Уикипедия

Катуница: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ultras as23 (беседа | приноси)
175 редакции
м форматиране: 27x запетая, 21x тире-числа, 16x тире, 9x кавички, 5x точка, 3x нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 14:
*Селото се намира на 13,5 километра от центъра на [[Пловдив]]. През него минава река [[Чая]], вливаща се в [[Марица]]. Известно е със своите могили.
 
*С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски — – автобус номер 22, както и железопътни линии.
 
*В Катуница е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с две работилници за производство на боза. Тук се намира и една от най — -големите фирми в България за разфасовка и пакетаж на пестициди.
 
* Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е фактът, че Катуница е основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Пак там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 30-те години на 20-ти век, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия, наричана тогава “Конвенционала”„Конвенционала“, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 година култивирани върби в промишлено количество и през 1932 година изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул.
 
== История ==
=== В древността ===
Историята на селището може да бъде проследена още до времето на Древен Рим. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на [[Дионис]]. В района са намирани и римски монети — – сребърна на император Гордиан ІІІ (238- – 244) и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб (244- – 249), Константин ІІ (337- – 340) и Констанций ІІ (340- – 361). В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище и [[Ouranopithecus]]<ref>[http://www.wahre-staerke.com/~madelaine/2011_Spassov_etal.pdf N. Spassov, D. Geraads, L. Hristova, G.N. Markov, G. Merceron, T. Tzankov, K. Stoyanov, M. Böhme, A. Dimitrova: A hominid tooth from Bulgaria: The last pre-human hominid of continental Europe]</ref>. Намерени са бронзови монети на Филип ІІ (359- – 336&nbsp;пр.н.е.) и Александър III Велики (336- – 323 г.пр.н.е.); драхми от типа „Силен и нимфа“ (5- – 4 век пр.н.е.), статери на Тасос (6- – 5 век пр.н.е.), бронзова монета на тракийския град Одрюза (Филипопол) от Тип 1 (2- – 1 в.пр.н.е.) и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001–20052001 – 2005 са немерили 3 сребърни римси денара — – по 1 брой на императорите Антонин Пий (138- – 161), Септимий Север (193- – 211) и Елагабал (218- – 222). Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий (161- – 180).
 
=== По време на османската власт ===
Катуница е старо село, съществувало още преди падането на България под османска власт. Старото село се е намирало в местността "Чиирите"„Чиирите“, на около 2,5- – 3 км северно от днешното му разположение.В района на Старото село в "Чиирите"„Чиирите“ са намерени 2 средновековни монети -  – 1 медна византийска монета - – фолис клас "А2"„А2“ на императорите Василий ІІ Българоубиец и Константин VІІІ(976- – 1028)и 1 сребърна средновековна българска монета - – грош на цар Иван Александър (1331- – 1371).Не се знае кога точно е образувано и създадено. Сред жителите на близкото на Катуница, село Кочево има разпространено предание, че селата Катуница и Болярци били образувани "...в незапомнени времена още преди да дойдат турците..." от кочовци - – жители на Кочево, напуснали селото си по неизвестни причини. Местните в Катуница обаче казват, че не знаят за такова нещо, нито в миналото са чували от тогавашните стари хора да се е говорело за това.
 
Пак в района на Старото село в местността "Чиирите"„Чиирите“ са били намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи, многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІв. - – сребърни акчета и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания сме засичали екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402- – 1409), Мурад ІІ(1421- – 1451),Мехмед М ехмед ІІ( 1451- – 1481) и т.н.
През месец декември 1979 г.,в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов следновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие,също със частично запазена дървена дръжка,като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница,намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей - град Пловдив,като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІVв. - Лит. : вестник "Отечествен глас",год.ХХХVІ(36),брой 10691 от събота 22 декември 1979 г.,стр.1.Находките от своя страна свидетелстват,че без съмнение,жителите на селото в Средновековието били войници или със войнишки статут.Това се потвърждава и от ранните османски описи на войнуците в Пловдивско от ХV-ХVІв.,във които във не един от тях са описвани и войнуците,родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница.▼
 
Най-ранните сведения за селото,под името "Село Хатуниче ахали Геберан",са във регистъра на акънджиите от 1472 г.,където то е посочено като част от нахията Филибе(Пловдив)- <ref>НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.52а - справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като "Село Катуниче",селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея. <ref>Тимарския регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул - министерски архиви - BOA,TD 26,s.158,където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref>,Пак под името "Село Катуниче",селото е отбелязано и във т.н."Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІв.",публикуван във Извори за българската история,том 20,Сф,1974 г.,стр.186-196(конкретно за Катуница - стр.191),със сигнатура във ОО на НБКМ-Сф,ОО - Пд 1/87,който въз основа на най-нови проучвания се установи,че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв.,или хипотетично към 1495 г.Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г.,който е най-ранния войнушки регистър на района изобщо,за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование - "Катуниче" селото присъства и в друг регистър от 1576 г. <ref>джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576 г. - където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref>,, и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи <ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>. ▼
▲През месец декември 1979 г.,в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов следновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също със частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей - – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІVв. - – Лит. : вестник "Отечествен„Отечествен глас"глас“, год.ХХХVІ(36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г.,стр.1.Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или със войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войнуците в Пловдивско от ХV-ХVІв.,във които във не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница.
 
▲Най-ранните сведения за селото, под името "Село„Село Хатуниче ахали Геберан"Геберан“, са във регистъра на акънджиите от 1472 г.,където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив)- – <ref>НБКМ-Сф, ОО - – ОАК 94/73,л.52а - справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като "Село„Село Катуниче"Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея. <ref>Тимарския регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул - – министерски архиви - – BOA,TD 26,s.158,където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref>,Пак под името "Село„Село Катуниче"Катуниче“, селото е отбелязано и във т.н."Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІв.",публикуван във Извори за българската история, том 20,Сф,1974 г.,стр.186- – 196(конкретно за Катуница - – стр.191), със сигнатура във ОО на НБКМ-Сф, ОО - – Пд 1/87,който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв.,или хипотетично към 1495 г.Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г.,който е най-ранния войнушки регистър на района изобщо,за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование - "Катуниче" селото присъства и в друг регистър от 1576 г. <ref>джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576 г. - където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref>,, и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи <ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>.
 
Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574,под името "Катунице".Той пише следното : "...Този ден(3 април 1574 г.) спахме в Катунице...".
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Катуница“.