Буругьол: Разлика между версии

Лагуната е част от [[Бяло море]] (Тракийско море). Най-северният ѝѝ бряг се намира на около 25 км от премахнатите през септември 2006 г. българо-гръцки телени заграждения, т.е. българо-гръцката граница и от [[Каржовска махала]], обезлюдена от гърците, прокуждащи негръцкото население през [[1923]] г., чийто жители отчасти успяват да избягат в м. Малъта (дн. [[Горно Къпиново]]). Намира се до крайбрежения път [[Ксанти]] – [[Гюмюрджина]]. Дълбочината на езерото не е голяма в преобладаващата част е 1 – 2 м, като максималната е 4 м. Има максимални – дължина 7 км и ширина 12 км, площта ѝ е 45 км². В крайбрежната част е разделено от ниски насипи. Мястото е рибарски и оризовъден център. Има пристанище към Бяло море, а близкият морски бряг е с пясъчни плажове.

[[FileФайл:Porto Lagos customs and port authority.jpg|thumbмини|300п|Старата капитания и митница на [[Порто Лагос]]]]

</ref><ref>[http://zarenitza.org/broeve/zarenitza-03.pdf&#x20; доц. Д-р

Езерото е обявено за [[Рамсарски места|Рамсарско място]]. От [[1996]] г. е [[резерват]], а от 2008 г. [[национален парк]] (включващ и [[делта на Места|делтата на Места]] (Коджа орман) и дванадесетината околни езера и лагуни) с информационен център на западния вход на селището Порто Лагос. След отварянето на старите пътища през сегашната границата на България в Родопите – на [[15 януари]] [[2010]] г. [[ГКПП Златоград - Термес|ГКПП Златоград]] и на [[9 септември]] [[2013]] г. [[ГКПП Маказа - Нимфея|ГКПП Маказа]] значението на туризма за местната икономика нараства и връзките с България стават интензивни.