Горнолужишки език
Горнолужишкият език се говори от населението на историческата област Горна Лужица (в югоизточната част на съвременната провинция Саксония, Германия, нем. Оберлаузиц). Отнася се към западната група на славянските езици. Общият брой на говорещите го лужишки сърби е около 50 000 души, които живеят предимно в Саксония. В морфологията си горнолужишкият език пази някои архаични черти – двойствено число, запазени форми за простите минали времена. Ударението пада винаги на първата сричка.
Горнолужишки език hornjoserbšćina, hornjoserbsce | |
/ˈhɔʀnjɔˌsɛʀpʃt͡ʃina/ | |
Страна | Германия |
---|---|
Регион | Централна Европа Източна Европа |
Говорещи | 50 000 |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Славянски Западнославянски Лужишки Горнолужишки | |
Официално положение | |
Официален в | Саксония |
Регулатор | Горнолужишка комисия |
Кодове | |
ISO 639-1 | – |
ISO 639-2 | hsb |
ISO 639-3 | hsb |
Горнолужишки език в Общомедия |
История
редактиранеНай-ранните писмени паметници са от 16 век (Бауценска клетва – 1532). Между 13 и 16 век в районите, където живеят лужишките сърби се заселват много немци и започва политика на германизация. Езикът е официално забраняван няколко пъти (1293 в Бернбург, 1327 в Цвикау и Лайпциг, 1424 – в Майсен). През 19 век езикът се развива значително – издават се сборници с народни песни и се създават значителен брой нови художествени творби. По времето на Ваймарската република и на Хитлеровия режим езикът бива повторно забранен. След 1949 г. в конституцията на ГДР изрично се дава право на двуезичие на лужишките сърби и се субсидират вестници и списания на горнолужишки език. След обединението на Германия горнолужишкият език е един от официално признатите малцинствени езици в Германия (положения в конституциите на провинциите Бранденбург и Саксония и във федералния закон за съдебната власт). Днес езикът се преподава в 25 начални училища и е задължителен език в Лужишката гимназия в Бауцен. Има и всекидневни радиопредавания на горнолужишки.
Азбука
редактиранеИзползва се латинска азбука.
Съществителни имена
редактиранеГорнолужишкият език се характеризира със седем падежа при имената – именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен и звателен. Творителен и местен падеж се употребяват само след определени предлози. Формата за звателен падеж за женски и среден род съвпада с тази за именителен падеж. Различават се следните четири склонения при съществителните имена в единствено число – две за мъжки род (едно за живи същества (хора, животни) и едно за предмети (вкл. растения)), по едно за женски и за среден род. В двойствено и множествено число има три склонения – две за мъжки род (едно за одушевени и едно за неодушевени същества (вкл. животни)) и едно за среден и женски род.
- Пример за склонение на някои съществителни
същ. | баща | дърво | жена | вода | колело | щастие |
---|---|---|---|---|---|---|
м.р. | м.р. | ж.р. | ж.р. | ср.р. | ср.р. | |
и. | nan | štom | žona | woda | koleso | zbožo |
р. | nana | štoma | žony | wody | kolesa | zboža |
д. | nanej | štomej | žonje | wodźe | kolesu | zbožu |
в. | nana | štom | žonu | wodu | koleso | zbožo |
т. | z nanom | ze štomom | ze žonu | z wodu | z kolesom | z zbožom |
м. | w nanje | w štomje | w žonje | we wodźe | na kolesu | na zbožu |
з. | nano | štomo | žona | woda | koleso | zbožo |
Склонение на прилагателните
редактиранеВ склонението на прилагателните няма разлика според рода в двойствено и множествено число, но има разлика в зависимост от критерия одушевеност/неодушевеност. Например:
- Jana widźi starej konjej. Яна вижда два стари коня. (неодушевен)
- Jana widźi stareju nanow. Яна вижда двама стари бащи. (одушевен)
- Jana widźi stare konje. Яна вижда стари коне. (неодушевен)
- Jana widźi starych nanow. Яна вижда стари бащи. (одушевен)
Глаголи
редактиранеПри глаголите също е запазена категорията двойствено число. Прави се разлика между следните форми:
- wón pisa той пише, wonej pisatej те (двама) пишат, woni pisaja те (няколко) пишат.
- wón čita той чете, wonej čitatej те (двама) четат, woni čitaja те (няколко) четат.
Сегашно време
редактиранеРазличават се три спрежения: а-спрежение, i-спрежение, е-спрежение. Местоименията за 3. л. мн. ч. са две – woni за одушевени, а wone за неодушевени предмети. Обикновено местоименията се изпускат, тъй като се подразбират от формата на глагола.
глагол | хвърлям | правя | моля |
---|---|---|---|
mjetać | činić | prosyć | |
1. ед. | mjetam | činju | prošu |
2. ед. | mjetaš | činiš | prosyš |
3. ед. | mjeta | čini | prosy |
1. дв. | mjetamoj | činimoj | prosymoj |
2. дв. | mjetatej | činitej | prosytej |
3. дв. | mjetatej | činitej | prosytej |
1. мн. | mjetamy | činimy | prosymy |
2. мн. | mjetaće | činiće | prosyće |
3. мн. | mjetaja | činja | proša |
e-спрежението обхваща всички глаголи с окончания в инфинитива -nyć, -c, -sć, -zć, всички многосричкови глаголи на -ować и повечето едносрични глаголи.
Когато основата на глагола завършва на d, k, n, r и t (1. ед. + 3 мн.), тя се променя съответно в dź, č, nj, rj и ć в останалите лица (syc кося: syku кося, syčeš косиш и.т.н.).
глагол | обядвам | уча | кося | нося | пия |
---|---|---|---|---|---|
инф. | wobjedować | wuknyć | syc | njesć | pić |
1. ед. | wobjeduju | wuknu | syku | njesu | piju |
2. ед. | wobjeduješ | wuknješ | syčeš | njeseš | piješ |
3. ед. | wobjeduje | wuknje | syče | njese | pije |
1. дв. | wobjedujemoj | wuknjemoj | syčemoj | njesemoj | pijemoj |
2. дв. | wobjedujetej | wuknjetej | syčetej | njesetej | pijetej |
3. дв. | wobjedujetej | wuknjetej | syčetej | njesetej | pijetej |
1. мн. | wobjedujemy | wuknjemy | syčemy | njesemy | pijemy |
2. мн. | wobjedujeće | wuknjeće | syčeće | njeseće | pijeće |
3. мн. | wobjeduja | wuknu | syku | njesu | pija |
Вид на глагола
редактиранеКакто и в останалите славянски езици глаголът в горнолужишки притежава категорията вид.
Глаголи от свършен вид се образуват от глаголите от несвършен вид с помощта на представки или наставка -н-:
- čitać чета – přečitać прочета, dočitać дочета, počitać попрочета
- pisać пиша – napisać напиша
- mazać мажа – namazać намажа
- rězać режа – rěznyć резна
- padać падам – padnyć падна
Глаголи от несвършен вид се образуват от глаголи от свършен вид с помощта на наставка -ow- или флексия на корена, както и на български:
- kupić купя – kupować купувам
- wotmołwić отговоря – wotmołwjeć отговарям
- skočić скоча – skakać скачам
Сегашно време се образува от глаголите от несвършен вид:
- Nan nowiny čita. Бащата чете вестник.
- Hólcaj kopańcu hrajetej. Двете момчета играят футбол.
Бъдеще време
редактиранеВ горнолужишкия език се употребяват две бъдещи времена, както и на руски, чешки, украински и.т.н. Простото бъдеще време се изразява чрез формите за сегашно време на глаголите от свършен вид:
- Nan nowiny přečita. Бащата ще прочете вестника.
- Holca list napisa. Момичето ще напише писмо.
Сложното бъдеще време се образува от личните форми на глагола być + инфинитив:
- budźeš čitać ще четеш, budźemoj čitać ние (двама) ще четем, budźeće čitać вие (няколко) ще четете.
Минали времена
редактиранеСложното минало време (перфект) изразява действие, което е приключило към момента на говоренето. То играе в определени случаи и ролята на бъдеще предварително време.
- Wčera smy w měsće byli. Вчера бяхме в града.
- Jutře sym to zaso zabył. Утре пак ще съм забравил това.
Образува се от формите за сегашно време на глагола być съм + миналото деятелно причастие на глагола (окончание -ł за мъжки, -ła за женски и -ło за среден род):
- Hanka, sy ty tam była? – Haj, ja sym tam była. Анка, там ли беше? – Да, там бях.
- Měrćin je to powědał. Мартин разказа това.
- Słónco je swěćiło. Слънцето е светило.
В двойствено число причастието приема окончание -łoj, а в множествено: -li:
- Handrij a Jana stej po zahrodźe běhałoj. Андрей и Яна са се разхождали в градината.
- Studentki a studenća su jara wjele pili. Студентките и студентите са пили много.
Горнолужишкият език пази все още формите на простите минали времена, които са отмрели в останалите славянски езици, с изключение на българския.
Формите за простите минали времена (аорист, имперфект) се образуват само от инфинитивната основа, както е и в класически старобългарски. Пример:
- nawuknyć -> nawukny-
- so zalubować -> so zalubowa-
- přečitać -> přečita-
Минало свършено време (аорист) се образува само от глаголите от свършен вид:
глагол | (да) прочета | (да) се влюбя | (да) науча | (да) се зарадвам |
---|---|---|---|---|
инфинитив | přečitać | so zalubować | nawuknyć | zwjeselić |
1. ед. | přečitach | so zalubowach | nawuknych | zwjeselich |
2. ед. | přečita | so zalubowa | nawukny | zwjeseli |
3. ед. | přečita | so zalubowa | nawukny | zwjeseli |
1. дв. | přečitachmoj | so zalubowachmoj | nawuknychmoj | zwjeselichmoj |
2. дв. | přečitaštej | so zalubowaštej | nawuknyštej | zwjeselištej |
3. дв. | přečitaštej | so zalubowaštej | nawuknyštej | zwjeselištej |
1. мн. | přečitachmy | so zalubowachmy | nawuknychmy | zwjeselichmy |
2. мн. | přečitašće | so zalubowašće | nawuknyšće | zwjeselišće |
3. мн. | přečitachu | so zalubowachu | nawuknychu | zwjeselichu |
Минало несвършено време (имперфект) се образува само от глаголите от несвършен вид:
глагол | чета | влюбвам се | уча | радвам се |
---|---|---|---|---|
инфинитив | čitać | so lubować | wuknyć | so wjeselić |
1. ед. | čitach | so lubowach | wuknjech | so wjeselach |
2. ед. | čitaše | so lubowaše | wuknješe | so wjeseleše |
3. ед. | čitaše | so lubowaše | wuknješe | so wjeseleše |
1. дв. | čitachmoj | so lubowachmoj | wuknjechmoj | so wjeselachmoj |
2. дв. | čitaštej | so lubowaštej | wuknještej | so wjeseleštej |
3. дв. | čitaštej | so lubowaštej | wuknještej | so wjeseleštej |
1. мн. | čitachmy | so lubowachmy | wuknjechmy | so wjeselachmy |
2. мн. | čitašće | so lubowašće | wuknješće | so wjeselešće |
3. мн. | čitachu | so lubowachu | wuknjechu | so wjeselachu |
В българския език минало свършено и минало несвършено време имат както глаголите от свършен вид, така и глаголите от несвършен вид. Затова времената се превеждат според смисъла на изречението.
Примери:
- wón čitaše (нсв) той четеше – wón přečita (св) той прочете.
- wona pječeše (нсв) тя печеше – wona dopječe (св) тя допече.
- Měrćin cyły wječor zajimawu knihu čitaše, ju pak njedočita.
- Мартин чѐте [в оригинала: *четеше] цяла вечер интересна книга, но не я дочете.
Минало предварително време
редактиранеМиналото предварително време в горнолужишки и български се образува по еднакъв начин – от фомите за минало време на спомаг. глагол być + минало деятелно причастие.
Пример:
- Jurij chcyše mje wopytać, ale ja běch hižo wotešoł. Георг искаше да ме вземе, но аз вече си бях отишъл.
Условно наклонение
редактиранеУсловното наклонение се образува както в български с помощта на особена форма на глагола być:
ед. ч. | дв. ч. | мн. ч. | |
---|---|---|---|
1. | bych čitał,-a | bychmoj čitałoj | bychmy čitali |
2. | by čitał,-a | byštej čitałoj | byšće čitali |
3. | by čitał,-a | byštej čitałoj | bychu čitali |
Влияние на немския език
редактиранеВ горнолужишкия език по исторически причини има много немски заемки, например: aděrować събирам (< addieren), bleša шише (< Flasche), bur селянин (< Bauer), cybla лук (< Zwiebel), dźak благодаря (< Danke), hamor чук (< Hammer), hela пъкъл (< Hölle), kał зеле (< Kohl), kašćik кутия (< Kasten), kěrchow гробище (< Kirchhof), klóšter манастир (< Kloster), korbik кошница (< Korb), kumšt изкуство (< Kunst), špihel огледало (< Spiegel) и др.
Речник
редактиранеГорнолужишки | Произношение | Български |
---|---|---|
dźeń | джен | ден |
nóc | нуц | нощ |
dźěćo | джечо | дете |
šula | шула | училище, школа |
woheń | вохен | огън |
ja dźěłam | я джелам | аз работя |
dobry dźeń | добри джен | добър ден |
dobre ranje | добре ранйе | добро утро |
Halo! | Хало! | здравей!Ало!Привет! |
Kak so wjedźeš / wjedźeće? | Как со вйеджеш / вйеджече? | Как си / сте? |
Wjedu so derje. | Вйеду со дерйе. | Добре съм |
haj | хай | да |
ně | не | не |
snadź (móže być) | снадж (муже бич) | може би |
dźakuju so | джакую со | благодаря |
prošu | прошу | моля |
Što to je? | Що то йе? | Какво е това? Що е то? |