Марк Петрей: Разлика между версии

Той е син на [[центурион]] Гнай Петреий Атинас. <ref>вероятно центурион Гнай Петрей Атинас, който спасява един римски легион през 102 пр.н.e. от кимбрите и затова получава ''Corona obsidionalis graminea, corona graminea'' ([[Плиний Стари]], ''naturalis historia'' 22, 11), e негов баща.</ref> Марк Петрей е първият [[сенатор]] от фамилията.▼

През 62 пр.н.е. той има дридесет годишна военна служба като [[военен трибун]], [[префект]] и [[легат]]..<ref>[[Салустий]], ''Bellum Catilinae'' 59, 6: ''Homo militaris, quod amplius annos triginta tribunus aut praefectus aut legatus aut praetor cum magna gloria in exercitu fuerat''.</ref> През [[64 пр.н.е.]] е [[претор]].▼

През 63/62 пр.н.е. Петрей служи като [[легат]] при [[Консул (Древен Рим)|консул]] [[Гай Антоний Хибрида]]. В началото на 62 пр.н.е. при [[Пистоя|Пистория]] той води командото, понеже Антоний Хибрида не може да участва в боевте заради болки на крака <ref>Салустий, ''Bellum Catilinae'' 59, 4–61.</ref>, и побеждава революционера [[Луций Сергий Катилина]]. По време на консулата на [[Гай Юлий Цезар]] през 59 пр.н.е. той е солидарен с цезоровия противник [[Катон Млади|Марк Порций Катон]].▼

От 55 пр.н.е. Петрей е заедно с [[Луций Афраний (консул)|Луций Афраний]] [[легат]] на управителя на испанските провинции [[Помпей Велики|Гнай Помпей Магнус]].▼

На 2 август 49 пр.н.е. при [[Илерда]] двамата легати капитулират след пораженията им от Цезар и бягат в Гърция при Помпей.<ref>[[Юлий Цезар]], ''de bello civili'' 1, 38–87.</ref>▼

След [[битката при Фарсала]] Петрей бяга с Катон от Пелопонес в Северна Африка. Петрей служи и там като легат и има първоначално успехи заедно с [[Тит Лабиен]] като в [[Битка при Руспина|Битката при Руспина]] на 4 януари 46 пр.н.е. против Цезар. След загубата на помпеяните при [[Битка при Тапс|Тапс]] Петрей бяга заедно с [[Нумидия|нумидския]] цар [[Юба I]]. Когато няма изход от тяхното положение двамата се убиват в един чифлик при [[Зама (град)|Зама]]: Петрей убива Юба при уговорен двубой и след това се самоубива с помощта на един роб.<ref>Цезар, ''de bello Africo'' 94; Appian, ''Bürgerkriege'' 2, 100; [[Сенека]], ''de providentia'' 2, 10.</ref>▼