -''ło'' за среден род):
*''Hanka, sy ty tam była? - Haj, ja sym tam była.'' Анка, там ли беше? - Да, там бях.
*''Měrćin je to powědał.'' Мартин разказа това.
*''Słónco je swěćiło.'' Слънцето е светило.
 
В двойствено число причастието приема окончание -''łoj'', а в множествено: -''li'':
*''Handrij a Jana stej po zahrodźe běhałoj.'' Андрей и Яна са се разхождали в градината.
*''Studentki a studenća su jara wjele pili.'' Студентките и студентите са пили много.
 
Горнолужишкият език пази все още формите на простите минали времена, които са отмрели в останалите славянски езици, с изключение на българския.
 
Формите за простите минали времена (аорист, имперфект) се образуват само от инфинитивната основа, както е и в класически старобългарски. Пример:
*''nawuknyć'' -> ''nawukny''-
*''so zalubować'' -> ''so zalubowa''-
*''přečitać'' -> ''přečita''-
 
Минало свършено време (аорист) се образува само от глаголите от свършен вид:
Ред 317:
!(да) се влюбя
!(да) науча
!(да) се зарадвам
|-
|инфинитив
|přečitać
| so zalubować
| nawuknyć
| zwjeselić
|-
|1. ед.
| přečitach
| so zalubowach
| nawuknych
| zwjeselich
|-
|2. ед.
|přečita
| so zalubowa
| nawukny
| zwjeseli
|-
|3. ед.
|přečita
| so zalubowa
| nawukny
| zwjeseli
|-
|1. дв.
|přečitachmoj
| so zalubowachmoj
| nawuknychmoj
| zwjeselichmoj
|-
|2. дв.
|přečitaštej
| so zalubowaštej
| nawuknyštej
| zwjeselištej
|-
|3. дв.
|přečitaštej
| so zalubowaštej
| nawuknyštej
| zwjeselištej
|-
|1. мн.
|přečitachmy
| so zalubowachmy
| nawuknychmy
| zwjeselichmy
|-
|2. мн.
|přečitašće
| so zalubowašće
| nawuknyšće
| zwjeselišće
|-
|3. мн.
|přečitachu
| so zalubowachu
| nawuknychu
| zwjeselichu
|}
 
Ред 384:
{| class="prettytable"
!глагол
!чета
!влюбвам се
!уча
!радвам се
|-
|инфинитив
|čitać
| so lubować
|wuknyć
|so wjeselić
|-
|1. ед.
|čitach
|so lubowach
|wuknjech
|so wjeselach
|-
|2. ед.
| čitaše
|so lubowaše
|wuknješe
|so wjeseleše
|-
|3. ед.
| čitaše
|so lubowaše
|wuknješe
|so wjeseleše
|-
|1. дв.
|čitachmoj
|so lubowachmoj
|wuknjechmoj
|so wjeselachmoj
|-
|2. дв.
|čitaštej
|so lubowaštej
|wuknještej
|so wjeseleštej
|-
|3. дв.
|čitaštej
|so lubowaštej
|wuknještej
|so wjeseleštej
|-
|1. мн.
|čitachmy
|so lubowachmy
|wuknjechmy
|so wjeselachmy
|-
|2. мн.
|čitašće
|so lubowašće
|wuknješće
|so wjeselešće
|-
|3. мн.
|čitachu
|so lubowachu
|wuknjechu
|so wjeselachu
|-
|}
 
Примери:
*''wón čitaše'' (нсв) той четеше - ''wón přečita'' (св) той прочете.
*''wona pječeše'' (нсв) тя печеше - ''wona dopječe'' (св) тя допече.
*''Měrćin cyły wječor zajimawu knihu čitaše, ju pak njedočita.'' Мартин четеше цяла вечер интересна книга, но не я дочете.
 
===Минало предварително време===
Миналото предварително време в горнолужишки и български се образува по еднакъв начин - от фомите за минало време на спомаг. глагол ''być'' + минало деятелно причастие.
 
Пример:
Ред 463:
 
===Условно наклонение===
Условното наклонение се образува както в български с помощта на особена форма на глагола ''być'':
 
{| class="prettytable"
Ред 470:
! дв. ч.
! мн. ч.
|-
|1.
| bych čitał,-a
| bychmoj čitałoj
| bychmy čitali
|-
|2.
|by čitał,-a
| byštej čitałoj
| byšće čitali
|-
|3.
|by čitał,-a
| byštej čitałoj
| bychu čitali
|-
|}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Горнолужишки_език“.