Превала: Разлика между версии

Село Превала е разположено в рядко населен планински район, в източната част на [[Салашко-Превалско понижение|Салашко-Превалското понижение]], съставляващо географската граница между северозападната част на [[Предбалкан]]а и западния дял на [[Стара планина]].

 

 

[[Климат]]ът е умерено континентален, в по-високите части на района – планински. Той се намира под силното въздействие на заобикалящите района планини. Предвид планинския характер на местността температурите са по-ниски от средните за Северозападна България. Зимата е студена (средната януарска температура е около -2 градуса по Целзий), а пролетта хладна и настъпва значително по късно отколкото в Дунавската ранвнина. Лятото не е твърде горещо, летните горещини почти не се чувстват, тъй като и в най горещите дни максималните температури рядко надхвърля 30 градуса по Целзий. През есента, след средата на октомври, средната денонощна температура се задържа трайно под 10 градуса. Режимът на валежите е силно повлиян от Старопланинската верига. Средногодишната сума на валежите в района е една от най високите за страната (за зоните до 2000 м. н.в.), средно 694 мм. Зимните валежи (около 130 – 150 мм.) са от сняг, значително по големи от валежите в Дунавската равнина, особено при нахлуването на студени въздушни течения. Първата снежна покривка се образува през втората половина на ноември, а последната през втората половина на март. Снежната покривка е сравнително устойчива. Тук има средно годишно около 80 дни със снежна покривка, като през януари дебелината и достига 40 – 50 сантиметра. Валежите през пролетта (около 175 – 190 мм.) и есента (около 150 – 175 мм) са значително по малко от летните, които се колебаят в доста широки граници от 240 до 300 мм.

Макар и в лошо състояние в с. Превала са запазени няколко стари къщи с оригинална архитектура типична за северозападния район на България, а също така и една автентична воденица (Дабината воденица), която е съхранена в работно състояние. Селската църква „Св. Възнесение Христово“ е построена през 1857 г. от майстор Лука Радул. Иконите са от Никола Константинов. През римската епоха до билото на Язова планина, и изворите на Огоста е имало кълдъръмен път. В подножието на планината има следи от градежи. Открита е и натрошена мраморна колона със символа на римските “ Ястреби (Фалконе)”. На Църни връх (Черни връх), са намерени следи от оброчище, дялани камъни, плочи, посветени на римски легион, рисунки на римски орли и други релефи. До разгрома на Чипровското възстание срещу Църни връх, оттатък изворите на Огоста се е намирал Католически манастир, седалище на архиепископ. На север върху скалистия връх, който заради извора на върха местното население нарича Посерко, се е намирала римска крепост в която съгласно иманярски легенди някога е имало „римска банка“. Най-вероятно в района са се намирали работилници за сечене на монети. В подножието на върха лежат останките на средновековен манастир. На североизток от селото се намира връх Градишки венец, където се намират разкопаните от иманяри останки на друга голяма римска крепост. На възвишението Младжина чука, издигащо се на югозапад от селото, също личат следи от древно поселение.

 

 

Село Превала е една от най добрите изходни точки за туризъм в района на Чипровската планина. През лятото поляните в Язова планина са изпъстрени с диви ягоди, малини, къпини, а по високите части на планината – вр. Забръц, седловината Прокоп и подножието на Мартинова чука с цели полета от боровинки. При влажно време е пълно с десетки видове гъби (печурка, челядинка, сърнела, масловка, пачи крак и мн. други). По долината на река Огоста и по високо в планината могат да се открият десетки поляни подходящи за бивакуване на открито. На много места има хубави извори (напр. в местностите Кръстин кърш – на северния склон на вр. Забръц, Мръзеново бучие – на северния склон на вр. Остра чука, Цукина шобарка – 300 м. северно под Черни връх и др.). От вр. Забръц, вр. Остра Чука и Черни връх се разкриват невероятни гледки на запад към Белоградчишките скали и приличащите на застинали морски вълни карстови хълмове „Гламите“; на северозапад към долината на р. Лом; на север към Широка планина, скалната група Стовци, чак до р. Дунав; на изток към язовир Монтана и извисяващата се над него мощна снага на Врачанския балкан; на югоизток към Берковския балкан с връх Ком, китната чипровска котловина и скалните венци на вр. Копрен и Трите чуки, на юг към вр. Миджур, и вр. Мартинова чука, на югозапад към старопланинските върхове Обов и Свети Никола и резервата Чупрене.

Имало някога в тая планина хубав млад овчар — Ваклин се казвал. Имал отбрани сто овце и любим овен Китан — с навити рога, украсявани всеки ден с червени ябълки, а на врата си носел позлатен звънец, чиято медена песен се чувала надалеч. Овенът бил другар и разговорка на самотния овчар, който го научил на различни лудории.

 

 

Пасла Русанка бащиното си стадо из планината, катерела се като коза по стръмните урви, пеела и огласяла цялата околност. Често се срещали с Ваклин и прекарвали в дълги разговори. Залюбили се. И веднъж палавата Русанка попитала своя овчар: