Месершмит Bf 109: Разлика между версии

Изтребителят Messerschmitt Bf 109 е произведен от фирмата Bayerischen Flugzeugwerke (BFW) в гр. [[Аугсбург]] (Augsurg-Haunstetten) [[Германия]]. Конструктор на самолета е [[Роберт Лусер]] (Robert Lusser), като е използван вече създадения от него четириместен спортен самолет Bf 108 Taifun. През 1938 година Вили Месершмит придобива контролния пакет акции на фирмата и тя е преименувана в '''Messerschmitt AG'''. Произведени са следните модификации самолети Bf 109A, Bf 109 B, Bf 109 C, Bf 109 D, Bf 109 E, Bf 109 T, Bf 109 F, Bf 109 G, Bf 109 H, Bf 109 K, като всяка от тях има няколко варианта на изпълнение, отразяващи специфични особености в конструкцията и използването като бойна машина. Обозначението на произвежданите самолети официално е '''Messerschmitt Bf 109''' за всичките 83 модификации, но те са означени с E и до края на производството са известни повече с означението '''Ме 109'''.

За пръв път Bf 109 А с двигател Junkers Jumo 210 и мощност 680 hp, въоръжен с две леки картечници, е използван по време на въоръжения конфликт в [[Испания]] през 1937 година. Самолетът е бавен, слабо въоръжен и неефективен. През 1937 година е произведен и изпитан в бойна обстановка в Испания Bf 109 В, въоръжен с три картечници и максимална скорост 450 km/h. Работата по подобряване въоръжението и полетните характеристики продължава, като се увеличава мощността на двигателя, но въпреки това остават детските болести на този изтребител - лош обзор от кабината на пилота, малка далечина на полета, което ограничава от тактическа гледна точка използването на изтребителя, чести аварийни кацания поради малка ширина между колелата на колесника.

През 1940 година Луфтвафе разполага с 1350 изтребителя Ме 109. 775 от тях са свалени по време на водената въздушна война с [[Кралски военновъздушни сили|Кралските ВВС]] на [[Великобритания]] в т.н. [[Битка за Британия]] през [[1940]] година. До ноември [[1941]] година на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] са унищожени 1000 самолета. В заводите на Германия, [[Чехия]], [[Унгария]], [[Румъния]] и [[Испания]] са произведени около 40 000 изтребителя.

== Конструкция ==

* 1. Над двигателя - картечници, със синхронизирана стрелба спрямо въртенето на лопатите на винта

* 2. Зад двигателя, дулото на оръжието е между цилиндровите глави на двигателя и преминава през кухия вал на редуктора на витлото

* 3. Вградени в полукрилата

* 4. В гондоли под полукрилата

* 5. Неуправляеми ракети - под полукрилата

* Me 109 E-3 - 2x20 mm оръдия MGFF, 2х60 снаряда 2х7,9 mm картечници MG17, 2х1000 патрона

* Me 109 F-2 - 1x15 mm картечница MG151, 1х200 снаряда 2х7,9 mm картечници MG17, 2х500 патрона

* Me 109 F-4 - 1х20 mm оръдие MG151/20, 1х150 снаряда 2х7,9 mm картечници MG17, 2х500 патрона

* Me 109 G-2 - 1x20 mm оръдие MG-151/20, 1х150 снаряда 2х7,9 mm картечници MG17, 2х500 патрона

* Me 109 G-6 - 2x20 mm оръдия MG151/20 под крилете, 1х150 снаряда 2х13.2 mm картечници MG131, 2х300 патрона

* Me 109 G-6/U4 - 1х30 mm оръдие MK108, 1х60 снаряда 2х13.2 mm картечници MG131, 2х300 патрона

* Me 109 K-2 - 1x30 mm оръдие MK108, 1х60 снаряда 2х13.2 mm картечници MG131, 2х220 патрона

Типовото означение на самолета е Ме, в това число и на доставените в Царство България машини, но те често неправилно са посочвани като Bf. Разминаването идва от това, че главният конструктор Вили Месершмит работи за дружеството "Баварски самолетни фабрики АД" ("Bayerische Flugzeugwerke AG") и фактически от 1928 г. има контролен пакет акции в дружеството. На 11 юли 1938 г. то е преструктурирано от държавата в "Месершит АД" ("Messerschmitt AG") със седалище и основна фабрика в Аугсбург-Хаунщетен, като Месершмит става председател на управителния съвет. Свързаната с дружеството фабрика в Регенсбург запазва наименованието си "Баварски самолетни фабрики Регенсбург ООД" ("Bayerische Flugzeugwerke Regensburg GmbH") по настояване на Имперското министерство по въздухоплаването, тъй като е силно разширена и обновена с негово финансиране. Градската управа на Аугсбург отхвърля подобно предложение от страна на министерството за фабриката в Хаунщетен. На 13 ноември 1940 г. името също е променено на "Месершмит Регенсбург ООД" ("Messerschmitt Regensburg GmbH"). Производството на Ме 109 се извършва във фабриките в Регенсбург и Обертраублинг.

- фабрика II ([[Вийнер Нойщад]] - Потендорферщрасе),

- фабрика III (Фишаменд),

- фабрика IV (Обер-Графендорф)

[[fileФайл:Bf109 messerschmitt.JPG|thumbмини|250px|Бивш български Messerschmitt Bf 109G-2 в Музея на авиацията в Белград<ref>Музей на авиацията в Белград, официален сайт, [http://www.muzejvazduhoplovstva.org.rs/eksponati.php?jez=sr&id=13 Messerschmitt Bf 109Ga-2]. Посетен на 22.04.2015.</ref>]]

След април 1945 г. български пилоти и летища (в [[Божурище]] и [[Карлово]]) са използвани за прехвърляне на трофейни Ме 109 G-6, G-10 и учебно-бойни G-12. Началото им започва с „бързото” даряване и след това пребазиране в България на 22 самолета от горското летище край Целтвег - Австрия, след средата на м. Май 1945 г. Там са били базирани голямо количество нови или малко използвани немски и унгарски Вф-109 от модификациите Г-6, Г-10, Г-14 ( по непотвърдени данни и К ) и ФВ-190, които са попадали във вече английски протекторат, но нашите летци и техници успяват да си вземат 22 самолета до идването на англичаните. Най-вероятно са взели от всички серии на модификацията „Г”, на принципа: „Въртиш ключа, палиш и караш!”, след бърз оглед и кратко техническо обслужване. Доставките на самолети от различните серии на модификацията „Г” продължават периодично до края на 1945 г., като останалите трофейни самолети освен първите 22 броя, са били транспортирани с влакови композиции през Югославия. Трофеите на летище Целтверт са на Първа българска армия. България получава и част от трофейните самолети намерени на летище Печ - Унгария, тези самолети са трофеи на Трети украински фронт и са дарени като помощ на България. По неофициални данни общата доставка на трофейни Вф-109 от различните модификации за България след края на войната, е над 80, може би около 100.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://model.airgroup2000.com/viewtopic.php?t=3193 | заглавие=Bulgarian Bf-109G-10/R3, Trumpeter; 1/24 |достъп_дата =3 март 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата=11 фев 2012 |труд=Форум за стендов моделизъм |издател=Air Group 2000 |език= |цитат= }}</ref>

* '''Messerschmitt Me 109 E-4/E-7''' "Стрела" - едноместен едномоторен изтребител. Двигател Daimler-Benz DB-601A, 12-цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 864 kw/1175 hp. Въоръжение 2х7,92 mm синхронни картечници и 2х20 mm крилни оръдия. 10 броя новопроизведени Ме 109Е-4 са доставени през 1940 година, а през 1940 година са доставени девет Ме 109Е-7 втора ръка от Луфтвафе в две доставки от пет и четири машини съответно. Някои от машините втора ръка са в тропическо изпълнение.

* '''Me 109 G-2''' "Стрела" - едноместен едномоторен изтребител. Двигател Daimler&nbsp;— Benz DB 605 A-1, 12-цилиндров V-образен двигател с водно охлаждане и мощност 1085 kw/1475 hp. Първите 16 изтребителя са доставени през м. март 1943 г. Следва доставка на още 13бр. през пролетта на 1943 г., август 1943 г. още 48бр. и последните 25бр. през ануари-февруари 1944 г.<ref name=":0">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.airwar.ru/history/av2ww/axis/bulgavia/bulgavia.html | заглавие=Болгарская авиация во Второй Мировой |достъп_дата =3 март 2016 |фамилно_име=Зефиров |първо_име=Михаил |дата= |труд= |издател=Уголок неба |език= |цитат= }}</ref>

* '''Me 109 G-6''' "Стрела" - едноместен едномоторен изтребител. Поради по-големия размер на картечниците, монтирани над двигателя, е променен обтекателят на двигателя с характерни издутини, които го отличават от другите варианти на модификацията G. Двигателят е DB 605 A, 12-цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 1085 kw/1475 hp. Самолетите са подарък от Луфтвафе в началото на януари 1944 година. Общият им брой е 40<ref name=":0" />.

* '''Ме 109 G-4''' "Стрела" - едноместен едномоторен изтребител с модерно родиооборудване и възможности за оборудване с аерофотокамера. Използва се и като разузнавателен самолет (вариант G-4/R и G-4/R2). Двигателят е същия както при G-2. Официално този вариант самолети не са доставяни за Българските въздушни войски и броят им не е уточнен. При обмяната на самолети, подлежащи на ремонт в завод в Румъния, вместо предадените G-2 са върнати G-4 през 1944 година. Предадените в [[България]] самолети не са окомплектовани с фототехника.

* '''Дължина''' - 8,94 m

* '''Височина''' - 3,20 m

* '''Разпереност''' - 9,92 m

* '''Носеща площ''' - 16,20 m²

* '''Маса, празен''' - 2 520 kg; (2 600 kg за '''Me 109 G-6''')

* '''Маса, стартова''' - 3 150 kg; (3 200 kg за '''Ме 109 G-6''')

* '''Скорост, максимална''' - 623 km/h; (630 km/h за '''Me 109 G-6''')

* '''Скорост крейсерска''' - 525 km/h; (520 km/h за '''Me 109 G-6''')

* '''Таван''' - 11 000 m; (12&nbsp;100 m за '''Me 109 G-6''')

* '''Далечина на полета''' - 725 km; (650 km за '''Me 109 G-6''')

* ''Месершмит Bf 109 с регистрация на Въздушните на Негово Величество войски в полет ''[http://www.lostbulgaria.com/?p=110]