Превала: Разлика между версии

От северната му страна се издига [[Широка планина]], която е част от Предбалкана и най-високият и връх [[Типчен]] (н.в. 941 м), а от юг Язова планина и най-високият и връх [[Горно Язово]] (наричан от местното население Забръц) — – н.в. 1573 м Язова планина е мощно северно разклонение на най-високият дял на Западна Стара планина, по билото на която минава държавната граница с Република Сърбия. Най-високият ѝ връх е [[Миджур]] На изток от Миджур следват върховете [[Мартинова чука]], [[Голема чука]], [[Вража глава]], [[Трите чуки]] и [[Копрен]]. Разклонението Язова планина започва от връх Мартинова чука. Билото и постепенно се спуска в северна посока достигайки тясната седловина Прокоп ( около 1500 м. н.в.), която разделя землищата на селата Мартиново и Горни Лом. Непосредствено след нея билото достига връх Горно Язово (Забръц), където се разширява и разделя на две. Лявото разклонение се спуска стръмно на север към пирамидалния Черни връх (Църни връх) с н.в. 1021м1021 м в посока Широка планина и връх Типчен, а дясното се снишава постепенно на североизток към [[Остра чука]] и след него се спуска на изток в посока към вр. Яворова глава, Врански камък и др., като завършва западно от с. Белимел.

[[Климат]]ът е умерено континентален, в по-високите части на района – планински. Той се намира под силното въздействие на заобикалящите района планини. Предвид планинския характер на местността температурите са по-ниски от средните за Северозападна България. Зимата е студена (средната януарска температура е около -2 градуса по Целзий), а пролетта хладна и настъпва значително по късно отколкото в Дунавската ранвнина. Лятото не е твърде горещо, летните горещини почти не се чувстват, тъй като и в най горещите дни максималните температури рядко надхвърля 30 градуса по Целзий. През есента, след средата на октомври, средната денонощна температура се задържа трайно под 10 градуса. Режимът на валежите е силно повлиян от Старопланинската верига. Средногодишната сума на валежите в района е една от най високите за страната (за зоните до 2000 м. н.в.), средно 694 мм. Зимните валежи (около 130- – 150 мм.) са от сняг, значително по големи от валежите в Дунавската равнина, особено при нахлуването на студени въздушни течения. Първата снежна покривка се образува през втората половина на ноември, а последната през втората половина на март. Снежната покривка е сравнително устойчива. Тук има средно годишно около 80 дни със снежна покривка, като през януари дебелината и достига 40- – 50 сантиметра. Валежите през пролетта (около 175- – 190 мм.) и есента (около 150- – 175 мм) са значително по малко от летните, които се колебаят в доста широки граници от 240 до 300 мм.

Село Превала е разположено в най-високата част на долината на река Огоста, която извира от Язова планина. Притиснато е между Предбалкана (Широка планина) от север и Стара планина (Язова планина) от юг. С изключение на най-високите части по билото, северните склонове на Язова планина са обрасли с гъсти букови и иглолистни гори, обитавани преимуществено от диви свине, сърни, благородни елени, вълци, лисици и диви котки. Могат да се видят и някой редки за България птици като глухари, орли, соколи и др. През цялата година по склоновете на планината се стичат малки потоци, които при сливането си образуват река Огоста. Издигащата се на север от с. Превала Широка планина е карстов район, изграден от триаски, юрски и кредни варовици с гъсти, на места почти непроходими букови гори, с многобройни пропасти, пещери и подземни реки. В нея на около 12- – 13 км. северно от с. Превала се намира най-източната група на белоградчишките скали. Дължината на тази планина е около 20- – 25 км. а средната ширина около 15 километра. Билото и е ориентирано в посока запад-изток и преминава през скалния венец Запад (с дължина около 5 км.) и върховете Типчен (941 м.), Господин, Тупанков чарк, Мечит, Костин, Церов връх. Въпреки неголемите размери на Широка планина вътрешността и на северозапад от Превала е трудно достъпна поради изпъстрения със скални венци, върхове и тераси карстов терен. Тази част на планината е допълнително насечена и от извиращите в нея две малки реки, чиито долини са като малки терасовидни каньони, увенчани с високи скални венци и зъбери. И Широка и Язова планина са почти безлюдни, туристически пътеки и хижи в тях няма. Десетилетия наред районът е бил затворена гранична зона и това е запазило природата му почти непокътната.

Макар и в лошо състояние в с. Превала са запазени няколко стари къщи с оригинална архитектура типична за северозападния район на България, а също така и една автентична воденица (Дабината воденица), която е съхранена в работно състояние. Селската църква "Св„Св. Възнесение Христово"Христово“ е построена през 1857 г. от майстор Лука Радул. Иконите са от Никола Константинов. През римската епоха до билото на Язова планина, и изворите на Огоста е имало кълдъръмен път. В подножието на планината има следи от градежи. Открита е и натрошена мраморна колона със символа на римските “ Ястреби (Фалконе)”. На Църни връх (Черни връх), са намерени следи от оброчище, дялани камъни, плочи, посветени на римски легион, рисунки на римски орли и други релефи. До разгрома на Чипровското възстание срещу Църни връх, оттатък изворите на Огоста се е намирал Католически манастир, седалище на архиепископ. На север върху скалистия връх, който заради извора на върха местното население нарича Посерко, се е намирала римска крепост в която съгласно иманярски легенди някога е имало "римска„римска банка"банка“. Най-вероятно в района са се намирали работилници за сечене на монети. В подножието на върха лежат останките на средновековен манастир. На североизток от селото се намира връх Градишки венец, където се намират разкопаните от иманяри останки на друга голяма римска крепост. На възвишението Младжина чука, издигащо се на югозапад от селото, също личат следи от древно поселение.

В района са открити десетки пещери и подземни пропасти, повечето от които все още не са проучени. Сред изследваните най-популярна е намиращата се в северния склон на Язова планина, на около 2 километра източно от селото, пещера „Мишин камък“ с дължина 695 м. След входа и, който е висок около 20 м, започва лабиринт от галерии, издълбани от подземните води, които подхранват река Огоста. Лабиринтът води до 2 разширения, дясното е богато на сталактити, сталагмити, синтрови езера, пещерни бисери. Едно южно разклонение на пещерната система води до най-хубавата и най-голямата зала на пещерата – подземен дворец е мощни колони, сталактити, сталагмити, повлеци, завеси. Пещерните води чрез сифон се оттичат в река Огоста. Най дълбоката пропастна пещера в Белоградчишкия карстов район също се намира в землището на с. Превала, това е „Плешовска дупка“ с дължина 742 метра и дълбочина 102 м. Други изследвани пещери в района са "Леви„Леви Шупли камък" -камък“ – (с дължина 342 метра), "Айдушката„Айдушката пещера" -пещера“ – (с дължина 127 метра), "Врелото„Врелото в селото" -селото“ – (с дължина 97 метра), "Еврейски„Еврейски реп" -реп“ – (с дължина 41 метра), "Буко" -„Буко“ – (с дължина 38 метра), "Мицина„Мицина дупка" -дупка“ – (с дължина 36 метра), "Янина„Янина чука" -чука“ – (с дължина 31 метра), "Левица„Левица – врелото" -врелото“ – (с дължина 27 метра), "Ранджова„Ранджова търса" -търса“ – (с дължина 27 метра), "Меча„Меча дупка" -дупка“ – (с дължина 25 метра) и др.

Село Превала е една от най добрите изходни точки за туризъм в района на Чипровската планина. През лятото поляните в Язова планина са изпъстрени с диви ягоди, малини, къпини, а по високите части на планината – вр. Забръц, седловината Прокоп и подножието на Мартинова чука с цели полета от боровинки. При влажно време е пълно с десетки видове гъби (печурка, челядинка, сърнела, масловка, пачи крак и мн. други). По долината на река Огоста и по високо в планината могат да се открият десетки поляни подходящи за бивакуване на открито. На много места има хубави извори (напр. в местностите Кръстин кърш – на северния склон на вр. Забръц, Мръзеново бучие – на северния склон на вр. Остра чука, Цукина шобарка - – 300 м. северно под Черни връх и др.). От вр. Забръц, вр. Остра Чука и Черни връх се разкриват невероятни гледки на запад към Белоградчишките скали и приличащите на застинали морски вълни карстови хълмове "Гламите"„Гламите“; на северозапад към долината на р. Лом; на север към Широка планина, скалната група Стовци, чак до р. Дунав; на изток към язовир Монтана и извисяващата се над него мощна снага на Врачанския балкан; на югоизток към Берковския балкан с връх Ком, китната чипровска котловина и скалните венци на вр. Копрен и Трите чуки, на юг към вр. Миджур, и вр. Мартинова чука, на югозапад към старопланинските върхове Обов и Свети Никола и резервата Чупрене.

Язова планина: с Превала – Черни (Църни) връх (1 ч. 20 мин.); с. Превала – вр. Забръц (през Черни връх) - – около 4.30 часа; с Превала —– вр. Забръц (през долината на р. Огоста по маршрут Дабината воденица, Марков мост, вилата на дивечовъдното стопанство, местностите Долно, Средно и Горно Язово) (около 4 часа); с. Превала —– вр. Остра Чука (през долината на р. Огоста и местността Мръзеново бучие или през Младжина чука и местността Попов дел) - – 3 часа. с. Превала —– вр. Остра Чука (през долината на р. Левица, покрай вр. Мангесина чука, вр. Плешово и вр. Врански камик) - – 3.30 часа. От вр. Остра чука по главното било на Язова планина за около 1.30 ч. се достига вр. Забръц (Горно Язово). От него през високопланинските поляни на тясната седловина Прокоп (1450 м. н.в.) разделяща землищата на с. Горни Лом и Мартиново за още 2.30 около часа може да се стигне до вр. Мартинова чука (2026 м.н.в.) и главното било на Чипровската планина. Разстоянието от връх Мартинова чука до вр. Миджур също се изминава за около 2.30 часа

Изключително красиви са и маршрутите в Широка планина: с. Превала —– вр. Типчен и скалния венец Запад (1 ч. и 20 мин); с Превала —– обзорния връх Посерко (3 ч.); с. Превала —– скалната група Стовци (3 ч. 30 мин.) Възможен е по дълъг туристически преход от с. Гюргич или с.Белотинци през Широка планина (покрай скалната група Стовци) и местността Катински предел (билото на Широка планина) до с. Превала (5 ч.), с последваща връзка с някой от маршрутите в Язова и Чипровска планина. Изключително красива е пътеката, която от Катински предел се изкачва на запад и през превала Ошли гръб се спуска в долината Петавица, оградена от север и от юг от десетки скални венци и зъбери, носещи звучни имена като Викалото, Соколат, Посерко, Хамбарите.... Това е най източната скална група от Белоградчишките скали. Пейзажът е изумително див и много наподобява величествените скалисти пейзажи от класическите уестърни. Не случайно през 1970 години тук е заснет филма "Оцеола"„Оцеола“ с участието на Гойко Митич. Целият южен склон на долината е препречен от скалния венец Запад, дълъг около 5 километра. Той може да бъде преодолян, без алпинистка екипировка, единствено при местността Прелаз чрез изкачване по стръмна, тясна и опасна пътека. Достигайки горната част на скалния венец пътеката се спуска надолу към местността Ситнинска падина където минава асфалтовия път между селата Долни Лом и Превала. Тръгвайки по него на изток след около половин час се излиза на седловината Прекръсте, която е водораздел между долините на реките Лом и Огоста и свързва Черни връх и вр. Типчен. От тук може да се продължи на изток към с. Превала (1,5 км.) или пък да се поеме по черен път изкачващ се през поляните в южна посока. След около километър пътят достига тясно било, където се отклонява пътека изкачваща източния склон на Черни връх. Ако се подмине това разклонение, следва 20 минутно спускане към долината на река Огоста, което приключва в района на местността Марков мост (на около 1.5 километра над с. Превала). Оттук по някой от вече описаните маршрути в Язова планина може да се продължи към вр. Забръц и вр. Мартинова чука.

В планината живеела русокоса мома хубавица —– Русанка. Косата ѝ била като тънко източена коприна, очите ѝ като чисти планински езера, като тънка тополка била снагата ѝ. Смеела се високо и звънко, сякаш пеела камбанка.

- Луд съм по тебе —– отговорил той.

- Не вярвам чак толкоз да лудееш —– засмяла се предизвикателно девойката. - – С какво ще ми докажеш обичта си?

- Готов съм и живота си да дам за тебе —– бързо отговорил той.

- Защо си ми мъртъв? - – засмяла се Русанка. - – По-добре изкачи стадото си на Трите чуки. Щом те видя, че си там, сама ще дойда и ще ти пристана.

- Като не се е изкачвал досега, все така ли ще бъде? - – пак попитала дяволитата Русанка. - – Като искаш да се ожениш за мен, трябва всичко да можеш и от нищо да не се боиш. За треперко и страхливец няма да зачерням живота си.

Помрачнял Ваклин, но нищо не казал. От тоя ден мислел непрестанно как да склони Русанка да се откаже от желанието си. А пред нея дума не смеел да отрони —– боял се да не му се надсмее, да не го подиграе като страхливец. Започнал да изоставя стадото си и да дири път, по който да се изкачи на Трите чуки. И най-сетне открил такъв път и успял не само да се изкачи, но завел и стадото си там. А на върха имало чудна зелена поляна, ненагазвана дори от самодивски крак. Разпуснал стадото по ливадата и то лакомо захрупкало сочната трева.

Отпуснало се сърцето на Ваклин, зарадвал се. Сега и Русанка ще дойде при него и целият тоя недостъпен досега планински свят ще бъде негов. Седнал на края на скалата, извадил кавала си и засвирил. Свирел така, както никога дотогава не бил свирил —– кавалът сякаш плачел от радост. Свирнята се носела из околността, догонвала хубавата и палава Русанка.

Бързо се напасло стадото и вдигнало глава. Млъкнали медените звънци. И в тоя миг на овена дошла дива шега —– както и друг път се шегувал. Изсилил се, блъснал в гърба унесения в свирнята овчар и двамата полетели към огромната зейнала пропаст. След него като обезумели се хвърлили и стоте охранени овце...

"Достигнало„Достигнало до нас"нас“ Елена Огнянова —– Тази легенда си прилича с тази за,,Стовци'', но тези камъни се намират межди селата Превала и Горно Белотинци. От Стовци започва веригата на Белоградчишките скали и завършва с връх Ведерник.

Картинка:Mishin-kamuk-cave.jpg|Пещера "Мишин„Мишин камък"камък“

Картинка:Mishin-kamak-cave-2.jpg|Пещера "Мишин„Мишин камък"камък“

Картинка:Mishin-kamak-cave-3.jpg|Пещера "Мишин„Мишин камък"камък“