Соломония Сабурова: Разлика между версии

| герб=

}}

 

Соломония е потомка на татарски хански род. Баща ѝ е Юрий Константинович Сабуров, благородник, който е издигнат в ранг ''боляр'' след омъжването на Соломония за великия княз. Рано губи майка си и е отгледана от леля си Евдокия Ивановна (сестра на баща ѝ). Отличава се с доброта и набожност.

 

Малко по-късно София е преместена в Покровския манастир в [[Суздал]]. Някои историци смятат, че по време на регентството на втората съпруга на Всилий III, [[Елена Глинска]], София е отведена в [[Каргопол]], а след това отново е върната в [[Суздал]]. След 17 години праведен монашески живот София умира на [[14 август]] [[1542]] г. в Суздалския манастир.

 

След смъртта на бившата княгиня бързо се разнася мълвата за нейната святост. В посланията си към [[Иван Грозни]], княз Андрей Крубский я нарича ''преподобна мъченица''. При цар Фьодор, сина на Иван Грозни, София вече била почитана като светица. Според преданията, на гроба ѝ в Суздал се извършвали чудотворни изцеления, а през 1609 г. по време на нашествието на поляците София спасила Суздал от разорение, като се явила в ужасяващ вид пред командира на полския отряд, пратен срещу града. От страх ръката на командира се парализирала и той дал клетва, че ще пощади града и манастира.

 

 

{{Превод от|ru|Сабурова, Соломония Юрьевна|6119906}}

[[Категория:Съпруги на руски монарси]]

[[Категория:Християнски светци]]