Катуница

българско село
Disambig.svg Тази статия е за селото в Тракия. За селото в Пиринска Македония вижте Катунци.

Катуница е село в Южна България, област Пловдив, община Садово.

Катуница
Общи данни
Население2357 души[1] (15 септември 2022 г.)
104 души/km²
Землище22,648 km²
Надм. височина162 m
Пощ. код4120
Тел. код03117
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ36676
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)
Кметство
   кмет
Катуница
Красимир Юруков
(БСП)
Катуница в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 12 километра от центъра на Пловдив.

Покрай него минава река Чая, вливаща се в Марица. Известно е със своите могили.

ИсторияРедактиране

В древността

Историята на селището може да бъде проследена още до времето на Древен Рим. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на Дионис. В района са намирани и римски монети – сребърна на император Гордиан ІІІ (238 – 244) и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб (244 – 249), Константин ІІ (337 – 340) и Констанций ІІ (340 – 361). В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище и Ouranopithecus[2]. Намерени са бронзови монети на Филип ІІ (359 – 336 пр.н.е.) и Александър III Велики (336 – 323 г. пр.н.е.); драхми от типа „Силен и нимфа“ (5 – 4 век пр.н.е.), статери на Тасос (6 – 5 век пр.н.е.), бронзова монета на тракийския град Одрюза (Филипопол) от Тип 1 (2 – 1 век пр.н.е.) и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001 – 2005 са немерили 3 сребърни римси денара – по 1 брой на императорите Антонин Пий (138 – 161), Септимий Север (193 – 211) и Елагабал (218 – 222). Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий (161 – 180).

При османската власт

По времето на османското робство селото се е намирало в местността Чиирите, на около 2,5 – 3 км северно от днешното му разположение.В района на Старото село в Чиирите са намерени 2 средновековни монети – 1 медна византийска монета – фолис клас „А2“ на императорите Василий ІІ Българоубиец и Константин VІІІ (976 – 1028) и 1 сребърна средновековна българска монета – грош на цар Иван Александър (1331 – 1371). Не се знае кога точно е образувано и създадено.

Пак в района на Старото село в местността Чиирите са намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІ в. – сребърни акчета и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания са засичани екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402 – 1409), Мурад ІІ(1421 – 1451), Мехмед ІІ(1451 – 1481) и т.н.

През декември 1979 г. в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов следновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също с частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІV в.[3]. Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или с войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войнуците в Пловдивско от ХV-ХVІ в., в които в не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница.

Най-ранните сведения за селото, под името Хатуниче ахали Геберан, са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – [4]. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея.[5] Пак под името Катуниче селото е отбелязано и в т.нар. "Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІ в.", публикуван в Извори за българската история, том 20, Сф, 1974 г., стр. 186 – 196 (конкретно за Катуница – стр. 191), със сигнатура в ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87, който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв., или хипотетично към 1495 г. Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранният войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – Катуниче, селото присъства и в друг регистър от 1576 г.[6] и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи[7].

Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574, под името „Катунице“. Той пише следното: „...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...“.

През 1622 г. селото наброява 5 къщи.[8], а вече през 1633 – 1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“, наброявало 21 къщи[9], през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства (сред които чифлик) и 2 мюсюлмански чифлика[10].

ИкономикаРедактиране

Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е фактът, че Катуница е основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 1930-те години, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия, наричана тогава „Конвенционала“, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 г. култивирани върби в промишлено количество и през 1932 г. изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул.

В селото е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с 2 работилници за производство на боза. Там се намира предприятие за разфасовка и пакетаж на пестициди – сред най-големите фирми в страната.

С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски – автобус номер 22, както и железопътни линии.

ОбектиРедактиране

  • основно училище „Христо Ботев“
  • читалище с танцова група и библиотека
  • стадион с 2 терена, вкл. тренировъчен
  • целодневна детска градина „Свобода“.
  • църква „Свети Николай“.
  • здравна служба
  • аптека
  • парк
  • сладкарница

Редовни събитияРедактиране

  • Всяка година, в седмицата на празника Св. св. Константин и Елена се провежда събор на селото.
  • Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006 печели първо място.

ЛичностиРедактиране

  • Димитър Гундов (1906 – 1978), български писател
  • Васил Драголов – футболист (1962)
  • Елена Чаушева – народна певица
  • Добри Вълчев – ръководител на оркестър „Хебър“
  • Атанас Стоев (Наско Канара) – ръководител на оркестър „Канарите“
  • доцент Паница – виден български лекар и бивш депутат
  • Костадин Отонов – художник плакатист
  • Димитри Иванов – журналист
  • Петър Костов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[11]

ДругиРедактиране

На 23 септември 2011 г. микробус с близки на Кирил Рашков (известен повече като Цар Киро) прегазва 19-годишния Ангел Петров от Катуница. По-късно, от стрес, почива и 16-годишният Павел (с болно сърце), пътувал към мястото. Местното българско население обвинява за инцидента властите, които 22 години закриляли и работели за местния „цар“ Киро.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. N. Spassov, D. Geraads, L. Hristova, G.N. Markov, G. Merceron, T. Tzankov, K. Stoyanov, M. Böhme, A. Dimitrova: A hominid tooth from Bulgaria: The last pre-human hominid of continental Europe
  3. вестник „Отечествен глас“, год. ХХХVІ (36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г., стр. 1
  4. НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а – справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф
  5. Тимарският регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA, TD 26, s. 158, където е посочено като част от хаса на санджакбея.
  6. джелепкешански регистър на овцевъдите от 1576 г., където е отбелязано, че не развива овцевъдство.
  7. малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.
  8. В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s. 4 – 15
  9. регистъра на джизието за Пловдвско от 1633 – 1634 г.
  10. муфассал общ описен регистър на извънредния данък авариз за Пловдивско от 1695 г., Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s. 114 – 136
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1

ЛитератураРедактиране

  • Симеон Николов и Стефан Стойчев, „Катуница“, Сф, изд. на ОФ, 1982 г., стр. 4 – 8
  • Никола Филипов, „Воден през вековете“, 1996 г., стр. 29 (за документа от 1614 г.)
  • Любомир Василев, „Новооткрито изчезнало тракийско селище в Пловдивско от периода VI–I век пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1 (ІІ-I век пр.н.е.)“ – Сб. „XII-XIII национални студентски научни четения. Европейско културно-историческо наследство. Доклади от студентските конференции в Пловдив от 28 – 29 май 2016 г. и 20 май 2017 г. (под редакцията на доц. д-р Георги Митрев и Станислав Боянов)“, издание на Студентския историко-археологически клуб „Проф. Велизар Велков“ при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, ISSN 2367 – 5160, издателство „Иврай“, Пд, 2018 г., с. 42 – 45
  • Istanbul – BOA MAD 3398 (документа от 1622 г.), s. 4 – 15; BOA MAD 3604 (документа от 1695 г.), s. 114 – 136 – личен архив на Любомир Василев
  • Л. Василев, „Принос към проучването на монетосеченето с надпис ОΔΡΟΣΩΝ.Новооткрити екземпляри на бронзови монети на тракийския град Одрюза (Филипопол), сечени в периода ІІ-І век пр. Хр.“ – сп. „Паметници. Реставрация. Музеи“, Сф, 2016 г., месец април, бр. 1 – 2, с. 49 – 54

Външни препраткиРедактиране